Не за първи път се случва в България да виждаме опит за реформа като тази на затормозяващите бизнеса регулаторни режими. Обикновено подходът на държавата е един и същ - наемат се външни консултанти, които да опишат съществуващите проблеми и произтичащите от тях ефекти, както и да предложат някакви решения (те винаги са малко и неясни). След този етап идва фазата на междуведомствените консултации с браншови, неправителствени и други организации, писането на стратегии, обсъждането им, измененията им и прочие. Този процес обикновено се проточва достатъчно дълго, а написаните документи рядко придобиват оперативен характер и реално решават съществуващите проблеми.

Така се случва и с поредния доклад на Световната банка и на Министерството на икономиката и енергетиката за състоянието на регулаторните режими в България. Ето какво казва например докладът за търговския регистър: "Всяка фирма, която възнамерява да оперира в България, следва да се регистрира както в съответния Търговски регистър, така и в общината, т.е. на две места". Изтъкнато е отсъствието на каквато и да е полза от двойната регистрация, но изводът, който е направен по отношение на съществуващия проблем, няма въобще да го реши: "Съществуват два начина за това: регистрационната процедура към общините да бъде отменена без замяната й с друга такава или да бъде заменена със задължение за уведомление. Вторият вариант е за предпочитане, тъй като дава възможност на общините да събират необходимата им информация, както и да получават приходи от фирмите под формата на уведомителни такси."

Но предложението регистрационната процедура към общините да се замени с уведомителна, за която отново да се заплаща такса, няма как да бъде адекватно решение на съществуващия проблем - двойна регистрация и високи такси. Защото търговците отново ще трябва да подават документи на две места и да плащат две такси.

Какво не казва докладът? Че за последната една година



стартът на електронния търговски регистър бе отлаган три пъти



Този електронен регистър трябва да предоставя възможност за вписване по интернет, а всички обстоятелства в него трябва да са публично достъпни и безплатни през глобалната мрежа. Ограничения за брой проверки не трябва да съществуват.

Най-важното е, че веднъж създаден и функциониращ, търговският регистър трябва автоматично да отмени много от сегашните изисквания. Посочените в заявлението за регистрация обстоятелства не следва да се изискват или доказват повторно от търговеца пред който и да е орган на държавната или местната власт. При промяна на някое от обстоятелствата търговецът трябва само да уведоми в законовия срок единствено търговския регистър.

Докладът на Световната банка обръща внимание най-вече на регулациите в секторите туризъм, хранителна индустрия и сухопътен транспорт, тъй като според социологическото проучване, на което се основава, тези три сектора са най-силно засегнати от провежданата държавна и общинска политика. Тази констатация е до голяма степен учудваща, защото съществуват редица други сектори, които в никакъв случай не са по-малко регулирани, например телекомуникации или тютюнопроизводство. Да не говорим за традиционно силно регулираните финансова и ядрена сфера.

Основните изводи на доклада по отношение на посочените три сектора са ясни и логични: трябва да се премахне дублирането на регистрационни и контролни функции, като например тези в туризма - от страна на Държавната агенция по туризъм и на общините. В хранителната индустрия трябва да се премахне дублирането на функции от страна на общините, Министерството на здравеопазването и Министерството на земеделието и продоволствието.

Не всички заключения в доклада са обаче толкова ясни и целесъобразни. Препоръката например да се извършват проверки за оценка на риска след издаване на лиценз и присъждане на категория в туристическата индустрия би довела допълнителни разходи, без въобще да е ясно каква е ползата. Друга подобна мярка е виждането, че България "трябва да обмисли" създаването на централизиран орган по безопасност на храните, който освен всичко останало би трябвало да разработва и съответната политика на държавата в сектора. Тази идея със сигурност е едно от най-необмислените предложения, тъй като вече като член на ЕС би трябвало да използваме достиженията на европейската правна мисъл.

Докладът всъщност не казва какво да се прави. А в България е крайно време по законодателен път



регулаторните режими да се сведат до два вида:



лицензионен и регистрационен. Трябва стриктно да се спазва принципът лицензионен или регистрационен режим да се въвежда единствено със закон, така че да не може нито Министерският съвет, нито отделни министерства, агенции и местни структури да въвеждат регулаторни режими.

Трябва да се прекрати практиката за вход към дадена професия или занаят да се изискват разрешителни, сертификати, удостоверения, свидетелства и др. Такива могат да служат единствено като доказателство за по-висока квалификация или някаква международна принадлежност, но не и като бариера към упражняването на определена дейност. А принципът на мълчаливото съгласие при работата на гражданите и бизнеса с администрацията трябва да е повсеместен. При това мълчаливо съгласие следва да е налице, когато административният орган не е изпратил до заявителя уведомление за отказ до изтичането на срока за произнасяне.

Когато се говори за някаква реформа, трябва да се записват конкретни мерки или промяна в съществуващи параметри, а не пожелания и изброяване на стратегии, които трябва да бъдат изготвени в някакъв момент в бъдещето, и чак след това да се решава какво точно да се прави.