Повторното отваряне на депото в Суходол е тежко решение. В качеството си на гражданин аз съм против скъпите пътешествия на боклука и инвестирането в урбанистични забележителности от типа пирамиди от бали. Имам и комфорта да бъда част от мнозинството. Ако живеех в Суходол, щеше да е друго. Най-малкото заради по-ниската цена на имота ми. Да не споменаваме нанизаните с годините обещания и шикалкавения.

Подобно противопоставяне на интереси е естественото състояние на всеки град. Интересите ни се сблъскват ежеминутно - на пешеходци срещу водачи, на живеещи в и извън центъра, на реститути и защитници на градинки. В случая със Суходол тестът за намиране на баланс на финала чисто драматургично се провали. Институции и управляващи проиграха една от редките възможности за властова легитимация на съществуващото обществено мнение. По-интересното в случая е друго - видимото облекчение, с което мнозинството прие спектакъла. Обществото бе докарано дотам



да преглътне безрезервно мълчанието и чистите лъжи



и да мирува. Да чака тихо разчистването на сметката в името на края на една невъзможно дълга криза.

Удивителна бе наглостта на част от ангажираните в поредната серия на филма "Криза с боклука" герои. Най-безочливо се държа екоминистерството. Много ще да се е забавлявал зам.-министър Чавдар Георгиев при категоричното изявление: "Няма да отваряме Суходол нито този четвъртък, нито следващия", направено миналата седмица. Е, отвориха го този четвъртък. Интересни бяха и клетвите, че депото не може да се използва заради висящи съдебни процедури. Можем само да гадаем дали г-н Георгиев подхожда с такава гъвкавост и лекота на езика и по други въпроси от екологично естество.

Мирно, тихо и непрозрачно го караха и в общината, макар че в случая мълчанието дразни по-малко от лъжата.



Боклукът официално бе отречен като обществена тема



от кмета Бойко Борисов, който се скара на медиите, че се занимават с този въпрос. В общия тон се вписа и правителството. При отсъствието на премиера и министър Чакъров оттам съобщиха, че подкрепят временната мярка отваряне на Суходол и са за дълготрайно решение на проблема. Решението много удобно попадна и в условията на отсъстващата местна власт - в момента София няма нито действащ кмет, нито общински съвет.

Този подход засега успя да спести куп проблеми на институциите, но на твърде висока цена. Мълчанието на кметството доведе до едно обречено дело в Софийския административен съд. Суходолци не успяха да издирят заповедта на кмета за отварянето на депото и се видяха принудени да искат помощ от съда. Той остави жалбата срещу отсъстващата заповед без движение. Не стана ясно и какво точно решение е взел Министерския съвет и въобще има ли решение или само заявяване на подкрепа. Не се разбра какво е вършила РИОСВ - София, издавала ли е някакви разрешения и на базата на какво. Институцията, която трябва да даде най-сериозните аргументи по спора, предпочете лъжите. Нищо чудно това да доведе до завеждане на поредните невъзможни съдебни дела.

Колкото и да сме доволни, че сагата на хартия свърши, не би следвало да приемаме подобно поведение от страна на институциите. То крие в себе си



твърде много барут за демокрацията



Още повече че приемането на лъжите означава съгласие с една в крайна сметка силова победа, която утре може да се материализира напълно физически в подстъпите на депото при пристигането на първите камиони. И ако ще сме честни докрай със себе си, при подобен сюжет би следвало ясно да заявим - да, ние сме съгласни органите на реда да наложат силово решението. А след всичките маневри на тъмно и лъжи може да се очаква, че съпротивата в Суходол ще е ожесточена.

Всъщност именно лъжите и неизпълнените обещания направиха казуса "Суходол" неразрешим. Най-голям принос в това отношение има екскметът Софиянски, който дълго време бездейства, после затвори все още годното за ползване депо и когато стана ясно, че заводът за боклук е само мираж, се скри в парламента. Цялото това поведение елиминира всякакви рационални аргументи за безопасността на депото и опасността от евросанкции заради временните пирамиди от бали. Доказаха го многократно провалилите се преговори на кмета Борисов със суходолци.

Дано до реални сблъсъци в близките дни не се стигне. Но този значим обществен въпрос заслужаваше малко по-различен епилог. За да можем изобщо да употребяваме думички като справедливост и разумен компромис. И да уважаваме себе си дори когато имаме противоположни интереси.