|
| Борисов се среща с Борисов |
В отсрещния лагер пък се радват на "сладка победа" и нескромно призовават Станишев да излезе от терена, с което да го предизвикат за нов предсрочен мач. "Какво ще прави ГЕРБ с 60-70 депутати", отвръща им той, с което дава да се разбере, че такъв двубой няма да има. "Рано е да се каже", добавя Станишев за евентуална бъдеща коалиция с ГЕРБ, с което всъщност намеква, че БСП тренира усърдно както за редовния мач след две години, така и за преговорите в съблекалнята, които често във футбола и политиката определят носителя на купата.
Няма как да е иначе - колкото и важен да е настоящият местен вот, той е само стъпка към много по-важния парламентарен след две години. А пък резултатите му са такива, че
родиха два нови полюса,
които толкова са противоположни, че чак може да започнат да се привличат
Преди да обсъдим бъдещите тактики на отборите, трябва да очертаем някои от контурите на вече отминалия мач. Той също се игра с подкупен рефер, размахващ сила, пари и лекарства. Но все пак ясно се наложиха три основни извода:
Първият е, че ГЕРБ все пак може да бъде обявен за победител от местния вот. Партията на Борисов взе 80-100 хиляди гласа повече от БСП и увеличи актива си от евровота. Социалистите също го увеличиха, но загубиха в повечето големи градове, в които живее икономически активното население. Това дава малък аванс за ГЕРБ преди мача реванш.
Вторият извод е, че доста иронизираната лична харизма на Борисов е много силна и опровергава очакванията, че лесно ще изчезне. Опонентите на генерала се надяваха, че след като той се пооцапа в управлението, след като лъсне "балонът" на компетентността му, доверието в него ще падне. Но той е като таран, който и дузпа да изтърве, публиката се радва на сватбарския шут - Борисов вече 2 години управлява София, немного успешно, но харизмата му неувяхва. Симпатизантите му не се разтревожиха нито от ДС агентурата в ГЕРБ, нито от кандидатурата в Кърджали, която разби българския вот и помогна на ДПС, нито от диващината на "герберите" в Русе да изземат вестници... Вярно, ниската избирателна активност
попречи на Борисов да се окичи с титлата "месия на всички българи",
но такива са правилата на играта... И тъй като Борисов наистина обича камерите, те също го обичат, тая любов може да посее още много гербери из родината.
Третият извод е, че значителна част от обществото търси противопоставяне (в нелошия смисъл на думата), което ни връща към двуполюсния модел. ГЕРБ акумулира еднакво както настроенията срещу тройната коалиция, така и в частност срещу ДПС. И се оформя като единствена алтернатива на все по-дългосрочния брак по сметка между социалистите и Доган. На практика няма друга опозиция - десните, макар и полети с надежда, са малки, "Атака" се вкара в рамки, от които сама не може да излезе.
Главната интрига в следващите две години е
доколко ГЕРБ ще остане алтернатива
и ще играе мача истински, без да се договаря в съблекалнята. Практиката у нас - а и все повече в Европа - доказва, че всякакви "метаморфози" са възможни в името на властта. Още отсега много наблюдатели предричат "невъзможността" на ГЕРБ да управлява без БСП. По същия начин преди време те упорито втълпяваха за "неизбежната" коалиция между БСП и царя. Ако Борисов ги слуша, то не бива да забравя, че заради тази коалиция днес НДСВ играе последния си мач в осакатен състав при разгромна загуба.
Сега след балотажа амбициите на генерала нарастват, фланелката все по-тясна за бицепсите е, настоятелно иска предсрочни избори. Но не бива да бърза, защото след 2 години цигарите ще са още по-скъпи, хлябът вероятно и той, токът - непременно... Все повече хора ще се отвръщат от тройната коалиция и ще викат в мача за ГЕРБ, а при нужда и синдикатите може да помогнат. Борисов вероятно добре съзнава това и няма да провокира предсрочно улично напрежение. Но ще продължи яростно да громи тройната коалиция, ще я "бие" навсякъде, където свари, защото това е стратегията, която му носи успех. Обществото просто се нуждае от опозиция и ГЕРБ ще удовлетворява тази потребност.
Това обаче
не значи, че Борисов няма да управлява с БСП
И да не иска, може да е принуден, дори и да спечели парламентарните избори. Независимо дали ще бие с малко или с много, му трябват съюзници за коалиция. В момента ги няма. Генералът показа охота единствено за сътрудничество с ВМРО, които обаче са малка партия, която може и да не е в следващия парламент. Може би заради личното си его, или за да ги бие, за да го уважават, той конкурира и СДС във всички населени места. Отношенията с "Атака" също са отдавна развалени. Ако е далновиден и иска да пожъне власт без БСП, в следващите две години Борисов задължително трябва да посее съюзници. Тази задача е толкова жизненоважна за партията му, колкото и развитието на самата нея.
А социалистите никак не се гнусят от коалиция с Борисов. За тях той не е класическият десен опонент, генералът просто е поредният популист, който може да бъде претопен във властта. Такъв съюз даже би бил желан от БСП. Станишев го каза в неделя вечерта - "много проекти" са минали покрай БСП, идват и си отиват, пък тя остава. А Борисов ще остане в мача само ако се утвърди като нормална дясна партия, която за нищо на света не би се коалирала със социалистите.
С две думи: след две години ГЕРБ може и да спечели изборите, но ще може да управлява без БСП само ако има алтернативи за формиране на мнозинство; без съюзници, ще трябва да се гушне в БСП, с което просто ще бъде поредният "политически проект", наследил НДСВ и впоследствие сменен от друг.
Разбира се, има и трети вариант: ГЕРБ има най-много гласове, но пред перспективата да се обвърже с БСП остава доброволно в опозиция, с което завинаги остава голяма дясна партия. Това вече е много красив и романтичен, направо невъзможен футбол.
ако проекта бойко се изчерпи ще се появи друг проект. сянка към момента, обаче не се забелязва, защото ГЕРБ е жизнен. Но Станишев е прав, че герб ще има под 80 депутата и ще трябва да се коалира според ситуацията. За мен единствената въпросителна е дали БСП ще си формира резервен отбор - жизнена комунистическа партия.
