В общи линии българското общество е свикнало на критиките на американските посланици в София. Недоволството на представителите на САЩ обикновено става публично достояние, след като преките обекти - съответните министри, правителство, политици, са се направили, че не разбират за какво става дума.

Досегашният опит сочи, че стигне ли се до по-силни критики от посланик на САЩ, на България й предстоят неприятности. А във връзка с интервюто на посланик Байърли от онзи ден спокойно може да се прогнозира, че ще има проблеми с отпадането на визите, с инвестициите, с отношенията ни примерно по линия на НАТО, с военното, полицейското или правораздавателното сътрудничество.

Трябва да очакваме същите, че и по-остри критики и от страна на Европейския съюз най-вече на по-старите му членки. Допреди дни посланик Байърли сякаш беше по-оптимистично настроен по отношение на България. За пръв път от дълго време насам той



отправи сериозни критики



и за купуването на гласове, и за свързаните със сенчестия бизнес политици, и за законите, които дават предимство на хазарта, и за "обръчите от фирми" ...

Той посочи конкретни области, в които има пресечна точка между сенчестия бизнес и политиката - напр. хазартните босове и безмитните магазини. Истина е, че имена и фирми нямаше. Но нито хазартните босове, нито тези, които предлагат данъчните облекчения, нито безмитните оператори са кой знае колко много, че човек да не може да се сети за кого става дума.

Байърли каза и още нещо, което обичайно не се признаваше. Че в България има хора, които американците смятат за ненадеждни, не им дават визи и не ги пускат в държавата си. И то точно по линия на организираната престъпност и корупцията.

Всъщност за черния американски списък се знае отдавна. Стара мълва е, че един от предишните посланици в София дори имал карта в кабинета си със снимки на особи, смятани от Щатите, че са в основата на мафията у нас. И сред тях е имало и няколко твърде високопоставени във властта и бизнеса.

Точно тук обаче стигаме до нещо, което трябва да размие границата



между дипломацията и практиката



Крайно време е САЩ и големите западноевропейски силни държави да спрат да говорят общо. Може да не го правят чрез посланиците си, но просто всичко е въпрос на конкретика. Освен това трябва да започнат да помагат за разкритията на дейността на българската мафия и на тяхна територия или поне за изпирането на придобитото по престъпен начин у нас в техни банки и икономики. Защото, както не ги пускат в държавата си, така те си регистрират там фирми, включително и чрез подставени лица.

Вече е задължително САЩ да се включат при ударите върху корупцията по най-високите етажи на властта тук. Парите от подкупите нерядко се инвестират и на тяхна територия.

Но се оказва, че нерядко големите държави



отказват да дадат най-обикновена информация по съдебна поръчка



като например какви имоти или банкови сметки има у тях един или друг бос на българска силова групировка. Дори Великобритания наскоро върна имуществото на Константин Димитров-Самоковеца на неговата вдовица. Е, как да стане борбата с мафията точно?

И така въпросните лица имат достатъчно финанси, за да влияят върху родния ни политически живот. Нещо повече, дори когато най-известният хазартен бос, на който беше посветено част от тв интервюто на Байърли, направи изложба в Европарламента, сред гостите се оказа предшественикът на настоящия посланик на САЩ. При това не в качеството си на частно лице (както се случи с един още по-бивш американски амбасадор, който напусна държавния си пост, за да управлява натрупаното по време на службата си в Хърватска). Този знаков посетител на изложбата на тракийските съкровища от частната колекция заема висок пост в централата на НАТО.

И друг път сме имали повод да кажем, че ако ФБР, Сикрет сървис, Скотланд ярд, германските, испанските или френските служби извадят на показ категорични доказателства за срастването на мафията с властта в България, няма сериозни основания да бъдат обвинявани за намеса във вътрешните работи.

Техният интерес от справянето с престъпността е ясен. Техни граждани и фирми идват да въртят бизнес тук и искат сигурност. За Щатите пък това е още по-важно след решението им да дислоцират военни сили наоколо. Както американският посланик казва -



вече не сме партньори, а



сме в едно и също семейство. Членовете на едно семейство обикновено си говорят конкретно, а не безадресно. Иначе е очевидно, че България все още има драматичен проблем с организираната престъпност и корупцията и със срастването им с управленските структури и механизми в държавата. Но от повтарянето на тази констатация нищо няма да се оправи. Самите отговорни американци, които идват у нас, често дават за пример собствената си страна. Казват, че години наред им трябвали, за да разберат, че най-организираното нещо в държавата била станала организираната престъпност. И второто, че преди да я ударят , трябвало да изчистят подкупните магистрати, полицаи и високопоставени чиновници. Чак тогава борбата с мафията се отпушила.

Дали пък не се задава чистене и у нас?