Напоследък в отношенията САЩ - Русия сякаш надделяваше враждебността. Мозайката на отношенията им обаче е доста сложна и в нея личаха елементи на партньорство.

Най-конфронтационни бяха позициите на двете страни по Иран. Вашингтон настоява Съветът за сигурност на ООН да приеме трета резолюция и съответно нови санкции срещу Техеран, за да се откаже той от ядрените си програми. Щатите подозират, че проектът на Иран за мирен атом е само параван за създаване на ядрено оръжие, с което би застрашил US територията. Те са готови и на военен удар срещу Иран.

Русия също не желае да види атомна бомба в ръцете на аятоласите. Тя обаче има договор с Техеран за изграждане на АЕЦ в Бушер. И не иска покрай опасенията за военния да пострада и мирният атом на Иран, съответно и ядреният й бизнес с тази държава. Затова е против натиска на САЩ за трета резолюция.

На този фон станаха събития, довели до остър сблъсък в позициите на страните. Русия няма данни, че Иран разработва ядрено оръжие и е против военни акции срещу страната, обяви Владимир Путин в Техеран. Отделно по негово настояване страните от Каспийския басейн приеха документ да не предоставят територията си за военни акции срещу съседния им Иран. Няколко дни по-късно на лисабонската среща на върха ЕС - Русия Путин оприличи Америка на човек, който "бяга като луд с ножче в ръка". Той не уточни името на човека, но светът разбра, че има предвид Джордж Буш. До този момент руският президент не бе използвал подобни изрази във вербалната политика със САЩ.

В Белия дом явно са възприели тези действия като ръкавица, хвърлена в лицето. "Казвам на хората, ако искате да избегнем Трета световна война, трябва да попречим на иранците да се сдобият със знания, необходими за създаване на ядрено оръжие", заяви Буш на пресконференция. Той също не спомена имена, но явно упрекваше в аванс Путин за следваща световна война. US президентът някак директорски добави, че очаква Путин да му се обади и да "разясни" думите си. Според германското сп. "Шпигел" Буш дори нарекъл Путин "wily" (уайли), което означава "хитър" и "лукав". За пръв път той използва подобен израз във вербалните отношения с руския си колега. Немалко медии определиха пресконференцията като подчертано враждебна.

Сблъсъкът стана факт. "Американско-руските отношения са белязани от нова враждебност", констатира германското сп. "Шпигел", подкрепено от много други медии.



И все пак Вашингтон и Москва не допуснаха искрите да прераснат в пожар



На същата войнствена пресконференция Буш обяви, че е готов и занапред да работи с Русия по иранския въпрос. Подобна готовност е изразил в разговора с него по телефона и Владимир Путин. "САЩ и Русия нямат различия по въпроса за иранските ядрени програми. Между двете страни може да има тактически различия, но те споделят една и съща гледна точка", това пък заяви държавният секретар Кондолиза Райс пред Ен Би Си. Вашингтон и Москва държат да не минат "червената линия" на различията, отвъд която ще се възприемат наистина като противници.

Русия смята, че по-ефикасен ще е приложеният вече подход спрямо Северна Корея, която се отказа от ядрената си програма. Действията на Кремъл далеч не са толкова проирански, колкото изглеждат на пръв поглед. Според ядрения договор от 1995 г. иранската АЕЦ трябваше да влезе в експлоатация през 1999 г. Централата обаче още не работи. След това Москва трябваше да достави ядрено гориво за нея през март 2006, после през септември 2007 г. На пресконференцията в Техеран Путин бе попитан дали ще обещае, че гориво ще бъде доставено поне до края на мандата му през март 2008 г. "Обещания давах само на майка си, като бях много малко момче", саркастично отвърна той. Русия изтъква правни, технически и финансови обяснения за протакането, но дълбоката причина е друга - тя се съмнява да не би Иран да я използва, за да сглоби атомната си бомба. Затова иска да го накара да играе на чисто - според международните правила. Примерно всяка една минута горивото й в Иран (от доставката до изваждането му от реакторите) да бъде под наблюдение и после върнато обратно до последния грам. Москва смята, че заинтересоваността на Иран от мирна ядрена енергетика ще го накара да се подчини на тези правила. И би искала да обедини големите играчи около този подход, а не около силовия натиск на САЩ. Ето тук е разликата. Така Москва би постигнала три важни за нея цели. Първо, запазва ядрения си бизнес с Техеран. Второ, изпълнява ангажимента си срещу разпространението на ядрено оръжие (тук тя е партньор на САЩ). Трето, но не на последно място, решаването на проблема по нейния модел ще засили глобалната й роля (съперничество със САЩ).

Иран обаче води своята игра. Ще продължим обогатяването на уран, заяви президентът Махмуд Ахмадинеджад. Така той нарушава правилата и подхранва опасенията за ядреното оръжие. И тласка Русия да приеме в даден момент US подхода.



По въпроса за американския ракетен щит в Европа



двете страни демонстрираха много повече партньорство, а разминаването в позициите им не достигна "точката на кипене", както стана по иранския въпрос. Известно е, че Вашингтон иска да сложи радарна станция в Чехия и база с ракети прехващачи в Полша като защитна преграда от евентуални ракетни заплахи от Иран и изобщо от Близкия изток. Русия е против, защото смята, че радарът в Чехия ще "вижда" ядрения й арсенал. Освен това с възможността да се защитят от ядрена атака Щатите нарушават съвременната архитектура на сигурността, базираща се на страха от взаимното унищожение. Двете страни не само страняха от "вербални атаки", но и се опитаха да намерят допирни точки. Русия предложи на САЩ радари на своя територия и в Азербайджан. САЩ пък отвърнаха с идеята за руски инспекции на радара в Чехия и с готовност да замразят активирането на щита си в Европа, докато Русия се убеди в наличието на заплаха. Наистина предложенията бяха взаимно отхвърлени, но вече си търси друго решение на проблема. В речта си пред Университета по национална отбрана Джордж Буш разкри, че Иран ще има междуконтинентални ракети към 2015 г. и в техния обсег ще попадат натовските съюзници Гърция, България и Румъния, че дори и Чехия. Русия не ни е враг, каним я да се присъедини към нас за отбраната на самата Русия, на Европа и САЩ от възникващите заплахи, заяви Буш. За подобен колективен подход е намеквала и Русия. Дали това няма да се каже посоката, която ще събера позициите?

За Косово двете страни са повече противници, отколкото партньори. САЩ искат независимост за Косово, Русия е против. САЩ са заковали датата 10 декември като краен срок за преговорите между Белград и Прищина по бъдещия статут на провинцията. Москва опонира, че срок по такъв проблем изобщо не бива да се поставя. САЩ твърдят, че 25 от 27-те страни на ЕС са готови да признаят независимо Косово. Путин на свой ред плаши ЕС със сепаратизъм, който може да пламне от Косово.

Има обаче сигнали, че се работи по



развързването на косовския възел



При визитата си в Москва френският президент Никола Саркози каза, че по Косово "Путин може да приеме решение, което ще спести унижението както на сръбските му приятели, така и на Русия". Наскоро стана известно, че се търси пакетно решение не само за Косово, но и по наболелите въпроси на отношенията САЩ - Русия. На Русия се предлага да приеме американската позиция по Косово и Иран, в замяна САЩ и Западът ще изпълнят руските искания и ще ратифицират договора за обикновените оръжия в Европа (през юли Москва замрази изпълнението на договора, докато не бъде ратифициран от НАТО, това бе част от асиметричните й мерки срещу US ракетния щит). Нищо чудно пазарлъкът да включи и друга конфигурация на разменните монети.

Двете страни може и да се карат, но го правят като партньори. Потвърждава го шефът на Пентагона Робърт Гейтс. На натовска среща в Прага той заяви, че САЩ трябва да третират Русия като стратегически партньор, който в редица областта играе конструктивна роля.