На здравната каса й предстоят тежки моменти при предстоящия дебат в парламента за приемането на бюджета за следващата година. За пореден път касата ще се опита да прокара лимити в болниците, подобни на тези, които в момента съществуват за прегледи и изследвания в доболничната помощ. Ако поправката мине, догодина всяка болница ще разполага с определени от касата средства, т.е. с фиксиран бюджет, който няма да може да надвишава. Досега болниците получаваха толкова пари, колкото пациенти успееха да отчетат пред НЗОК.

Разликата е огромна и ще доведе до яростна реакция в Народното събрание. Лайтмотивът на депутатите ще витае около ключовите фрази "липса на конкуренция", "листа на чакащи", "социализъм", "историческо финансиране" и "Семашко". Семашко е съветски лекар, измислил системата, по която функционираше здравеопазването у нас преди прехода. Тя, логично, изключва пазарните принципи.

На пръв поглед лимитите са точно това. На база отчети от предни години касата определя средствата, които ще отпусне на всяка болница. Болница Х например ще разполага с 10 млн. лв. плюс-минус малък процент марж. И ще може да приеме горе-долу същия брой пациенти, както през предната година. Ако обаче лекува по-малко, тя няма да си получи същата сума, т.е. парите не са гарантирани. Това е и основната разлика със социалистическото планиране, когато болниците се финансираха на исторически принцип и получаваха отново фиксиран бюджет, но определен на база на броя легла и персонал. Независимо колко пациенти минават през лечебницата, тя си получаваше парите.

Принципът обаче си остава същият.



Болниците няма да имат интерес да се развиват



и да привличат повече пациенти, тъй като няма да има кой да им плати. От страх да не надхвърлят лимита те ще връщат хора. На места ще се образуват листи на чакащи, болни ще са принудени да обикалят по лечебници, за да търсят такива с неизчерпан лимит. Мярката ще удари най-силно възрастните и тежко болните хора, тъй като те струват повече и съответно - "ядат" повече лимит. И в момента болниците правят всичко възможно да връщат тези пациенти, но при наличието на лимити те няма да имат почти никакъв шанс. В клиниките ще влизат все повече хора, които нямат нужда от хоспитализация. Те гълтат по-малко разходи, но след това здравната каса плаща същата цена.

Всичко това се прави с една-единствена цел - здравната каса да си влезе в бюджета. Защото сегашната "по-пазарна" система - плащане за всеки преминал болен, води до ежегодно увеличение на разходите на НЗОК за лечение, най-вече в болниците, и до ежегоден дефицит. Тази година той е 80 млн. лв. Всяка година броят на приетите в болниците главоломно расте - от 1.3 млн. души през 2005 г. до очакваните 1.6 млн. души през тази година. Ако догодина касата имаше двойно по-голям бюджет, броят на "преминалите" болни щеше да е 3.2 млн. души. Паралелно с това качеството на медицинската помощ пада и никой не е забелязал населението да е станало по-здраво. Все повече болни хора се приемат не за да се лекуват, а за да се получат пари за тях. Всички ние



плащаме все повече за нещо, което все по-малко си заслужава



Касата е безсилна да спре тази тенденция. Нито една от мерките за контрол не дава резултат. Касата например открива, че болницата е накарала 100 пациенти да си купуват лекарства, изписва ги предсрочно и си спестява изследвания. Глобата е 2000 лв. Общо лечебницата обаче е получила 2 млн. лв. от касата, няма никакъв проблем да си плати и дори не си прави труда да обжалва санкцията. Касата спря договори по 41 пътеки на няколко болници заради отчитане на мъртви души. Ако се съди по резкия скок на броя хоспитализации, явно никой не се е стреснал. НЗОК предаде на прокуратурата лекари и болници, отчитали неизвършена дейност. Няма нито един осъден. Контрольорите на касата дори започнаха да обикалят по отделенията и да търсят пациентите по леглата. Дори и да открият, че някой "лежащ" в болницата го няма, касата може единствено да не плати за конкретния случай. За да няма свръхотчети, касата трябва да назначи



по един контрольор във всяка болница



И пак няма гаранция, тъй като особено в провинцията хората се познават, служителите на касата я по приятелска линия, я срещу някой лев си затварят очите за някои нарушения. Т.е. за всеки контрольор трябва да отговаря още един, командирован от София. Което няма как да стане, най-малкото защото самите контрольори масово напускат районните каси. Възнаграждението от около 500 лв. не е малко, но медицинските центрове и болниците, които наемат ексслужителите на касата да им оформят отчетните документи, дават значително повече. Инвестицията си я бива - все пак работещите в касата знаят най-добре как да представят за пред касата, че някой е лекуван, без изобщо да е стъпвал в болница.

Системата е в разпад - все по-неудържими разходи, все по-недостъпна помощ и все по-болно население. На този фон въвеждането на лимити е оправдана палиативна мярка, пък била тя и триумф на безсилието. При определяне на фиксирани бюджети на болниците на касата поне няма да й се налага да упражнява контрол, който така или иначе не може да осъществи. Хората пак няма да получават качествено лечение, но поне НЗОК ще си влезе в бюджета, а болниците ще ограничат отчитането на мъртви души.

Здравната система в този си вид е извратена и опасна. А лимитите дори не са реформа и опит за връщане на соцсистемата. Те са просто отчаяна "кръпка" на шосе с тотално грешна посока. Уви, правилна не се задава.