- Това е най-старото дърво в София - каза Рафата (Рафаил Рафаилов) и посочи клонестия чинар срещу хотел "България".

- Онова е по-старо - каза Берто (Умберто Ешкенази) и посочи дъба зад чинара.

Берто предпочиташе дъба, понеже на него можеше да се изкатери по-лесно, отколкото на чинара и да каже на Рафата какво се вижда през десния прозорец на третия етаж на хотел "България", където бил живял Джеймс Баучер.

Рафата беше от сой политически и щеше да пише история на България. Годината беше 1946; ние бяхме на 14. Рафата каза, че Джеймс Баучер е бил кореспондент на "Таймс" на Балканите, живял в хотел "България" от 1892 до 1915 и обяснил на света, че Ньойският договор е несправедлив към България. Благодарните българи го погребали в Рилския манастир и почнали да произвеждат цигари "Баучер". Рафата имал цяла кутия "Баучер", само че празна.

Умберто Ешкенази каза, че не е Баучер, а Буршие, щом се пише Bourchier. Той стъпи на раменете ни, покатери се на чинара и каза, че нищо не се вижда в стаята на Буршие.

Тръгнахме към френската книжарница на ъгъла на "Бенковски" и "Царя". Там стоиш прав и те гледат в ръцете да не отмъкнеш нещо. А ти - уж нещо ще купиш - пък само прелистваш "Мироар спринт" със снимки от поредния мач на Марсел Сердан, който изнася на ръце от ринга нокаутирания си противник, а от първия ред Едит Пиаф го гледа с обожание. После мяркаш "Фигаро" с тлъсто заглавие "Plus ca change, plus c'est la mеme chose". Колкото по се променя, толкова по-същото. Така бил казал през ХIХ век главният му редактор Жан-Баптист Алфонс Кар и те продължаваха да го цитират, вместо да отпечатат комикс с приключенията на Тинтин. Скука. "Хайде в американската книжарница", каза Умберто Ешкенази. Две години по-късно той отиде в Палестина и там го убиха.

Американската книжарница беше на "Царя" и "Раковски". Там беше по-хубаво, отколкото във френската. Сядаш, четеш си и не те притесняват, даже се правят на разсеяни, ако нещо отмъкнеш. Цялата последна страница на "Ню Йорк хералд трибюн" беше с комикси. Най-харесвахме "Пийнътс" с очарователния лузър Чарли Браун. Четяхме "Лайф", "Нешънъл джиографик" "Сатърдей ивнинг пост", "Колиърз", "Рийдърз дайджест" и там някъде прочетохме защо тогава, през октомври 1946, горите в Масачузетс се били обагрили в златисто, а в Мейн аленеели. Дължало се на различните 24-часови температурни амплитуди.

А софийските дървета се обагриха в кървавокафяво и през 1947 Никола Петков го арестуваха в Народното събрание, кварталното ОФ нарочи родителите ни за изселване, в училище ни нарочиха за изключване тричленките на СНМ (Съюза на народната младеж, преименуван после в Комсомол).

Рафата ми даде снимка с посвещение: "Помни как през октомври 1946 Берто, ти и аз вечеряхме в "България". Срещнах го след 20 години в Народната библиотека.

- Какво правиш тук?

- Пиша история на България - каза Рафата.

Бил издържал приемния изпит в университета, но не посмял да се запише. Нали е от политически сой, като му разровят семейната история, ще стане една...

После чух, че изневиделица връхлетяла кола и го убила. Случайно ли? Не зная.

Но до октомври 1946 не беше лошо за нас, хлапаците в бомбардирана София. Кметът разчисти развалините и направи спортни площадки. На ъгъла на "Раковски" и "Аксаков", където е сега Булбанк - баскетболно игрище; на "Царя" срещу австрийското посолство (на празното място между Първа инвестиционна и Пощенска банка) - боксов ринг, където под открито небе публиката ни аплодираше и освиркваше. Аз пазех дрехите на Берто, когато той беше на ринга, после той моите, понеже треньорите ни - Замората и Гаврилов - не можеха да се занимават с пазене на дрехи. Нямаше душове и съблекални, нямаше румчини.

Рафата седеше на първия ред и ни иронизираше:

- Що си не седите в румчините?

Ще обясня тази дума. В американската книжарница идваше и вестник "Народна воля", издаван в Торонто. В него нямаше комикси, но обявите ни спукваха от смях. "Gene Kelly (Ганчо Калайджиев) кани на пикник в двора на новата си къща с 12 румчини." (12 rooms).

Навремето започнах тази колонка под наслов "Хайде да помислим". Като разбрах, че това няма да стане, преименувах я на "Писмо от "Баучер" 23, понеже там отиде редакцията на в. "Сега". После редакцията се премести на площад "България" 1 и колонката стана "Писмо от "България" 1. Ако се бяхме преместили на улица "Три уши", щяха да пиша писма от "Три уши". Баучер казал на света какво станало на "Три уши" край Сливница.

Аз казвам само за софийските дървета. Тази есен те не аленеят. Преобладава мръсножълтото и кафявото. Където играехме бокс и баскет, има банки. Където беше американската книжарница, се полакомиха за бизнесцентър. Точат си зъбите и за хотел "България". "Plus ca change, plus c'est la meme chose." Мръсножълто и кафяво. Но понякога, когато е слънчево, става лимоненорезедаво като аурата на добряк.