ДПС може и да си разширява географията, може и дори брадви да вади. Но сухите цифри показват, че от две години насам движението отбелязва спад в броя на хората, гласували за него. По данни на партията на последния местен вот за ДПС са гласували около 350 хил. души. В движението са доволни, защото това, пак според техни данни, е с около 90 хил. повече от местните избори през 2003 г.

Може и така да е. Но от парламентарния вот насам ДПС е загубило близо 120 хил. гласа. Гласувалите на последните местни избори за движението са с около 40 хил. по-малко в сравнение с евровота преди няколко месеца. Не трябва да се пропуска и фактът, че тогава изборен туризъм нямаше, а от чужбина движението получи едва 669 гласа. Може би точно затова Доган нервно заговори за брадви. Сравнението между местни и национални избори не е съвсем коректно, но пък от друга страна, общинският вот винаги е бил ориентир за следващия парламентарен.



Губенето на гласове е вирус,



който прихващат всички управляващи партии, и очевидно ДПС също го е лепнало. Движението не остана незасегнато и от една друга болест на властта - в някои райони, подобно на коалиционните си партньори от БСП, то игра само срещу себе си заради вътрешнопартийни противоречия по места. В други знакови градове като Велинград и Самуил загуби. Особено вторият град е голяма болка, защото там спечели не някой друг, а НДПС. Градът е родно място на лидера му Гюнер Тахир, но винаги се е управлявал досега от бившата му партия. Ако не беше масираната атака в Ардино, като нищо и там щеше да се случи нещо подобно.

Тъй че Доган май беше сложил розови очила, хвалейки се с успехи в двете изборни нощи. Оплака се само от етническия вот. Вярно е, че това явление е вредно и опасно. Само че увеличаването на гласовете против движението на етнически принцип едва ли може да бъде обяснение за намаляването на неговите собствени. Преборването на етническия вот безспорно е начин движението да печели повече. То обаче няма да се случи, ако активът му си заравя главата в пясъка. И прехвърля изцяло вината върху злите си опоненти, които провокират историческите страхове и предразсъдъци на българите. Това поведение напомня много на онова, което вършеше лютият враг на Доган Иван Костов. Докато беше на власт, му бяха виновни всички други, но той самият - никога. Доган уж минава за по-голям политик от Костов, но май и той тръгва по неговия път.

В ДПС твърдят, че



обичат да се придържат към реалността



Ако наистина е така, на "Стамболийски" 45 би трябвало да си дадат сметка за няколко простички факта. Първо, всяка партия на власт трупа негативи, винаги е било така и така ще бъде. Депесарите заявяват, че за тях правилото не важи. Това всъщност е вид самопризнание, че електоратът им гласува доверие не заради политиката им, а по други причини. И може би точно тези причини провокират етническия вот.

Няма как ДПС да не отнесе негативи от правителството, създадено с неговия мандат. А те са твърде много. От началото на годината в страната се наблюдават щафетни и перманентни граждански протести. И ако т. нар. синдикални лидери бяха по-читави, белите за властта вероятно щяха да са огромни. Министрите на ДПС определено не са сред най-популярните лица на правителството. И то не заради етническия си произход. В тази ситуация ако Доган и компания се надяват да се измъкнат без поражения, значи определено не са в час.

Да не говорим, че откакто е на власт,



ДПС стана омбудсман



на не едно и две лица със съмнителна репутация. За последно "обществената защита" на движението донесе 91 години затвор на петима полицаи, пребили до смърт един т. нар. бизнесмен. Полицейският произвол безспорно заслужава санкция, особено ако е довел до смърт. Но такава голяма санкция май той получава за пръв път. И това няма как да не се свърже от общественото мнение с намесата на видни ДПС активисти и роднини на пострадалия. И да не донесе допълнителни негативи.

Второ, в политиката законите на математиката невинаги важат и 2 плюс 2 понякога не е 4. Но някои от законите на физиката определено са в сила, особено този, че на всяко действие си има противодействие. Както още преди две години беше ясно, че "Атака" може и да не изкара дълго, така още тогава се знаеше, че това няма да означава край на етническия вот, който тя успя да консолидира. След изборите преди 2 години Доган единствен демонстрира реализъм и не заклейми "Атака", а заяви, че уважава вота на българския избирател. Явно обаче не го е разчел правилно и не се е поучил от него. Пък и в крайна сметка турците гласуват консолидирано на етнически принцип от 1990 г. насам, а при българите това се прояви отчетливо чак в последните две години. Доган няма как да избяга от отговорност за етническия вот.

Реалността е такава - нито либерализмът, нито членската маса от етнически българи могат да променят имиджа на ДПС. За общественото мнение и у нас, и в чужбина движението си остава партията на турското етническо малцинство. Докато е такава, не може да разчита на нищо друго освен на гласовете на етническите турци (очевидно и тяхната бройка намалява), както и на меркантилна подкрепа от някои българи. И на етнически вот срещу себе си.