Парадоксална партия е БСП. Онова, което в нормалните партии се смята за логичен политически ход след тежка изборна загуба - подаване на оставка като форма за поемане на отговорност, при социалистите е "дезертьорство". Онова, което в нормалните партии се счита за оздравителен ход - смяна на старите, изхабени и провалили се лица с нови, свежи и необременени, за социалистите е "канибализъм".

Тия изводи се натрапват след първия пленум на градския съвет на Софийската организация на БСП, проведен в понеделник вечерта само няколко часа след балотажа на местните избори. Никой не отрича, че резултатите от вота в столицата са, меко казано, лоши. Дори председателят на структурата Румен Овчаров призна, че те са най-ниските от промените досега. Въпреки това пленумът взе специалното решение, че на този етап е "неуместно да се занимава с оставки и кадрови въпроси". За това решение ръка вдигнаха 39 от членовете на пленума, 6 бяха против, 1 се въздържа. Само един социалист се осмели да спомене думата оставка - досегашният общински съветник Борис Цветков. Но веднага бе заклеймен, че е твърде емоционален и недоволен, че е останал назад в листата. Хората на Румен Овчаров



защитиха шефа си като Матросов



И хвърлиха вината за лошото си представяне на изборите на националните проблеми - цените, ниските доходи и стачката, която правителството не успяло да прекрати овреме. Само за глобалното затопляне не се сетиха.

От цялата говорилня, която продължи 3 часа, станаха ясни две неща - никой не носи отговорност за тежката загуба в София и независимо че корабът бавно, но сигурно потъва, нито капитанът (Румен Овчаров), нито политиката ще бъдат променени. Как при това положение ще бъде спечелена София е въпрос с повишена трудност, на който дори най-преданите социалисти нямат отговор.

Все пак не може да се отрече един положителен факт - за първи път от много време насам столичните социалисти решиха да открият за медиите вътрешнопартийните си дебати. Дали за да задоволят обществения интерес, или за да демонстрират непоколебимото си единство, не е ясно. Пък е не е толкова важно. По-важни са настроенията, изказванията и начинът на мислене, които бяха демонстрирани.

Пленумът естествено започна с реч на Овчаров. "За БСП тези избори бяха трудни, в известен смисъл Рубикон. Резултатите са ясни. Изводът се натрапва от само себе си: Тези некадърници от градския съвет трябва да си ходят начело с Румен Овчаров. Както обикновено обаче най-елементарните и най-простичките на пръв поглед изводи са и най-неверните", патетично обяснява той. Според него кампанията е била най-трудната от 1990 г. досега, защото е преминала под знака на тежка компроматна война "и от свои, и от чужди". Бившият икономически министър не пропусна "болната си тема" - скандала, заради който се наложи да подаде оставка. Той от антикорупционен бил превърнат в корупционен и "нагло" стоварен изцяло върху БСП. "В тази кампания оклеветяването се наложи като средство за решаване на вътрешнопартийни проблеми.



Личният имидж на Румен Овчаров е сринат, БСП какво спечели от това?



Имиджът на правителството вдигна ли се?", пита той. И отговор не иска.

В речта му се смесват обвинения към съпартийци, които или не са се борили достатъчно срещу Бойко Борисов, или направо са преминали към неговия лагер и са предали БСП. Някъде по средата се промъква и нишката на конспирацията. Овчаров споменава сред зовящите за оставки съпартийци и "кукловоди, които са готови да включат себе си и да жертват цялата партия в поредния си сценарий". Но нито той, нито градската организация ще позволят "да бъдем въвлечени в сценарии, целящи дестабилизацията на партията и на правителството".

Овчаров не пропуска да прехвърли голяма част от вината за загубата на БСП върху "явлението ГЕРБ", с което никой друг от БСП не се борил - с изключение на самата градска организация и "спорадичните изказвания на премиера". Затова и резултатите на червените били лоши не само в София, а и в цялата страна.



"Резултатите ни са незадоволителни, но не трябва да се срамуваме,



защото ги постигнахме в нечовешки условия", обръща се Овчаров към своите хора. И отсича, че няма да допусне организацията да стане "заложник на лични или групови котерийни интереси".

Последните няколко минути софийският лидер оставя за лично признание: "Няма да изляза от политиката, нека никой не си прави илюзии по този въпрос. Постът, на който ще бъда в политиката, зависи от вас". Но подчертава, че не е "самозванец, който се е хванал за поста и го държи със зъби и нокти". Нито пък "дезертьор, който би напуснал потъващия кораб просто защото някой си мисли, че той потъва". "БСП не потъва, още по-малко БСП - София, защото най-лошото вече го минахме и устояхме", завърши патетично Овчаров, който е начело на организацията вече 7 години и досега няма нито една изборна победа.

Веднага след него на трибуната излиза Борис Цветков. Предварително е подготвил речта, с която ще поиска оставката на цялото ръководство. Аргументите му звучат рационално и смислено. "Резултатът е следствие от неумението на градската организация да формулира убедителна управленска алтернатива в град като София", смята Цветков. Според него изборите са дали реална оценка на групата съветници на БСП, сред които е бил и той. "Поемам своята отговорност, че не успях да убедя другарите си, че нямаме право да се разпореждаме с детски градини в полза на частни интереси и фирми. Че не бива да даваме Общинска банка на съмнителни бизнесмени като Христо Ковачки. Че трябва да прекратим гласуването на съмнителни замени. Че като опозиция не бива да подкрепяме бюджета на София и да спасяваме десните с необходимите гласове от нашата група винаги когато те имат нужда от тях", изрежда Цветков. Все слабости, които са били доказвани през всичките 4 г. от мандата на миналия СОС, в който БСП уж беше опозиция. Цветков не е доволен и от кадровия подбор, при който "личната лоялност към ръководството е поощрявана много по-добре, отколкото реалните действия и постижения".

Никой от столичните социалисти обаче



не е настроен за самокритика



и затова думите на Цветков са посрещнати "на нож". Първи фронта открива досегашният лидер на групата съветници в СОС и зам.-председател на градската организация Христофор Христов. "Всеки, който зове за оставки, трябва да си дава сметка, че говори за дезертьорство", обяснява той и добавя, че няма намерение да дава оставка, защото това било предателство. "Да не поставяме позьорството пред истинските проблеми", зове Христов. Но подминава кои всъщност са "истинските проблеми".

След него думата взима младият Димитър Кунов, който свойски се обръща към Цветков: "Боре, малко повече емоция вкарваш от необходимото. Може би трябва да свием емоциите". И добавя, че от 2 месеца бил емигрирал от семейството си и две поредни години пропускал рождения ден на дъщеря си заради кампанията. Други негови съпартийци пък обясниха, че всъщност районните съвети се спукали от работа, но резултатите били такива, защото хората не припознавали БСП като лява партия.

Лека критична нотка се промъква в словото на водача на листата на БСП в София Георги Кадиев. Според него партията спешно трябва да привлече нови и млади лица, защото го удивила липсата на млади хора и на креативност.

Макар че Овчаров подчерта, че софийската организация е излязла от ролята на опозиция в БСП, противопоставянето между "Леге" и "Позитано" витае във въздуха през цялото време. Никой не обелва дума за оставки в партийното ръководство, но пък на няколко пъти се чуват мнения, че и то има вина за резултатите. Единственият представител на националното ръководство в залата - секретарят Антон Кутев, отнесе не една критика. "Грешката" му бе, че посмя да спомене, че резултатите на БСП в София изобщо не са над средните за страната, както се хвали Овчаров. И поиска извънредна конференция, на която да бъде обсъдена загубата в София.

"От година и половина доказахме, че



канибализмът ни е втора природа",



подхвана го Лилия Долджева, нов съветник от БСП. Тя натъртва, че е важно младите хора да са минали през всички стъпала на партийната йерархия. "Неуместно е хора, които директно са отишли в ръководството на партията, да ми държат менторски тон", смята тя.

Накрая думата взема отново Румен Овчаров. "Не помня кога си критикувал Бойко Борисов, но помня как говореше за брулене на круши, които бяха старите кадри в партията. Нямам нищо против да брулиш круши, но преди това вземи засади някоя", обръща се Овчаров лично към Кутев. И го предупреждава да не се изживява като "новата Клара Маринова" и да не се опитва да упражнява цензура върху медийното участие, защото не бил той човекът, който ще попречи на Овчаров да говори. "Ако не говоря, то е защото не смятам, че трябва да говоря срещу партията, ръководството и правителството", обяснява лидерът на софийските социалисти. И заключава, че не иска БСП в София да става изтривалка на всичко в партията.

На финала пленумът приема всички предложения на ръководството за съставяне на групи за анализ на кампанията и резултатите, но въпросът кой ще поеме отговорността така и остава да виси във въздуха. До следващите избори.