|
| Иван Григоров |
Цитатът е от в. "Демокрация" от 13 август 1994 г. Главният герой от текста е Иван Григоров, по това време шеф на Върховния съд, а днес влиза в последните дни на мандата си като председател на Върховния касационен съд. Авторът е Ася Грънчарова, която сега е началник на кабинета на председателя на ВКС.
Сега предстои една от най-важните кадрови промени в съдебната власт. Тя може и да остане в сянката на местните избори и учителската стачка, но със сигурност ще бележи Темида за следващите поне 7 години. Толкова по конституция е мандатът на председателя на ВКС.
Григоров обаче си тръгва след повече от 7-годишен престой начело на съда. Случаят му е прецедент. На практика той е на върха на съдебната власт от 1992 г. Тогава, във вихъра на промените, без да има и ден съдийски стаж, от адвокат и дописник на в."Демокрация" стана председател на Върховния съд. Оглавяваше го до 1994 г. После бе конституционен съдия. През ноември 2000 г. Григоров отново бе избран за шеф, този път на Върховния касационен съд. "Починах си 6 години като конституционен съдия - там работата е по-спокойна - и сега отново се връщам там, където съм бил 30 години", казва преди 7 години Григоров. Като шеф на ВКС той ще се превърне и в един от яростните защитници на теорията, че в съдебната власт трябва да се влиза само с конкурс. Един съдия казваше за него: "Мога да се обръщам към него с "г-н председателю" или с "г-н Григоров", но не мога с "г-н съдия".
Около избора му през 2000 г. бе повдигнат въпросът дали това не е втори мандат, какъвто конституцията не позволява. Но съдията обясни, че ВКС е нова институция и затова се брои за първи мандат.
Два пъти с казуса се занимава и Конституционният съд
В началото на 2004 г. 61 депутати от БСП, НДСВ и ДПС сезираха КС, който реши, че 7-те години на поста започват да текат от момента на встъпване в длъжност и това е личен мандат. Следващата година депутатите попитаха какво е имал предвид законодателят с правилото, че тримата големи в съдебната власт нямат право на повторно избиране. Но решението на КС отново бе в полза на Григоров.
Ерата "Григоров" може да е пример за следващия председател на ВКС. Добре е той да направи внимателен анализ на наследството си, защото скандали около Григоров винаги е имало. Последният е, че в самия край на мандата си купува ведомственото жилище, в което живее. Иначе Григоров бе един от глашатаите на идеята за операция "Чисти ръце" в съдебната система, която трябваше да извади на светло имуществото на висшата магистратура и да изчисти всяка сянка за съмнително натрупано имане. Преди година Григоров сам призна за провала на инициативата.
Една от основните грешки, които той си позволи, е афиширането на политическите си пристрастия към СДС. В началото на 90-те години той не пропускаше митинг на партията. Теорията му - щом на магистратите не им е забранено да гласуват, е нормално те да имат своите предпочитания. Важното е да ги забравят на прага на съда, прокуратурата и следствието. В по-късния си период Григоров, навярно помъдрял, се стремеше да се покаже по-скоро деполитизиран. Това обаче не попречи преди година във ВКС да бъде приютен като началник-кабинет приближеният на лидера на ДСБ Веселин Черкезов.
В края на 2005 г. бе спряган и като евентуален кандидат за президент от ДСБ
"Водени са разговори, но не ми е правено предложение", призна Григоров. И не скри, че харесва президентската институция, защото е свикнал да работи без началник над себе си, както го е правил през цялата си професионална кариера на адвокат и съдия.
За всичките години на поста председателят облече тогата само веднъж - по жалбата срещу отказаната от Софийския градски съд регистрация на НДСВ. Тогава юристи коментираха, че появата на Григоров, който е близък до СДС и управляващите, е симптоматична и за решението на съда. То не беше в полза на царската партия, която бе отрязана от самостоятелно явяване на вота. Месец по-късно по предложение на Григоров ВСС повиши от градски във върховен съдия Таня Райковска, която отказа да регистрира движението на Сакскобургготски на първа инстанция. Мотивите му - съдийката има дълъг стаж и е опитен професионалист.
Григоров си позволява и да си изпуска нервите и е доста импулсивен. Често на мушка му бяха политиците. Неведнъж е критикувал некачествените закони, които парламентът произвежда на конвейер. Не се замисля и да сочи имена. "Набрах необходимата смелост да кажа на Жан Виденов: Не плашете гаргите, г-н Виденов! И не надскачайте интелекта си!" (в. "Демокрация", 1993 г.) Все пак Григоров не си позволи нито една лоша дума към президента независимо от коя партия е той. Говори уважително и за Желю Желев, и за Петър Стоянов, и за Георги Първанов.
Публичната емоционалност пък не е добра за имиджа на институцията, която Григоров оглавява и представлява. В последно време все пак Григоров утихна и медийните му изяви рязко намаляха. Сигурно си дава сметка, че трудно би се въздържал да не критикува политиците. Малко или много пък от тях зависи какво ще стане с него, след като опразни кабинета си в Съдебната палата. Името му се спрягаше за поста на главен инспектор в новия орган към ВСС. За да бъде избран на този пост обаче, му трябват 2/3 от гласовете в парламента, които със сигурност той не би могъл да събере. Това сигурно е и една от причините той да не бъде и номиниран. Друг вариант за Григоров е да стане дипломат по примера на Никола Филчев, който от главен прокурор седна в креслото на посланик в Казахстан.
Именно отношенията му с Никола Филчев
са и добра илюстрация за нрава на Григоров и за крайностите, между които е способен да се люшка. "С г-н Филчев сме приятели и колеги повече от 20 г. Като адвокат съм се явявал по негови дела, после ми е бил подчинен (като съдия във ВС - б. а.), сега сме равностойни", обяви Григоров като новоизбран шеф на ВКС. После се зарече скандали между съда и прокуратурата да няма и се метна в бронирания "Мерцедес" на Филчев, за да го закара до Съдебната палата. Дружеската атмосфера обаче не трая дълго и обещанията не бяха спазени. Откритата вражда между двамата първи магистрати имаше своите пикове и спадове. Често обаче беше грозна компроматна война.
Ремонтът на Съдебната палата дълго време беше основното занимание на ВСС. Разправии за избор на фирмите, за разходите, проверки и дела. Темата беше предъвквана безброй пъти и унизително клатеше върховете на съдебната власт. Ако Григоров и Филчев бяха изразходвали енергията, която хвърлиха за това, за съдебната реформата, халът на системата сигурно можеше и да е друг.
Мандатът на Филчев преди почти две години завърши с тежък конфликт между двамата. По време на заседание на ВСС приближените на Филчев прокурори представиха материали, които те смятаха, че уличават Григоров в уреждане на дела и контакти със съмнителни хора. Истинската буря се разрази, след като шефът на ВКС разпространи епикриза на Филчев, писана от психиатър в клиниката на четвърти километър. Часове след това се оказа, че тя е фалшива. Потвърди го и проверка на военната прокуратура. За скандала Григоров се размина само с "негативна оценка на действията си" и извинение пред членовете на съвета и министъра на правосъдието тогава Георги Петканов. ВСС пък реши, че представените от прокуратурата МВР справки срещу Григоров не сочат той да е "допуснал нарушения на служебните си задължения и на правилата на професионалната етика".
Добър или лош, Григоров ще е на поста точно до 20 ноември. След това от наследника му ще зависи да си направи верните изводи, да запази каквото намери за положително и да се предпази от грешките, които ще струват авторитета и на него самия, и на институцията.
