Преди няколко дни зам.-председателят на Комисията по финансов надзор Ралица Агайн направи странно и по своему плашещо изявление.

Изказването на г-жа Агайн беше, че компанията "ХИЛД", осигуряваща доживотна рента срещу прехвърляне на имот, е била предупредена, че трябва да се регистрира като животозастрахователно дружество под страх от голяма глоба и спиране на дейността. Тя пропусна да обясни кой закон нарушава компанията и в какво се състои нарушението. На следващия ден от Комисията все пак се позоваха на Кодекса по застраховането, според който животозастрахователните компании могат да сключват договори за рента, но това позоваване може да предизвика само съжалителни коментари.

Действащото българско право познава най-малко четири обособени вида договор за рента:

Договор за прехвърляне на имот срещу задължение за издръжка и/или гледане - най старата форма на рента, съществуваща досега, възприета като компромис от социалистическото право и широко използвана и до днес често в сделки между роднини. Издръжката по този договор безспорно представлява форма на рента, което недвусмислено го причислява към тази група договори както според правната доктрина, така и според практиката. Следователно трябва ли един човек да се регистрира като животозастрахователна компания, за да издържа старите си родители?

Договор за парична рента - това е познат от древността граждански или търговски договор, сключван както между роднини, така и от търговци. Получаването на парична рента може да има най-различни основания, които не могат да бъдат дори изброени.

Договор за стокова рента - също познат от античността договор, разпространен сега в селското стопанство, особено като форма на заплащане на членовете на земеделски кооперации за ползването на предоставена от тях земя или други вещи и имоти.

Животозастрахователен договор за рента - договор, сключен между животозастрахователно дружество и застраховано лице, съгласно който срещу изплатена от лицето застрахователна премия животозастрахователното дружество се задължава да му изплаща рента в определен размер.

Следователно животозастрахователните дружества могат да сключват само един от видовете договор за рента - извършване на определени периодични плащания срещу задължение на застрахования за изплащане на застрахователя на определена сума пари като застрахователна премия. Очевидно е, че застрахователната премия не може да се замести от прехвърлянето на недвижим имот, защото това би противоречало изрично на специфичния предмет на дейност на животозастрахователните дружества.

Недопустимото смесване на близки, но ясно разграничени в закона правни фигури и институти, направено в изявление на официален регулаторен орган от централната администрация, е белег най-малкото на два тревожни процеса:

- явна вулгаризация на правната култура, при която органите на централната администрация не са в състояние да диференцират различните правни механизми и с това грубо надвишават собствената си компетентност и нарушават законите, за чието спазване трябва да следят;

- поставяне на държавната администрация в услуга на частни интереси.



Защо това е неморално?



Явното репресивно действие, насочено срещу участник на пазара, който не е извършил нарушение, е недостойно за една правова държава, член на Европейския съюз, особено когато за извършването му централен регулаторен орган нарушава законите на страната или ги тълкува по начин, недопустим дори за начинаещ студент.

Трябва да припомним, че това не е единственият случай, в който администрацията носи пряката отговорност за унищожаване на законно действащ икономически субект или за поощряване на явен и нагъл монополист. Достатъчно е да се посочат случаят с отнемането на концесията на минната компания от Челопеч, скандалните договори за концесия на магистрала "Тракия" или капитулациите пред световния монополист "Майкрософт", чиито интереси държавата самоунизително прие да защитава.

Какво показват тези действия? Очевидната несъстоятелност на тезата, защитавана от Комисията по финансов надзор, навежда на мисълта за нещо скрито - неизказана цел да се навреди на дружество, предлагащо изгодна за възрастните хора рента, в интерес на неизвестен участник от вампирясалия напоследък пазар на недвижими имоти.



Какво следва?



В случай че действията на Комисията по финансов надзор доведат до възприемане на изкривен прочит на закона, вратата ще бъде отворена и за други животозастрахователи да приемат вещни престации (престация - правото на кредитора да иска осъществяване на дължимия резултат. Престацията е това, което има да се дава) вместо парични застрахователни премии. Така животозастрахователният пазар ще се слее с пазара на недвижими имоти. Всеки мислещ читател може да се досети за последствията върху потребителите на застраховки, когато една животозастрахователна компания конвертира средствата си в имоти. По този начин Комисията за финансов надзор, призвана да следи за спазването на закона, ще създаде едно незаконно правно положение с особено опасни последици върху потребителите на застраховки.



Смятате, че това е краят ли? Да, ама не.



Под заплахата на назряващия скандал с това, че в България и в Европейския съюз се вихри средноазиатски административен произвол, в комисията по бюджет и финанси на Народното събрание беше внесен и одобрен с гласовете на мнозинството следният странен проектозакон: "Работната група за промени в Кодекса за застраховането предлага да се създаде Застраховка за пенсия или рента.

чл.230а. (1) С договора за застраховка за пенсия или рента застрахователят се задължава да прави пожизнени или срочни периодични плащания срещу заплащането на еднократна или периодична премия.

(2) Договорите, сключвани по занятие, съдържащи операции за придобиване на вещни права върху недвижими имоти чрез изплащане на пожизнена или срочна пенсия или рента, се уреждат от този кодекс. В случаите по изречение първо прехвърлянето на вещните права се приема за заплащане на застрахователна премия.

(3) При договорите за пенсия или рента по ал. 2 стойността на недвижимия имот се определя от лицензиран оценител. "

Както се казва на езика на юпитата - Tova e! С едно драсване на писалката проблемът е решен. А най-странното е, че във всички тези регулационни напъни не можах да забележа никъде интереса на потребителите - никой не предлага регулация, която да предотвратява явно неизгодни сделки или такива, ощетяващи евентуални наследници с право на запазена част. Нито дееспособността, нито действителността на съгласието интересуват мъдрите чиновници. Само и единствено да смажат "ХИЛД" и да докопат контрола над далаверата.

За нас остава да се запитаме:



Кой има интерес от това?



Ами например така наречените "силови застрахователи". С възможността да придобиват имоти те могат да вложат всичките си средства под формата на договори за рента. Нищо, че към всички застрахователи има изисквания за капиталова адекватност, т.е. за поддържане на средствата в пари. Нали законът допуска изключение. Какво като това може да доведе до ликвидна криза. А след ликвидната криза обикновено настъпва фалит, а след успешния и щастлив фалит голяма част от имотите ще се окажат с нови, по-правилни собственици. Как става това ли? Ето няколко от безбройните варианти.

Вариант 1: Закупените имоти ангажират свободните средства на компанията и тя не може да посреща паричните си задължения, защото имотите не са бързоликвидни. Следват несъстоятелност и публична продан или попадане на имотите у кредитора.

Вариант 2: Закупените имоти се препродават на трети "добросъвестни" лица, които нямат никакви ангажименти към бившите им собственици.

Вариант 3. Договорите за рента със свързани животозастрахователни компании служат за чудесна легализация на лихварския бизнес с всички последствия от това поради голямото сходство на схемата с тази по прехвърлянето на имот при лихварски заем. Това би било удар по кредитната система.

Вариант 4. След прехвърлянето на имота възникват усложнения, възпрепятстващи изплащането на рентата (преобразуване, разделяне, отделяне, ликвидация, и др.под.).

Вариант 5. Закупеният имот се застроява, заменя, апортира или отчуждава по друг начин. След това изплащането на рентата се спира.

Можем да се упражняваме дълго в тази дисциплина, но само ще дадем нови ценни идеи, на когото не трябва.

И не казвайте, че това няма да стане. Така говореха всички властимащи и преди банковите фалити. Така че риториката в стил Румен Гечев е неуместна.

Дали Народното събрание ще се поддаде на рекета? За какво служи всъщност Комисията за финансов надзор? Дали тази малка поправка няма да бъде новото масово ограбване в стил "приятелски кръг"?

Така че финалът на казуса "ХИЛД" остава отворен.