През 2007 г. германците продължиха да бъдат най-пътуващата нация в света и по всичко изглежда ще са водещите в това отношение и догодина. По последни данни за 2006 г. за туристически пътувания и допълнителни услуги те похарчиха над 57 млрд. евро, като близо 40% от тях направиха по повече от едно основно пътуване през годината. Интересът на България и нейните основни конкуренти в областта на туризма е кой какво парче ще успее да отхапе от тази огромна баница. Ако съдим по активността и резултатите на българския туристически бизнес, има вероятност това парче да се свие до размерите на малка коричка.

Броят на германските туристи за сезон лято 2007 г. се очертава да бъде най-нисък от 2003 г. насам. По отношение на Германия рекордният сезон за нас бе 2003 г., когато страната ни бе посетена от 570 000 немци, което бе с 10.4% повече от предишната година. Оттогава насам има постоянен спад с по около 5% годишно и през 2006 г. броят им се сви до 467 000. Въпреки че в Германия официалните резултати стават известни през ноември, отсега може да се предположи, че през 2007 г. германските туристи ще са още по-малко.

Защото по предварителни резултати



германските туроператори ще отчетат около 4% спад в оборота и 3% спад на печалбата



Обяснението за това стагниране екпертите откриват в повишените цени на енергоносителите и намалената покупателна способност на немския потребител. Институтът за икономически анализи на Германия предупреди преди няколко седмици, че годишната нетна заплата на германеца е достигнала най-ниските си нива за последните 20 години. След повишаването на здравните осигурителни вноски и въвеждането в много немски вузове на студентски такси, достигащи до 1000 евро на семестър, германците заделят все по-малко средства за свободното си време.

Но това са обективни икономически причини, германците продължават да си пътуват, въпросът за нас е защо все по-малко в България.

Една от основните причини например е липсата на насочена реклама за българските курорти и прекъсване на връзката между 16 000 германски райзебюра и националния туристически офис. Той престана да съществува през 2002 г., а персоналът в райзе бюрата - тези своеобразни магазини за продажба на екскурзии, се променя на всеки 4-5 години. Новопостъпилите там никога не са били в България, а практиката ежегодно новите продавачи да бъдат изпращани за опознаване на базата не срещна разбиране от нашите хотелиери и бе изоставена. До закриването на националния туристически офис той обслужваше всеки ден между 50-80 телефонни обаждания, още толкова факсове, имейли и лични посещения. Всички наши конкуренти като Испания, Гърция, Турция, Тунис, Хърватска, Кипър, Египет, Мароко и дори Румъния, имат по три-четири офиса в Германия. САЩ разполагат с шест туристически офиса, групирани на регионален принцип. Представянето на страната ни на основните международни туристически панаири в Германия не може да запълни тази информационна пропаст. Дори навлизането на онлайн записванията, които вече формират над 14% от обема на пътуванията, не омаловажава националната туристическа реклама на място в Германия. Липсата на евтини авиопревозвачи до Варна и Бургас е другата важна причина. Това задържа около 8-10% от индивидуалните пътувания. През цялата година например известният превозвач AIR BERLIN предлага евтини полети до Майорка на цена около 100 евро в двете посоки. През цялото лято цените на чартърните полети от 32 германски летища



до Варна и Бургас не паднаха под 240 евро,



което прави неатрактивни т.нар. "комбинирани пътувания", при които германецът се записва отделно за полет и отделно търси хотел. И докато при нас онлайн записванията на германци са под 5% от общия брой, за Испания, Турция и Гърция този процент е над 20.

Липсата на национална реклама и на евтини полети донякъде работят заедно като фактори, които намаляват интереса към България. Става въпрос за една особеност на германския туристически бранш - препращането на клиенти от един туроператор на друг. Това се прави с цел да се достигне заветният минимум, след който комисионата за райзебюрото се вдига. Тази практика кара дори вчерашни конкуренти да си препращат клиенти, тъй като щом достигнат 200 000 евро, комисионата става 9%, а при 500 000 евро комисионата е вече 10%. Но райзебюрата предлагат на своите клиенти само дестинации, които сами си правят реклама или извършват съвместна реклама с някой туроператор. Допреди седмица в германската преса бе пълно с рекламни карета за пътувания до Турция, Гърция, Египет и Тунис на цени до 319 евро на седмица в хотел 4 звезди, полупансион. Става въпрос за октомври, когато в България базата вече е затворена, въпреки че и през този сезон има желаещи за летуване. Доказва го фактът, че през 1998-1999 г. концернът ТУИ и българският туристически офис направиха мащабна рекламна акция в 20 райзебюра в Северна Германия. В резултат чартърите на ТУИ за първи път летяха до края на октомври с 80% заетост.

В България все още съществува и едно дълбоко заблуждение по отношение на организираността на германеца. Тя е факт, но не бива да се подценява и обстоятелството, че



германецът определя отрано къде ще почива



Туроператорите започват рекламните си кампании за лятото на 2008 г. още през октомври-ноември предната година, като примамката е най-вече сериозната отстъпка в цената. В германските каталози например е пълно с т.нар. Kinderfestpreis, т.е. специални цени за деца, чиито родители са купили почивка. Често те стигат до 9 евро, ако двамата родители са платили почивката си примерно до 31 октомври.

Рекламата на място, и то целенасочената реклама играят огромна роля на германския туристически пазар. Тамошните туроператори изпитват сериозни трудности и рязко съкратиха средствата за директна реклама на известни дестинации. В момента те осъществяват масирани рекламни кампании само на Испания, на Канарските острови, на Турция и на Тунис. Дори близо 60% от финансирането на тази реклама се поема от съответните дестинации. Гърция вече втора зима е купила правото да представя туристически щандове на централните гари в 8 големи града на Германия и може би неслучайно ръстът на записванията за южната ни съседка е над 10%. Гърция разполага с три национални туристически офиса в Германия.

Да не говорим, че от 4 години насам е изоставена практиката да се канят журналисти от водещи немски издания с висок тираж да посещават курортите ни. Не се прави нищо и за изясняване на въпроса с обслужването на туристи по балнеоложки и възстановителни програми със здравните каси в Германия. Това отдавна направиха Унгария, Чехия и Словакия, а в последно време и Полша.



ИСТОРИЯ

До 1988 г. морските ни курорти са посещавани средно от 350 000 туристи от бившата ГДР и 140 000 туристи от Западна Германия. В онези години националният туристически офис в Източен Берлин е обслужвал над 100 посетители дневно.

Чувствителен подем в записванията на германските туристи започва през 1997-1998 г. Това до голяма степен се дължи на отпадането на визовия режим за тях, както и старта на инвестициите на германските туроператори в новоприватизираната хотелска база в България.

Дори в трудната за туризма 1999 г., когато НАТО извърши нападения над Белград и сезонът беше отписан, германците регистрират ръст от 3.5% спрямо 1998 г.

За родния туризъм 1999 г. ще остане като неприятен спомен по отношение на другите европейски пазари. Великобритания изпрати само 105 000 туристи (тази година те бяха около 300 000), Русия - само 55 000 (тази година - над 200 000). Подобен срив по отношение на туризма страната ни преживява само през 1986 г. заради Чернобил.