:: Разглеждате вестника като анонимен.
Потребител:
Парола:
Запомни моята идентификация
Регистрация | Забравена парола
Чува се само гласът на енергийните дружества, допълни омбудсманът
Манолова даде петдневен ултиматум на работодателите да предвижат проекта
От ВМРО и „Атака” обявиха, че няма да подкрепят ГЕРБ и ще гласуват против предложението
Платформата протестира срещу бъдещия закон за авторското право в онлайн средата
Корнелия Нинова споделяла идеите на Джоузеф Стиглиц
Дванайсет момчета може да прекарат месеци блокирани в пещера в Тайланд (видео)
СТАТИСТИКИ
Общо 440,756,557
Активни 403
Страници 13,024
За един ден 1,302,066

Есть такая партия

Политиката трябва да се прави от партиите, а не от аматьори и приятели
Петьо Цеков
Напоследък разни меншевики упорито твърдяха, че пропрезидентска партия в България няма и не може да има. Че ние сме страна от Евросъюза, в която има само десни - либерали и консерватори, леви - социалисти и комунисти, малко националисти и популисти и повечко Доган за цвят.

Нещо повече - отговорни фактори, разни Церетели-та, обясняваха псевдонаучно, че, видите ли, в момента в България няма партия, която би казала: "Дайте властта в нашите ръце, махайте се (вие - корумпирани политически трупове, и т.н.), ние ще заемем вашето място".

"Есть такая партия!", възкликнахме във вторник с облекчение. Това е партията на българските интелектуалци "Съзидание". Те хем искат, хем могат. Лявата половина от мозъчния капацитет на страната взе нещата в свои ръце и се хвърли смело в решаването на наболелите обществено-политически въпроси.

Вярно е, че лидерът на формацията Иван Гранитски нарича творението си "Национално гражданско сдружение", а не "Партия". Нещо повече - заяви, че би било твърде налудничаво да се смята, че "Съзидание" ще стане президентска партия.

Аз пък си мисля, че



два пъти по-налудничаво



е интелектуалци да се спотайват зад името "сдружение", но в същото време официално то да се нарича "инициативен комитет" и да обявява като своя основна задача писането на законопроекти. Да се структурира на партиен принцип и да се бори за промяна на избирателната система. Да се обявява за групов коректив на местната политика. Да се гордее с интелектуалната си мощ и да привлича в тази не-партия "хора с прозрачен бизнес".

Най-налудничаво е, че тези хора, въпросните интелектуалци, така и не разбраха от пет пъти, че е редно политиката да се прави от партиите, а не от аматьорски сдружения. Ние търпим партиите заради това - да правят политика. Вярно е, че през последните години много хора правеха и продължават да правят политика в кръчмите, в приятелския си кръг, а някои обявяваха за политика само това, което се върти в собствените им глави. Гранитски и другите решиха, че могат да правят политика на съсловен принцип - ще се съберем ние, дето сме в клуба на интелектуалците, и ще им покажем на ония, дето не са културтрегери, как се кара влакът. Нищо чудно - наскоро на един учител от Варна му хрумна същата блестяща мисъл - да прави партия на учителите.



Скоро сигурно и горските ще си направят партия



Но какво чудно има, след като преди време лично президентът Първанов даде идеята за включване на гражданското общество в правенето на политика. Аз пък си мислех, че гражданското общество, което засега май отсъства, е призвано да бъде коректив на политиката, а не да вае закони и да реди партийни структури. Те, интелектуалците, искат да бъдат коректив и на гражданското общество, но това е друг въпрос. Но в крайна сметка - всеки да прави каквото си иска.

Проблемът на интелектуалците от кръга "Гранитски" не засяга по никакъв начин нас, неинтелектуалците, които - за добро или лошо, сме мнозинство и не ни пука от политическите им амбиции. Дали Гранитски прави или не прави партия - няма значение. Но не така стои въпросът пред БСП. Тя определено има проблем. Партия/сдружение "Съзидание" събира в себе си предимно леви интелектуалци. Да, такова животно като ляв или десен интелектуалец едва ли би трябвало да съществува, но фактът си е факт - те се цепнаха идеологически още в зората на демокрацията. Гранитски, Левчев, Венцислав Кисьов, Антон Дончев, Нешка Робева и т.н. - това са хора, които застанаха от едната страна на барикадата и стояха там неотлъчно до днес. Такива хора - които имат своите убеждения и неотлъчно ги следват, винаги са предизвиквали освен всичко друго и лека симпатия. Сега те започват да правят нещо ново, нещо, което създава проблем на партията-майка. Нещо повече - това става в момент, в който социалистическата партия не е в най-доброто си състояние, меко казано. След още един-два подобни изборни "успеха" БСП съвсем ще повехне. Поне в една трета от областите левите имат толкова тежки проблеми, че е цяло чудо как местните организации продължават да съществуват - Бургас, Ямбол, Хасково... В същото време в червените редици се надига лява вълна, която все повече притиска социалдемократическото ръководство да направи радикални промени не само в социалната политика.

С всички тези проблеми - кризи по места, вътрешна опозиция и т.н., БСП ще се справи. Партийният апарат на "Позитано" толкова пъти е преодолявал подобни проблеми, ще ги преодолее и сега.



Големият въпрос пред БСП



е дали политиката на партията - добра или лоша, ще продължи да се прави в партийната централа, или тази работа ще бъде оставена изцяло в ръцете на хора извън ръководството на социалистите. За тази работа явно кандидати има много - хора като Георги Първанов с неговата институционална тежест и възможности да влияе във формален и неформален аспект, хора като интелектуалците на Гранитски - с тяхната относителна популярност в обществото, но с огромна възможност да сугестират.

Първанов е президент, но само заради конституционната презумпция би трябвало да го възприемаме като надпартиен. Все повече леви обаче подозират бившия лидер на социалистите, че направо работи срещу БСП - или за ГЕРБ, или за създаването на своя партия. Новият-стар кмет на Благоевград Костадин Паскалев попита след изборите:



"Зад кого е застанал президентът?"



Политоложката Татяна Буруджиева бе още по-ясна: "Не мисля, че някой в БСП е работил за Борисов. По-скоро хората на президента Георги Първанов не попречиха на кандидатите на ГЕРБ да спечелят".

Вярно е, че Първанов вече се разграничи от интелектуалците. Те обаче продължават творчески да претворяват заветите му, а последното нещо, което държавният глава сподели по адрес на БСП, бе да нарочи бившите си съпартийци, че седят в дъното на скандала около папката на агент Гоце.

Много е интересно как ще реагира Партията. От доста време на "Позитано" предпочитат да омъгляват подобни проблеми - така бранят името си от излишно обществено внимание и разчитат на размразяване в личните отношения между бивши и настоящи соцлидери. Тази тактика обаче никога не е давала добри резултати в България. Обществото не спира да любопитства, а развалените лични политически взаимоотношения никога не са се подобрявали.



Други статии от автора -

http://petyotsekov.blog.bg
снимка: Велислав Николов
Левчев, Гранитски и Антон Дончев - интелектуалците, които няма да правят партия, но ще създават структури, ще пишат закони и ще привличат хора с прозрачен бизнес
Снимка: ВЕЛИСЛАВ НИКОЛОВ
Първанов трябва внимателно да прецени дали може да се пребори за влияние в БСП, или след края на последния мандат ще повтори съдбата на предшествениците си - президенти, които не срещнаха радушен прием от бившите си съпартийци.
25
3497
Дай мнение по статията
СЕГА Форум - Мнения: 
25
 Видими 
15 Ноември 2007 07:48
Есть тоалетная хартия

Редактирано от - Чарли Дарвин на 15/11/2007 г/ 07:49:55

15 Ноември 2007 07:52
Какви левенти!
Ама менти.
15 Ноември 2007 08:12
Най-удивителното е как социалистическата художествено творческа интелигенция се прекръсти на интелектуалци.
15 Ноември 2007 08:25
Очевидно е че "радетелите" за такава "президентска" партия откровено подражават на държави от бившия съветски съюз.
15 Ноември 2007 08:41
Президентска партия- А как ще се казва? Сигурно "партията на гоце"
Като има кой да верва в такава простотия...
Какво пък? Всеки глас за една такава партийка ще дойде от нещастните избиратели на бсп. А това май не е толкова лошо.
15 Ноември 2007 09:25

Петьо Цеков


И друг път съм казвал, СЕГА пак ще повторя:


Аман от "гоцевщини"!


15 Ноември 2007 09:26
Петьо -
Мнението ми по повод "интелектуалците" и "некои други съображения", които получиха огласа в печата и интернет:
Натиснете тук
15 Ноември 2007 10:00
България има нужда от силна комунистическа партия, бяха 15 останаха 5, видно е, че нито една от тях на тези избори не можа да се открои сред останалите, но тепърва да се създава нова партия след такова едно разединение, струва ми се невъзможно. Или ако бъде учредена такава от т.н. интелектуалци, то тя няма да е лява. Единственият изход е единство на всички истински комунисти и възстановяване членството им в една от регистрираните български компартии, която има най-голямо влияние в страната.
15 Ноември 2007 10:11
Политиката трябва да се прави от партиите, а не от аматьори и приятели
ххх
По-добре аматьори и приятели като "Съзидание", отколкото аматьорската сбирщина ГЕРБ. Първите поне притежават някакъв интелект, вторите дори не могат да се нарекат партия, защото никаква идеология не ги обединява. А иначе, защо толкова страх от едни интелектуалци? По-добре простаците, защото са по-предвидими, нали? Много интересно - когато интелектуалците мълчат, ги виним за това. Като надигнат глас, отново са ни криви. Абе да живее Бай Бойко и целия му слугинаж...
15 Ноември 2007 10:26
Ако Ботев беше жив , простичко щеше да каже-СМЕШЕН ПЛАЧ .
"И свободата ще има свойте езуити", казва Гейне.
Нека сега нашата журналистика задържи сълзите си, както ще ги задържи в европейската - за да оплаче други столици, други варварства и страдания, кога робът извика на господаря си: кой си ти, що плачеш? Мъж ли си, жена ли, или хермафродит - звяр или риба? ... И ще бъде ден - ден първий."

15 Ноември 2007 10:43
, хунвейбин!
Цитатът от Хайне е велик!
15 Ноември 2007 10:59
Сред тези оаканите дали е и агент Бончо - П.Берон?
15 Ноември 2007 11:46
партиите западат и се роят, политическия спектъра се раздробява, скоро политическите субекти ще станат повече от ЕТ-тата у нас - логично е че отиваме към президентска република, понеже без силна извънпарламентарна подкрепа никоя от отслабващите партия (или дори коалиция от няколко такива) не може да стои стабилно на власт. симптоми бол - това че президентското бабуване беше решаващо за пръкването на сегашния кабинет, това че сс-гоце безнаказано амнистира дон цеци и го направи свой верен изборен ресурс, че вкара свои съветници в правителството, че се правят напъни за мини-мевере под президенстки контрол ...
на теория няма лошо в президентската република, но на практика по нашите географски ширини бързо се изражда в тирания. справка - путин и другите силни президенти в бившия соц-блок. а и не виждам как "президент" като йесмана сс-гоце може да е добра реклама за идеята

15 Ноември 2007 12:00
Кръгът около Гранитски - жалки и никому ненужни некадърници, свикнали да се изхранват като паразитират около яслата на актуалната в момента власт и съответните спонсори. Те имат психиката на дворцовото куче, което се умилква под банкетната маса за да заслужат някоя недоогризана кост или мръвчица, щедро подхвърлена от гуляещите. Същите кучета ръмжат обаче много страховито, когато ново куче намине покрай тяхната хранилка. Това е Гранитското "Съзидание" - плъховете напускат потъващия кораб на БСП или по-скоро пиявици, които се отлепват от умиращо тяло...
Гнусно, Гранитски и компания... гнусно от ваша страна!
15 Ноември 2007 12:06
Статията е много хубаво написана, харесва ми.
И какво от това?
Иван Гранитски и компания са известни гьонсурати, няма да се трогнат хич.
Пък и нали има кой да им дава пари и трибуна, кво ги боли оная работа?
Простак се убива с мълчание и игнориране, а не като всеки ден пишете и говорите за тях, нали?
Хай да ви е жива новата партия!

15 Ноември 2007 13:02
това го копирах от DNES.BG, не съм го измислил.
Четете:

"...БСП и СДС ще се женят, Иван Гранитски им кумува!!!
Ръководството на БСП трябва да се замисли за много сериозни разговори с ръководството на автентичната десница – СДС, и защо не един ден да няма широка коалиция БСП-СДС?!
Това каза един от създателите на комитет “Съзидание” Иван Гранитски.
Според него “по този начин ще се пресече пътят на партиите-ментета”.
Гранитски изтъкна, че лошите резултати за БСП на местните избори се дължат на факта, че лидерите на левицата не са чули желанията на своя електорат и част от него е гласувал за ГЕРБ или “Атака”.
“Не съм убеден, че ГЕРБ е дясна партия, автентична дясна партия е СДС”, каза Гранитски и допълни: “Повечето знаем, че грамадната част от електората на ГЕРБ е с ляво мислене”.
Създателят на клуб “Съзидание” бе категоричен, че президентска партия няма да бъде създадена и подобни твърдения са само манипулации.
Той заяви, че те идват от представители на БСП, като Татяна Дончева, Костадин Паскалев, Ивелин Николов, които са в основата на приятелски огън срещу президента.
“Тези хора се страхуват, че президентът е човек, който те не могат да манипулират, да управляват. Те са свикнали да манипулират и да управляват. Не допускам, че Станишев има нещо общо”, каза пред бТВ Иван Гранитски."

Ей, тоя Иванчо ще излезе спасител на нацията, шо ке праим тогава?



15 Ноември 2007 13:17
Замисълът на Гранитите е погрешен опит за отговор на обществената потребност , аурата на Президента на Републиката , да влезе в спектъра на консолидиращото ни либерално-демократично от Националната идея ... Според Д-р Хаус , подобното усилие е благородно , но не е за "потребени коне"... Идеята искала , най-широката си , несобствено политическа , Гражданска еманация на сичкото Дух и Интелект в поселението ... По-сложно , но точно... Иначе , Мили Авторе , аман от БСП с вечната ни грижа за нея ...
15 Ноември 2007 13:21
Петьо, като как лепна етикет на станишковши, петковци и другите овчари и ги нарече социалдемократическо ръководство?
15 Ноември 2007 14:46
Usmivki ot starite lenti


Грациан
Разликата между обикновените хорица и интелектуалците е най-вече в себеоценката и самочувствието.
Докато редовият Пешо не смята че е член на отделна "класа" ( прослойка, клика, група ) дори и да произвежда гениални творби или просто да има "качественно" преимущество над средностатистичния гражданин в дадена област. Toй не се главозамайва от този факт, нито пък търси специален етикет за себе си, който да го дистанцира от the commoners. Един вид, човек като теб и мен.
Интелектуалецът, от своя страна постоянно се опитва да се разграничи от тълпата (без да забравя обаче да набутва постоянно в лицето и своите "дълго култивирани и уникални качества", своята дълбока печал. Обичта си към бедните и онеправданите и най-вече своят ЕТИКЕТ ).
Той обича да седи на Монпарнас в обкръжение на сходни нему "просветени" и от там ( подпрял челце с палец, разбира се ) да спуска директиви, да обсъжда мировите проблеми и с една дума да бъде авангарда.
Интелектуалците също така умрат да се обединяват в творчески съюзи и да се кичат със звания. По същия начин по който съветските генерали обичаха да се кичат с ордени интелектуалецът обича да събира титли, грамоти, плаки и там различни други материални символи на ИНТЕЛЕКТУАЛЩИНАТА му. Те постоянно си устройват разни бианалета, трианалета, симпозиуми и разни такива пички майни на които се потупват един друг по гърба.
Особенно колоритни са пък най-интелектуалните от тях, които се водят вече като каймака на прослойката...за тях дървената философия сътвори специална студийка, която написах преди повече от три години. Ето я и самата нея:
Що за животно е видният интелектуалец?
Много често в българската преса се появява терминът "ВИДЕН ИНТЕЛЕКТУАЛЕЦ".
Най-често той маркира някаква неясно нюансирана група от индивиди с променливи (според случая ) професии, титулировки, убеждения и дори диаметрално противоположни характеристики. Веднъж за винаги трябва да се смъкне булото от този така често използуван, но покрит с праха на напластени заблуди и мистерии термин. За случая ще използувам методите на дървената философия, която съчетава в себе си освен заемки от класическата такава, така също и много:
1 ). Профанизми и архаизми
2 ). Незавършени (или неясни ) мисли
3 ). Големи, средни и малки скоби
4 ). Номериране (с нужда и без такава )
5 ). Музикални термини
6 ). Тарикатски (жаргонни ) фрази и изрази
7 ). Народни мъдрости и поговорки
8 ). Смайлис (това са онези интернетни знаци, дето изглеждат като този ; - ) или
онзи :-(
9 ). Ирония и сарказъм
10 ). Заемки от чужди езици, както и думи и фрази на такива
11 ). Работи които звучат като писани от невиден интелектуалец
12 ). Появата от време на време на герои с имена като Гунчо или Бончо
13 ). Неуважение към някои светила в дадени области и преклонение пред други такива
14 ). Правописни грешки
15 ). Метафори
16 ). По възможност - ХУМОР
17 ). Думи с неясен произход
18 ). Евентуално - толерантност
19 ). Дървено философствуване в най-чист вид
20 ). Мирис на тютюн "Drum" и умерени количества от ром облят с много "Diet
Pepsi"
Първо нека окачествим що е това ИНТЕЛЕКТУАЛЕЦ и има ли той почва у нас. Тъй като до сега не ми е известно да е правено такова проучване, ще започена с детайлно разнищване на интригуващия термин. Интелектуалецът според речниците би трябвало да бъде онзи който се занимава с умствена дейност и …толкова. Тъй като, според мен, няма човек (ако изключим безумните ) който да не се занимава с такава, то следователно всеки който притежава употребяем мозък би могъл да попадне в тази категория и следователно ние всички сме интелектуалци ( изключая, както по-горе
споменах хората с мозъчни увреждания, пречещи им да упражняват умствена дейност ( които и без това не могат да прочетат написаното тук( a и дори и да им бъде прочетено от някой друг няма да могат да го разберат ). Като изключим удачните чуждизми, повечето от роднопроизведените синоними на тази дума звучат иронично {учен (с ударение на е-то ), учен (с ударение на у-то ), "читанка", многознайко (многознайник ), умник, учена глава, начетен (тоест такъв който е чел, чел, та чак се е начел ) Значи ли това, че класираните до сега като неинтелектуалци иронизират своя антипод или просто е някакво случайно съвпадение?
Какви други синоними се използуват при описването на тази порода ?
Прозвището ИНТЕЛИГЕНТ, често се употребява като синоним на ИНТЕЛЕКТУАЛЕЦ и тъй като и двете думи произлизат от латински : Itellectualis и itelligens, ( -entis ), то удачно ли е взаимозаменянето им в нашия език?
Кратка игра-тест с един въпрос:
След като древните римляни са измислили две думи, то имали ли са две различни породи пред вид и значи ли че ние можем да ги тълкуваме като синоними?
Предположения:
А ) По-гот е да си интелектуалец
Б ) По-гот е да си интелигент
В ) Все тая как ще те класифицират, важното е да е едно от двете.
Г ) Няма значение
Няколко въпроса без отговори:
1.) Какви са критериите за покриване на нормативите за интелектуалец? А тези за водещ (ведущ ) интелектуалец?
2.) Трябва ли да си член на "Менза", и дали ако си такъв автоматично ти се
прикачва тази титла?
3.) Вие считате ли се за интелектуалец? А за водещ такъв?
4.) Ако Вие си самоопределяте като интелектуалец, но хората - не, то брои ли се вашето мнение (нали все пак и вие сте част от човечеството?)
5.) Ако сте професор в дадена област, но "пълна ливада" във всички останали
имате ли право да бъдете интелектуалец?
6.) Пука ли Ви дали сте интелектуалец или не?
7.) Смятате ли, че в днешно време, когато всеки може да се публикува сам и
съответно всеки да чете всеки, термина загубва своята елитарност и е обречен на изчезване(така както постепенно изчезнаха плювалниците и райберите ).

Ако ли пък наименованеието се дарява на тружениците в дадена област, то
интересно е да разберем дали в днешно време е нужна такава една дискриминация спрямо тези хора, чиято първична функция не е мисловния труд (в трудово-правен аспект ), но чиято контрибуция в тази (същата ) област в световен мащаб има далече по-съществен принос от тази на обозначения с този етикет индивид.
Пример: Известният на всички ни индивид наречен Тодор Живков е подписал
литература с обем далече по-голям от тази на непретендиращите за интелектуална категоризация Христо Ботев, Никола Вапцаров и отец Паисий взети заедно. Значи ли, че той ( занимаващ се с умствен труд и доста добре заплатен при това ) е интелектуалец, а другите ( хъш, огняр и монах ) не са?
Ако професията на индивидът, носещ прозвището ИНТЕЛЕКТУАЛЕЦ е определящата за наименованието, то кои точно професии са тези които поставят носителя на гореспоменатата "титла" в тази категория? Да предположим, че хората на изкуството са част от тази прослойка, то не е ли изкуството плод на чувственноста на индивида, а не на неговата начетеност, както терминът би предположил? Как бихме нарекли творец, незапознат с градивните похвати на своя занаят (действуващ само под въздействието на сляпа интуиция и любов към собственната си субективна визия за красотата ), който е способен на творчески висини, непостижими за теоретически перфектно обучени индивиди в респективно същото поле на изява?
Нека надникнем в сферата на музиката. Без да се интересуват дали композиращия е запознат с теорията на музиката, без дори да се замислят за това хората или харесват дадена музикална творба, или остават безразлични, или чисто и просто не могат да я понасят. Фактът, че сър Пол МакКартни не може да чете ноти изобщо не му пречи да е най-комерсиално изявения композитор на планетата. Фактът, че за покойния вече виртуозен цигулар Стефан Грапели нотите са били само някакви си "черни точици върху петолинието" не го правят по-малко гениален. Когато някой чуе плачещата китара на Роберт Джонсън и през ума му не минава мисълта: " Как, аджеба, този ученик на дявола кара струните да леят толкова мъка и печал без да
е нотно ограмотен?" Когато Сезария Евора пее "Беса ме мучо" запитвате ли се,
дали тя е интелектуалка? Едва ли.
Може би именно тук се намира разковничето на пристрастеността на нашето общество към термина ИНТЕЛЕКТУАЛЕЦ.
Никой от гореспоменатите автори не би практикувал своя занаят у нас по времето когато музикантите трябваше да демонстрират своята грамотност пред нарочна комисия от "ИНТЕЛЕКТУАЛЦИ", които раздаваха категории за правоспособност.
Да погледнем и в изобразителното изкуство. В едни не толкова далечни времена художник у нас можеше да се нарече само възпитаник на една от художественните академии в страната. Всеки друг, който обичаше да рисува можеше да бъде или "наивист"(примитивист ) или "декадент" и толкова, но художник - не.
Артист ? Не може без ВИТИЗ! Интелектуалецът трябва да бъде грамотен!
Философ, правораздаващ, литературовед…само дипломираните лица могат да бъдат такива. Основната функция на образованието не беше научаването, а лицензирането.
Веднъж преминал инстуцизация индивидът ставаше част от ИНТЕЛЕКТУАЛНИЯ ЕЛИТ.
Продължава ли тази инерция и днес? Институцизацията ли прави метаморфозата на редовия човек в интелектуалец?
Могат ли хора като Стоян Ц. Даскалов, Стоян Венев и Георги Джагаров да бъдат причислени към тази категория на базата на своя занаят?
Когато, аз лично, чуя термина ИНТЕЛЕКТУАЛЕЦ прикачен като ремарке към
прилагателни като ВИДЕН, ПРОГРЕСИВЕН, ВЕДУЩ, ИЗЯВЕН или някакъв подобен "осолителен" термин веднага ми изплува в ума един фейлетон от Радой Ралин посветен на коректорка-ударничка, постигнала "стахановски" успехи., чрез инстиктивно прикачване на прилагателни към съществителни. В традицията на кучето на Павлов тя просто закачвала прилагателни към съответните съществителни, без дори да се замисля и винаги била права. Например: преизпълнена - петилетка,
турско - робство, капиталистическа - марионетка, трудов-ентусиазъм и т.н.т.
Някак си народа е свикнал да цъка с език след като чуе едни такова категорични изявления като:
"подкрепен от група видни интелектуалци", " подписана от най-прогресивните
интелектуалци на епохата", "отречена от ведущите интелектуалци на страната", "интелектуалния елит".
"Брех, мама му стара" - викат си хората - "След като тия са "ЗА" ( или "ПРОТИВ" значи е ХУБАВО. (или ЛОШО ) Друго си е да си подкрепен от видни интелектуалци.
Трябва ли, днес, когато Интернетът е смъкнал монопола на себеизразяването и прави от всеки от нас пророк , философ, писател, публицист, или дори просто
събеседник изразяващ собственното си мнение, да се самодискриминираме и култово да издигаме над себе си някаква група от хора, различаващи се от нас само по това, че посредством "доказаните медии" са успели да постигнат популизиция всред далече по-широк кръг от потребители на духовна храна?



Редактирано от - gratzian на 15/11/2007 г/ 14:55:01

15 Ноември 2007 15:19
Grazzia graziane!
15 Ноември 2007 19:54
Интелектуалците как разбраха, че Рашев е успешен кмет на Търново?
По миризливата сделка за строителство на летния театър, която съдът отмени като незаконосъобразна или по благините каито казват са получили?
Какво беше това настървение да подкрепят политическия противник на своята партия и в резултат от това тя изгуби изборите?
Били социалдемократи - може би , защото няма по-противно от социалдемокрацията, те са проститутките на демокрацията!
От социалистически ексклемент кирпич не става!
15 Ноември 2007 20:40
Старческа активност на изкукали продажни псевдоинтелигенти, да не говорим за интелектуалци.
15 Ноември 2007 22:07
Впросът е защо примерно, г-н президент така се плаши от всепопеждаващата глупостта на въпросите от рода на зададените тук
Правите ли партия?
Правлино би било да се отговори положително. Време за игра няма и всякакъв вид двусмислености ще имат все повече непредвидими последици
Защото нищо не пречи на когото и да било да прави партия-разбира се, ако има съответен ресурс
Има ли такъв г-н Президент
Има
Тогава защо така остро реагира на глупавите въпроси
Възможно има основане да не се доверява на сегашните си апологети, възможно и подготовката не е перфектна
Но въпросите са не само глупави, но и подвеждащи - отговорите винаги ще бъдат ..неправилни
.....
Тъй че проблемът не е в правенето на партията, а в смисъла на това деяние
Но съответно трябва да бъдат поставени правилните въпроси
Не дали това е партия, а какво ще прави тя дори и да не се нарича партия-какви са й цели и ценности
Странен е този уплах от наричане на нещата със своите имена, дори и преждевремнно
Още повече че днес времето винаги изпреварва течението си
15 Ноември 2007 22:12
Ето това са отговорите на глупавите въпроси
Кои ще са партейците!
Отшелници, идеалисти, непукисти и други подобни- и какво от това, като че ли досегашните са различни. Е, с "интелектуалците" има известно преекспониране.Но примерно един милиционер с какво попречи на ББ да си напрови партия, а?
Според мен, правилно би било да се пита за това кои ще са симпатизанти на такава възможна партия, кои биха се сплотили под нейните знамена, кои ще гласуват за нейните лидери
Ето тук мълчанието е смъртоносно
15 Ноември 2007 22:31
Сигурно си е наумил да се прави на Путин. Партия Наша Болгария.
Но за разлика от него Вторият е агент от висша класа, а не сексот.
Дай мнение по статията
Всички права запазени. Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на СЕГА АД