|
| Христофор Караджов |
Преди няколко дни няколко ключови републикански конгресмени ни в клин, ни в ръкав обявиха де факто война на интернет колоса "Гугъл". Като формален повод бе използвана офертата на "Гугъл" да купи "Дабълклик" - най-успешната компания за онлайн реклама.
Конгресмените поискаха публично условията по евентуалната сделка да бъдат разгледани най-внимателно от федералните комисии по комуникациите и търговията, за да се установи дали личните данни на милиони американци ще бъдат защитени надлежно и дали "Гугъл" няма да установи някакъв вид монопол върху интернет търговията.
Лобито на телекомуникационната индустрия
налива годишно около 100 милиона долара в опити да влияе върху законодателите във Вашингтон, по консервативна оценка на уважаваната неправителствена организация Center for Public Integrity - http://www.publicintegrity.org (съжалявам, че използвам само английски, но това в превод ще звучи като отдел в райкома на ДКМС).
Не е нелогично да се мисли, че всички тези пари отиват главно в една посока - да се запази сегашното разделение на пазара, при което големите телекомуникационните компании като "Ей Ти енд Ти", "Върайзън", "Спринт", "Тайм Уорнър" и т.н. държат шалтера съвсем буквално. Те са собственици на инфраструктурата, като оптични и коаксиални кабелни линии, рутъри, клетки за мобилните телефони и уай-фай и не знам още какви технически подробности, които реално правят връзката възможна. Влизането в този клуб е невъзможно без бюрократична санкция от Вашингтон.
На този фон инициативата на републиканските конгресмени започва да изглежда по-малко случайна и повече анти-"Гугъл". Защо телекомуникационните гиганти да не обичат "Гугъл"? Ами защото тази компания изглежда е най-мощният и амбициозен съперник досега, който се опитва да разчупи статуквото в бизнеса. Например, "Гугъл" е сред ревностните защитници на т.нар. "интернет неутралитет", който предполага, че всеки клиент трябва да бъде третиран еднакво от интернет доставчиците, дори и когато им подбива бизнеса, както например прави "Скайп" като предлага телефонни разговори през компютър. Това общо взето се спазва, но със скърцане на зъби. "Гугъл" също иска мобилните оператори да изграждат мрежите си на отворен принцип, който би позволил на всеки клиент да се прехвърля от оператор на оператор по желание, без да плаща такси за роуминг или неустойки, както е сега.
Имам още подобни факти, но стига с техническата информация
През 2003 г. американският конгрес спря финансирането на проект, наречен "Пълна информационна осведоменост" (Total Information Awareness), който Белия дом лансираше усилено. Идеята на този проект беше да се извършва масирано прехващане на електронните комуникации и особено на електронната поща и всякакви дискусионни групи, за да се отсяват потенциалните опасности за националната сигурност в зародиш.
Истинските мащаби на операцията станаха ясни, след като бивш техник на телекома "Ей Ти енд Ти" излезе пред медиите през 2005 г. Той разказа как Националната агенция за сигурност е инсталирала оптичен кабел в една от централите (а най-вероятно не само там) на "Ей Ти енд Ти" в Сан Франциско, който преточвал целия текущ поток от частни и служебни имейли към отделна мрежа за автоматично сортиране и анализ. Компютърната обработка ставала по ключови думи, фрази или език (т.е. може да бъдат извадени всички съобщения и файлове на фарси, да речем), а специални агенти се занимавали по-издълбоко само с пощата, която е отсята като потенциално "терористична" или "антиамерканска". Проблемът е, че всичко това е дълбоко незаконно на територията на САЩ, защото подслушването на телефон или прехващането на електронна поща не може да става без санкцията на прокурор или съдия, още по-малко по такъв бланкетен начин. (Фондацията "Електронна граница" - неправителствена организация, която защитава гражданските права - пусна всички материали на страницата си http://www.eff.org/).
В момента в сенатската законодателна комисия вървят дебати за обявяването на ретроактивна амнистия за телекомуникационни компании, участвали в подобни проекти за подслушване. Става въпрос за около
40 текущи дела срещу "Ей Ти енд Ти"
и други компании. Законът има добри шансове да стигне до гласуване в Камарата на представителите и Сената, твърдят юристите на "Електронна граница", и да бъде приет незабелязано от публиката, както става с десетки маловажни закони всяка седмица.
Та, конспиративната идея, за която чух, е, че републиканците в Белия дом и Конгреса и телекомуникационните компании са се наговорили да си помогнат взаимно. Властимащите ще закрепят статуквото в телекомуникациите (бай-бай "Гугъл"!) и ще изчистят съдебните проблеми, докато компаниите в замяна ще бъдат дискретни съучастници в масовото подслушване, което е мечта на администрацията.
Научих всичко това, когато дадох на студентите си задача в клас да намерят актуална според тях тема, която е пренебрегната от основните американски медии. След двайсетина минути две трети се върнаха с версии на гореизложената завера между официален Вашингтон и телекомуникационния бизнес.
Когато ги попитах - един по един! - как са стигнали до тази история, стана ясно, че става въпрос за клюка, която циркулира в дискусионните групи на "Фейсбук"( http://www.facebook.com/). За сведение, това е най-бурно растящия сайт за социални контакти в света с 56 милиона клиенти в момента.
Някои елементи от тази конспирация изглеждат изпълними, някои ми се струват твърде пожелателни. Като цяло не й вярвам. Но се зачудих как подобни сравнително издържани антиправителствени клюки се разпространяват като горски пожар сред интернет поколението. Хич не са за завиждане агентите, които ще трябва да обработват прехванатите електронни разговори на моите студенти и техните 56 милиона приятели.
_______________________________________________________________
Авторът приема читателски мнения на ckaradjo@csulb.edu
Лайнари, Караджов ти казвам, лайнари! 
