Ако се съберат накуп всички най-мрачни прогнози, след месеци у нас няма да остане нито една аптека. Две трети ще трябва да затворят, тъй като не отговарят на изискванията на новия закон за лекарствата. Останалата една трета пък ще фалира, защото няма да издържи на твърде ниските надценки, които й готви здравното министерство. Пазарът ще остане пуст, а пациентите - без лекарства. Шок и ужас.

Апокалипсисът, естествено, няма да се състои. Промени, трусове и размествания на пазара ще има. Болезнени последици за пациентите - едва ли.

--------------------------------



Пазарът на лекарствата у нас е за близо 2 млрд. лв. Голяма част от този оборот минава през аптеките. И те - логично - са средоточие на редица интереси - на фармацевти, търговци, производители, потребители и държава. Последната - на теория - има най-тежката задача - да защитава и балансира както интересите на бизнеса и пациентите, така и собствения си интерес в случаите, когато медикаменти се плащат с обществени пари. Естествено, когато става дума за българската държава, практиката е коренно различна - чиновници и политици защитават първо собствения си интерес, т.е. решения се вземат според това кой има по-силно лоби и дава повече пари.



Пазарът досега



В момента у нас има около 4300 аптеки. В държавите в ЕС те са между един и пет пъти по-малко на глава от населението. Огромната част от тях са в големите градове, а в някои по-малки населени места, които осигуряват по-нисък оборот, дори има дефицит.

Голяма част от пазара се държи от вериги аптеки. Според някои данни те са между 1400 и 1700, според други дори са две трети от всички. Официално никой не може да каже колко са, тъй като по закон веригите са забранени. До април у нас действаше закон за аптеките и лекарствата, според който аптека можеше да открие само фармацевт, и то само една. Никъде обаче не пишеше чия следва да е собствеността, благодарение на което здравното министерство издаваше лицензи срещу дипломата на фармацевтите, без да се интересува кой стои зад тях. И така веригите процъфтяваха. Най-големите на пазара в момента са "Образцови аптеки" - около 200, "Софийски аптеки" и "Аптеки Марешки" - с по 50 аптеки. Публична тайна е, че първите две са свързани с производители и търговци на лекарства на едро. Така те постигат ниски цени, тъй като търговецът им доставя лекарства на производствена цена, без да слага собствената си надценка. Или пък производителят прави голяма отстъпка. Възможно е дори да се продава под производствената цена. Всеки производител калкулира и печалба в цената си, а специално в лекарствения сектор печалбата може да бъде 50% и дори повече. А това дава широко поле за отстъпки.

Освен "големите" има редица вериги, които не са свързани с производители и търговци. Често те са на фармацевти, които просто умеят да развиват и разрастват бизнеса си и имат по 2, 3, 5 аптеки. Те също могат да си позволят по-ниски цени, тъй като правят висок оборот и получават отстъпки от търговците, които са от 5 до 30%.

На пазара, естествено, има и аптеки, които изпълняват закона. Те са собственост на фармацевт, който има само една аптека. От години те обвиняват веригите в дъмпинг и при всеки намек за промяна в нормативната уредба, който да легализира веригите, обявяват, че ще фалират, тъй като не могат да издържат на конкуренцията. За тях е най-трудно да поддържат ниски цени.

Веригите са факт от много години. От здравното министерство обичат да повтарят, че въпреки това никой не е фалирал. От бранша пък казват друго - постоянно фалират или се затварят аптеки поради ниска печалба, но за сметка на това се откриват нови и на практика се поддържа огромният им брой.

Заради тази динамика почти никоя аптека не смее да работи с максимално допустимите цени, макар че очевидно повечето печелят. Лекарственият пазар е регулиран и държавата определя какви пределно допустими надценки могат да слагат търговците на едро и аптеките. За търговците сега те са до 10% в зависимост от цената на производителя, а за аптеките - до 28 на сто. Фармацевтите твърдят, че и в Европа таваните са горе-долу такива. Цените на производителите пък се сравняват с тези в 9 от най-бедните страни от ЕС и не могат да бъдат по-високи от най-ниската от деветте. Върху тях обаче се начислява почти невиждан за ЕС ДДС - 20%.

Въпреки че цифрите говорят най-ясно, споровете високи или ниски са цените у нас продължават. От асоциацията на собствениците на аптеки цитират изследване на Евростат, според което единствено в Македония е по-евтино, а у нас цените са с 32% по-ниски от ЕС. Здравното министерство пък смята, че цените са високи.



Промените



За няколко месеца държавата взе две решения, които тепърва ще дават отражения върху пазара. През април беше приет нов закон за лекарствата, който отново забрани веригите аптеки, този път уж наистина. В него под натиска на Българския фармацевтичен съюз беше записано, че аптека може да открива само фармацевт, който е и собственик, и работи в нея. Т.е. единствено фармацевт може да притежава аптека, и то само една. Ако се спази законът, веригите трябва да затворят своите аптеки. Мотивът на депутатите беше грижа за дребния бизнес, който пък имал интерес да поддържа добро качество.

Това противоречи на всякаква логика. Когато всички аптеки са ЕТ, те ще правят по-малък оборот и ще получават по-малки отстъпки от другите по веригата - производители и търговци, което ще вдигне цените. Липсата на възможност за разрастване на бизнеса ще доведе и до липса на конкуренция и по-ниско качество. И най-вече - наивно е да се смята, че посоката на гравитацията ще се обърне - "големите" с редица аптеки масово ще се откажат от бизнеса и собствеността си и ще затворят веригите. Търговският закон позволява "вратички" - запис на заповед, участие в консорциум с граждански договор, така че хем собствеността да се води на фармацевта, хем зад него да стои веригата. И ако досега се купуваха само дипломи за разкриване на аптека, тепърва ще се купуват самите фармацевти, тъй като те ще отговарят пред закона за действията на реалния собственик.

Законът даде 1 година срок на всички аптеки, които не отговарят на условията за собствеността, да се пререгистрират в здравното министерство. Засега молбите за пререгистрация са едва 57, но до април 2008 г. има още време. В момента веригите или търсят най-подходящия начин да прехвърлят собствеността си, или се надяват законът да се промени. За второто вече настояха от асоциацията на собствениците на аптеки, но законодателят не дава никакви признаци, че има намерение да промени решението си.

Има и трето обяснение за отказа от пререгистрация - някои от аптеките от вериги наистина ще затворят. В центъра на София например преустановяват дейност 3 големи аптеки, част от една от големите вериги - "Софийски аптеки". Основното обяснение е високият наем, но според хора в бранша това се дължи и на увеличения риск от новите правила. Все пак, ако се пререгистрират на името на фармацевт, реалният им собственик няма 100% гаранция за бизнеса си, каквито и договори да сключи с фармацевта. Така че при случаи на ниска печалба и висок риск някои преценяват, че е по-добре да се откажат.

Подобна съдба чака и малките еднолични аптеки, ако се вярва на съюза на фармацевтите. За нея ще помогне подготвяната от здравното министерство нова наредба за пределните цени. Тя орязва максималните надценки до 4% за търговци и до 11% за аптеки за препарати от списъка на здравната каса и до 8% и 22 на сто за лекарства с рецепта, но извън списъка с поетите от обществените фондове. Това би довело до 17% намаление от крайната цена за някои медикаменти, сочат сметките на МЗ.

Съюзът на фармацевтите обаче веднага се опълчи и прогнозира, че ще фалират една трета от аптеките, обвини държавата, че така иска да намали броя им по изкуствен начин, и заподозря МЗ, че защитава интересите на веригите (които по закон трябва да спрат да съществуват). Министерството пък обясни, че едничката му цел е пациентите да плащат по-малко за лекарства и че никой няма да фалира. Че и в момента аптеките са длъжни да дават 8% отстъпка на здравната каса и че така или иначе ползват достатъчно отстъпки от търговци и производители, т.е. и сега издържат, без да разчитат на пределно допустимите надценки. От което се очаква тепърва навсякъде да се поддържат ниски цени. Не бива да се забравя и че сериозна част от оборота на аптеките са препарати без рецепта, хранителни добавки и козметика, чиито цени не се регулират.

Заради протестите на фармацевтите обаче най-вероятно в крайния вид на наредбата надценките няма да са толкова орязани. Т.е. вероятността от фалити съвсем намалява.



Реалността



Тя винаги е някъде по средата. Ако веригите оцелеят, е възможно някои малки аптеки наистина да фалират. В това обаче няма нищо страшно. Все пак на пазара ще останат тези, които са най-конкурентоспособни. А при толкова много аптеки това значи, че предлагат най-добрите цени и най-качествената услуга.