Добре би било за хората с увреждания и децата в риск да се грижат различни видове и достатъчно на брой специалисти. Или възрастните хора в социалните домове да разполагат с добре оборудвани кухни. Или пък майките с рисково поведение да бъдат настанявани в отделни стаи с децата си.

Такъв бе замисълът на реформата през 2003 г. за деинституционализиране на социалните услуги - тогава с промени в Закона за социалното подпомагане за първи път у нас бе предвидена възможността кметовете на общини да възлагат управлението на специализирани институции или на услуги на неправителствени организации (НПО) и фирми. Целта бе нуждаещите се от специални грижи да получат по-качествена помощ в по-благоприятна среда - предполага се, че именно НПО-тата имат по-голям капацитет в това отношение, по-гъвкави са при подбора на специалисти и оказват по-голямо внимание на нуждаещите се.

Практиката обаче показва, че засега нито общините са се втурнали да обявяват конкурси, за да се освободят от финансово затрудняващите ги дейности, нито НПО-тата стоят на опашка с проекти пред вратите на местната власт. По данни на Агенцията за социално подпомагане за 4 години едва 22 общини са се възползвали от правото си да преотстъпят дадени социални дейности на неправителствени или бизнес организации. Те са провели 45 конкурса за отдаване на социални услуги - съответно толкова са и преотстъпените за управление дейности на фона на 208-те традиционни институции.



Най-голям е интересът към управлението на защитени жилища



- в момента 13 от тях се управляват от НПО-та.

Сключен договор за управление на специализирана институция пък изобщо няма. На пръв поглед изглежда странно, тъй като се предполага, че от това биха спечелили и двете страни, а най-вече самите получатели на социални услуги. В действителност обаче има достатъчно фактори - скрити и явни, които определено не насърчават социалното чувство на предприемачите.

От една страна, въпреки многобройните обучителни семинари доста от общините не са запознати в детайли с възможностите, които имат. Други просто не желаят да се занимават с с провеждането на конкурси. "Веднъж престраши ли се една община да преотстъпи подобна услуга и виждат, че няма нищо страшно", казва Петя Демирева, началник на отдел в Агенцията за социално подпомагане.

Общината "герой" в тази област е Варна - там центровете за хора с увреждания, за социална рехабилитация и работа с деца на улицата, както и защитените жилища, за които има сключени договори за управление, са общо 8. Следват Шумен, Благоевград и Габрово с по 5 отдадени социални услуги, и Видин и Пазарджик - с по 4. В Софийска област и в Ловеч те са само две, а в Сливен, Търговище, Стара Загора, Бургас, Силистра и Разград има по една социална дейност, преотстъпена за управление от общината на неправителствена организация.





"Липсва политическа воля, липсват и средства"



така обяснява слабия интерес д-р Здравко Марков, шеф на дирекция "Социални дейности и жилищна политика" в община Варна. Неговият ключ към успеха е в предварителната и продължителна работа с неправителствения сектор. Защото "едно е да установиш нуждите на общината от дадена социална услуга и да решиш да я възложиш, друго е да намериш кой може да я задоволи". "Ако нямаме мераклии, увисваме", казва Марков. Затова контактът с неправителствените организации в морската столица се развива непрекъснато. През 1999 г. Общественият съвет по социална интеграция на хората с увреждания се състоял от 5-6 неправителствени организации и работата му почти замирала. В момента обаче в него членуват 45 НПО-та.

Именно благодарение на дългото и непрестанно сътрудничество между гражданския сектор и общината се родили и добрите идеи. "По принцип инициативата е у нас, понякога обаче и самите неправителствени организации си казват към какво имат интерес и предлагат да се развие дадена социална услуга", обяснява Марков. Така предварително била обсъдена например нуждата от разкриване на защитено жилище за деца в неравностойно положение. Последната "преотстъпена" от община Варна социална услуга е именно за подобно жилище - Център за работа с деца на улицата, предоставен за управление на сдружение "Гаврош". На него общината дала два апартамента, в които в момента са настанени 8 деца. На фондация "SОS-семейства в риск", която разкрила кризисен център за деца, претърпели насилие и станали жертви на трафик, пък общината предоставила помещение от поликлиника във Варна.

По подобен начин е "изникнал" и Центърът за работа с деца с умствени затруднения, близо до Делфинариума в морската столица. Държавата в лицето на областната администрация дарила помещението и отпуснала субсидии за 45 души, община Варна дала 120 хил. лв., побратименият й град от Холандия - 50 хил. евро, а фондация "Лале" - още 50 хил. евро. Така с общи усилия - на местни и централни власти и на гражданския сектор, била създадена "фантастичната" по думите на Марков сграда. Самият той бил удивен от рисунките на децата. "Преди да бъдат настанени там и да бъдат поети от специалисти,



те дори не знаеха, че могат да рисуват",



казва той.

Според Диляна Житарова, шеф на звено "Майка и бебе" в София към "Кеър Интернешънъл", големи трудности създава еднаквият начин, по който се гледа на специализираните институции и на социалните услуги в общността. В първите хората се държат в стерилна среда, едва ли не "под ключ". При вторите целта е да се поддържа контактът на човека с околния свят и да го подготви за социална адаптация.

Един от най-основните проблеми пред разкрепостяването на сектора е ниската издръжка за хората, настанени в институции. Тя се определя ежегодно от правителството. За една майка с дете например звеното "Майка и бебе" получава месечно 376 лв. от общината. В сумата се включват заплатите на персонала, режийните, парите за медикаменти, храна, изследвания, консултации с външни специалисти и прочее разходи около социалния клиент. За издръжката на един човек в Центъра за обществена подкрепа в столицата пък се дават по 177 лв. на месец. Стандартът за издръжка на едно лице, настанено например в Центъра за социална интеграция и рехабилитация във Варна, е 907 лв. на година, или 75 лв. на месец. Годишната субсидия за целия център с капацитет 30 места и 12 души персонал е 80 447 лв. Защитеното жилище за лица с психични разстройства в морската столица получава 39 331 лв. годишна издръжка, като на човек се падат средно по 1292 лв. на година, или 107 лв. на месец. Месечната издръжка на лице в дома за временно настаняване на безпризорни деца във Варна пък е 45 лв. на месец.

Доброто финансиране обаче



зависи не само от държавата, а и от размаха на общината



Така например през септември във Варна са дофинансирали със 107 хил. лв. различни социални дейности, делегирани от държавата, за които обаче парите от централния бюджет не достигнали.

Както обикновено в България, несъвършенства могат да се открият и в нормативната уредба. "Много казуси излизат в самата практика и ние се учим в действие", казва Диляна Житарова и дава за пример инцидента в тяхното звено, при който 2-месечно бебе почина след побой от майка си. Според нея в случая обвиненията срещу майката са неоснователни и пораждат редица въпроси, които се налага да бъдат преформулирани законово - като например дали именно звеното "Майка и бебе" е най-подходящата среда за майки с рисково поведение и не трябва ли водещата грижа за деца в риск да е медицинска, а не социална.

"Има си кусури и недостатъци при отдаването на социални услуги на НПО-та, но все пак процесът тръгна. Искахме първо да отворим широко вратите, за да разберат хората за новата възможност. По-нататък предвиждаме да надничаме навсякъде, да видим как се предоставят услугите", обобщава Марков. Според него и сега се виждат положителни резултати - при последната му проверка той с радост забелязал подчертаното внимание и грижи, които оказвали социалните работници на децата с умствени затруднения.