Еврокомисарят Франко Фратини получи последния захаросан план за действие на България срещу престъпността в деня, когато румънското правителство одобряваше своя план, а италианското правителство се готвеше за спешно среднощно заседание. Кабинетът на премиера Романо Проди (бивш председател на Еврокомисията) прие на 31 октомври извънреден декрет, който ще удари по един от фундаментите в ЕС - правото на свободно движение на гражданите от страните членки, - но в интерес на друг от фундаментите - правовата държава.

Не ви щем престъпниците!, изригна чрез медиите италианската общественост, потресена от зверското убийство на 47-годишна съпруга на флотски офицер. Тя се връщала от покупки, когато била причакана и изнасилена от румънски ром, който дори смазал лицето й с камък, за да не бъде разпозната. Жената почина миналия четвъртък в Рим след неколкодневна кома. Притиснат от масовия гняв, Романо Проди позволи на полицията и местните власти да експулсират граждани на ЕС, които представляват заплаха за обществената сигурност. За целта няма да е необходимо съдебно решение. А онези, които се осмелят да се върнат, след като са били изгонени, ще отиват за три години в затвора. Декретът влезе в сила веднага, а до два месеца трябва да бъде разгледан и от парламента, за да се превърне в закон.

Какво ни засяга -



да му мислят румънците,



бихме си казали успокоени, че този път италианците не ни размахват пръст заради наши роми, както правиха няколко пъти, издирвайки сводници от България. Засяга ни, защото в декрета не пише, че е предизвикан от румънците и че е предназначен за тях, а е насочен срещу престъпниците, прииждащи от страни в ЕС. Тъй като досега Италия нямаше проблеми със старите членки в съюза, ясно е, че защитната мярка е срещу някои новоприети. Всеки разбира за кои става дума, защото Румъния бе приета в пакет с България и освен това двете продължават да се движат в евротандем под специално наблюдение в ЕС точно заради престъпността.

Вестник "Месаджеро" очерта обществената нагласа: "Нашият гняв, объркване, страх и мъка не могат да бъдат подценявани. Това зверско и отвратително нападение надхвърля и най-мрачните ни представи и е пряка последица от прекомерната търпимост. Ние слепешката приемахме всеки пожелал да дойде в Италия. Трябваше да реагираме много по-рано". Камъкът бе хвърлен в градината на левоцентристкото правителство на Проди, което поначало е по-толерантно от десницата към имигрантите. Но той бе запратен толкова силно, че рикошира чак до Брюксел и падна в градината на италианския еврокомисар по правосъдието и вътрешния ред Франко Фратини. Бившият министър в дясното правителство на Силвио Берлускони, който през юни показа необяснима снизходителност към България и Румъния, трудно би обяснил на страните членки защо Комисията отчита напредък на двете държави в борбата с престъпността, а положението се влошава.

Усетил опасността за себе си,



Фратини реагира остро,



като каза миналия четвъртък, че Италия би могла да приложи приетата през 2006 г. от ЕС директива, "според която хора, които нямат средства за съществуване или са извършили престъпление, трябва да бъдат експулсирани". Това бе опит да се отбие отговорността от Комисията и да се прехвърли върху държавите членки. С други думи - дали сме ви инструмент, действайте! Еврокомисарят даже укори правителството на Романо Проди, че е премахнало всички ограничения за влизане и престой на гражданите на новите държави-членки на ЕС след идването му на власт през май 2006 г. Подобен подход нямаше как да се хареса, защото точно Комисията е призвана да бъде "пазителка на договорите", и ако всеки бъде оставен да се оправя както може, би се загубил смисълът на европейската солидарност. Проди отвърна, че ще настоява въпросът да се обсъди на среща на вътрешните министри на държавите от ЕС.

Преструванството на България и Румъния, че се борят с престъпността и корупцията, нямаше как да не лъсне някой ден и да не удари по авторитета на Комисията, която незнайно защо се превърна от строг съдник в ласкател. За разлика от предприсъединителния контрол, когато българската и румънската престъпност бе външен проблем за ЕС, сега тя е част от общия живот в съюза. Нормално е взискателността да расте, а не да намалява, защото другите държави търпят последиците. Италия е първата, която дава израз на трупащото се недоволство. Парадоксално е, че за него даде принос и италианският еврокомисар, защото строгостта бе занижена точно когато той пое контрола над България и Румъния. Преди приемането на двете държави контрольор бе комисарят по разширяването Оли Рен (Финландия).

Надеждата на българските и румънските власти, че могат да се спазарят с чиновниците в Брюксел да си затварят очите за греховете им, среща



отпор точно там, където пазарлъкът не върви



- сред обществеността на потърпевшите страни. Народите на България и Румъния, които страдат от съюзяването на власт и престъпност, започват да намират съмишленици у другите народи в ЕС. Бедата е, че както обикновено най-напред ще си изпатят невинните. Както новият италиански декрет, така и размахваната от Фратини директива на ЕС могат да се окажат слепи брадви не само срещу престъпниците, а и срещу всички български и румънски имигранти, търсещи препитание на черно. Те не могат да докажат законни "средства за съществуване" и също биха подлежали на експулсиране. Гражданите на двете държави могат да бъдат изгонени де факто от ЕС чрез "имуществен ценз", макар че формално ще се водят европейски граждани.

Невинни жертви ще станат и гражданите на другите балкански държави, които чакат на опашка за членство в ЕС. Поучен от опита си с България и Румъния, Брюксел ще обяви днес, че приемането им е средносрочна и далечна перспектива. Македония например пострада, като й бе отказана дата за начало на присъединителни преговори.