Когато на 29 май 2006 г. шефът на концерна E.ON Вулф Бернотат пристигна в своя дюселдорфски офис, всичко все още бе в обичайното си русло. Но само след няколко минути в кабинета му нахлу цяла рота гости, които нямаха предварително уговорена среща. Неканените посетители се оказаха следователи за особени задачи, пратени от Европейската комисия в Брюксел. По нареждане на еврокомисаря по въпросите на конкуренцията Нели Крус те иззеха от немския енергоконцерн всички папки с документи и компютрите. "Това е чудовищно", възмущава се Бернотат.

По същото време подобна акция се провежда и в офиса на E.ON Energie AG в Мюнхен. Спецследователите, съпровождани от чиновници от Федералното антимонополно ведомство, внимателно преглеждат личните дела на топмениджърите, копират протоколите от заседанията и решенията на ръководството, частната електронна поща и документите със стратегическо съдържание.

Операцията продължава 3 дни. Това не е единствената спецакция на обожаващата шумните акции еврокомисарка. През миналата година г-жа Крус четири пъти пращаше своите войски в бой и успя да получи достъп до тайните не само на немските енергогиганти E.ON, RWE, Vattenfall и EnBW, но и на техните многочислени конкуренти в Европа. Целта на холандката е ясна - тя е твърдо решена най-после да постигне понижение на цените на електроенергията. Тя иска истинска конкуренция, а за това трябва



да сломи властта на гигантите на пазара



И макар финалът на разследването на ЕК да е далеч, още отсега е ясно, че в конфискуваните документи се крие взривоопасна смес. По мнението на пазителите на антимонополните закони, в 60 000-те страници са намерени множество указания, които показват, че четирите най-големи немски енергийни компании години наред най-малкото са нарушавали принципите на конкуренцията и антимонополните закони. Експертите смятат, че са намерени достатъчно косвени доказателства, че водещите мениджъри редовно са провеждали тайни срещи, на които са разменяли важна делова информация, и са действали съгласувано на най-различни пазари. Че по-късно кръгът на участниците в секретните срещи, които са придобили почти институционален характер, се е разширил до 7 от най-крупните доставчици на електричество в ЕС. Като лидер се е оформила E.ON, която се е опитвала "съществено да повлияе" на установяването на пазарни цени на електричеството. По мнението на антимонополистите иззетите документи показват, че конкуренцията на немския пазар на енергоносители в значителна степен е била блокирана от "недопустими от гледна точка на антимонополното право форми на сътрудничество". Вместо да се конкурират помежду си, концерните са координирали стратегическите си линии, цени, пазари. Такива са заключенията на експертизата, подготвена от антимонополното ведомство в Бон под ръководството на тогавашния му началник Вулф Бьоге, с която "Шпигел" разполага.

Един от документите на антимонополното ведомство - N В 8-21/03 В, е бил подготвен за съдебно дело във Висшия съд на Дюселдорф. Там E.ON оспорва решението на Федералното антимонополно ведомство, което през 2003 г. й забрани да купи акциите на неголяма електростанция в град Ешвег. Аргументът бе, че не е нужно да се засилва още повече доминиращата позиция на гиганта. В крайна сметка неудобният документ не е използван в съда и за известно време изчезва, макар че съдържа достатъчно аргументи в подкрепа на онова, което критиците на отрасъла и защитниците на правата на потребителите от години подозират - четирите най-крупни енергийни фирми на Германия са действали в синхрон и дълго време са



принуждавали потребителите да надплащат цената на тока,



повишавайки печалбите си до рекордни нива. Само от 2000 г. насам E.ON, RWE, Vattenfall и EnBW са получили над 90 млрд. евро печалба преди облагане с данъци - средно по милиард на месец.

Специалистът по картелно право, берлинският адвокат Кристиан фон Хамерщайн, предсказва, че тези доказателства ще създадат сериозни проблеми на енергийните концерни, защото са основание за предявяване на искове за възстановяване на щетите. Документите ще представляват интерес и за експертите, които ще присъстват на слушанията в Бундестага за злоупотребата с пазарните механизми в енергийния сектор.

А либерализацията на немския енергиен пазар, започната през 1996 г. от коалицията ХДС-ХСС и СвДП под ръководството на канцлера Хелмут Кол, имаше съвсем други цели. Рухването на един от последните крупни монополи трябваше да доведе до снижаване на цените на енергията, както това се случи в сферата на телекомуникациите. Отначало изглеждаше, че този план се реализира - цените паднаха с 15%. Но това продължи кратко. Енергогигантите, натрупали милиони в монополните времена, започнаха да поглъщат конкурентите си. Купуваше се всичко, което е свързано с енергията: комунални електростанции, регионални доставчици, даже фирми за засичане на електромерите. Накрая започна сливане дори на крупните ексмонополисти. В крайна сметка в Германия останаха четири доставчика на електроенергия - E.ON, RWE, EnBW и Vattenfall. Неудобните конкуренти се изтласкваха от пазара с различни трикове, а понякога и със завишени такси за пренос на енергия. Федералното правителство, доминирано тогава от социалдемократи и зелени, не се намеси. Напротив - бе позволено на лидера на пазара E.ON да погълне най-крупния в Европа търговец на газ - Ruhrgas AG. Правителството на Герхард Шрьодер дълго отлагаше създаването на орган по контрол на дейността на монополите. Последствията се оказаха тежки и за икономиката, и за потребителите. Докато концерните трупат рекордни печалби, потребителите трябва да плащат все по-високи цени.

Представителите на заподозрените фирми, разбира се, отричат всичко. Според E.ON



всички подозрения и упреци са безпочвени



и са субективна интерпретация на ситуацията от работниците на антимонополното ведомство. Според шефа на концерна Вулф Бернотат няма никакъв "таен сговор между фирмите", просто електричеството е стока, чиято цена се определя от търсенето и предлагането.

Не така мисли обаче Федералното антимонополно ведомство. Според документите, с които разполага то, на регулярни срещи в периода от 2003 до 2006 г. мениджърите на енергогигантите са обменяли съвсем конкретни данни, които обикновено са търговска тайна и разгласяването им се наказва. Например - за инвестициите през последните години и плановете за увеличение на генериращите мощности. Между мениджърите, които би трябвало да са конкуренти, царяла дружба и когато се обсъждали пазарите. Така през 2003 г. RWE предлага на E.ON дялово участие в Германия, Унгария, Чехия, Италия и Словакия. Целта е чрез бартера в определени фирми да се получи доминираща позиция на пазара. Договорките били конкретизирани през 2004 и 2005 г., а някои от тях дори се реализирали.

Тъй като тактиката се оказала много печеливша за всички участници, постепенно "кръглите маси" били разширени до общоевропейско ниво - в клуба на големите седем редовно се срещали мениджъри от Белгия, Германия, Франция, Италия и Швеция. Само в периода от май до септември 2004 г. е имало 11 срещи с цел да се подготви конференция на всички шефове на енергийните фирми.

"Всичко е съвсем безобидно. На тези съвещания се формираше мнение по въпросите на европейската енергийна политика", твърдят концерните. Но явно на някои фирми това сътрудничество се е видяло съмнително. Така например британският енергогигант BP категорично е отказал да участва в сбирките с аргумента, че ще има "проблеми с антимонополното законодателство".

Най-чувствителната тема за юристите сега са косвените



доказателства за целенасоченото манипулиране на цените,



открити в документите на E.ON, макар шефовете на четирите концерна яростно да отричат подобни подозрения. Според Бернотат цените на електроенергията се формират по законите на пазара на борсата в Лайпциг и фирмите не могат да им влияят. Според документите обаче E.ON чрез дъщерната си фирма Sales & Trading (EST) абсолютно съзнателно се опитвала да вдигне цените на електроенергията. Чрез покупката и продажбата на определени количества електроенергия на пазара тя е повлияла значително върху формирането на нужната крайна цена. Документите на E.ON показват и как закриването на една електростанция въпреки загубата на печалба от 25 млн. евро е напълно оправдано, защото води до повишаването на цените на електроенергията и 40 млн. евро допълнителна печалба.

E.ON категорично отхвърля повдигнатите обвинения. Според нея докладът на антимонополното ведомство е "набор от тенденциозно подбрани и едностранно интерпретирани сведения и съдържа множество необосновани твърдения". Но държавното ведомство не се трогва и заявява, че намерените доказателства ще бъдат използвани при нови разследвания. Всички веществени доказателства са предадени на еврокомисаря по въпросите на конкуренцията Нели Крус. Самото дело също е пратено на ЕК.

Анализът на 60 000 страници ще изисква немалко време. А тъй като комисарката Крус иска да няма слаби места в позицията й, когато нанася удар по енергоконцерните, тя призова своите подчинени да действат на принципа "Точността е по-важна от бързината". Но въпреки всичко от щаба й са убедени: "Събрани са достатъчно документи, за да се докаже, че крупните енергийни концерни са нарушавали принципите на конкурентната борба".