Странна тишина настана около Бойко Борисов. Иначе речовитият столичен кмет тия дни сякаш е дал обет за мълчание. Мълчи за оставката на главния секретар на МВР ген. Илия Илиев. Трае си за процесите в НДСВ, към което е сериозно причастен в битието си на бивш довереник на царя. Дума не обелва вече и по любимата си тема "ДПС е вредна партия, с която някой (по вероятно аз) трябва да се справи". Тези дни генералът изпуши пурата си в кабинета на Емел Етем, от която съмнително лесно изкопчи подкрепа и обещания за пари за софийската си кауза, и си тръгна доволен от срещата.

И всичко това в мига, когато на хоризонта на лежерната ни политическа действителност



внезапно се появиха няколко тъмни облачета



Ако това не е добър повод да се напомни за предсрочни избори, здраве му кажи. Но не! Бойко вече не е острието на революцията. За нея той говореше напук на социологическите сондажи и намерения на управляващите в предишното безвремие. Не че с излизането на 11 или дори 20 жълти депутати коалицията ще вземе да се срине. Но ако към тях се присъединят и бунтовните царски министри, нещата започват да изглеждат различно. Особено ако Даниел Вълчев и Николай Василев (за Веселин Близнаков е съмнително, че ще си тръгне току-така) действат изпреварващо, т.е. преди Симеон да договори заместниците им с Доган и Станишев. Няма нищо по-нормално от това да напомниш точно в този момент, че мястото на царската партия не е в общия кюп с Доган и Станишев и че е крайно време да се тури точка на това вредно за държавата съглашателство.

Нима темата за трасето "Мизия" беше по-важна от разпада по върховете на властта, та налагаше тая забързана кореспонденция между президент, премиер, НСО и Бойко. Или пък бъдещата агенция по сигурността, от която Борисов не би трябвало да се терзае в качеството си на кмет. Той обаче гледа на себе си като на бъдещия премиер на републиката и като такъв настоява от министър-председателя да зависи избора на шефа на въпросната структура. Затова се и обиди, че никой не го пита какво мисли по въпроса.

Ето, поводът е налице, а



генералът на народа пропусна да го хване



и да се възползва от ситуацията.

И така НДСВ се разпада на съставните си лобита. Задава се поредната парламентарна група. Напъдени и самоотстранили се имат достатъчен брой депутати, за да я регистрират в Народното събрание. Любители на политическата интрига заподозряха, че Бойко ще се пробва да я окичи с герба на ГЕРБ. На бас, че няма да се случи. Кметът не мели с повечето от новите независими, особено с Пламен Панайотов. Пък и каква ще е тая група с посочени от царя и самия Панайотов люде, която въобще няма намерение да се подчинява на авторитети, след като вече пренебрегна най-сериозния. Бойко Борисов иска да вкара свои хора. Верни хора, готови да си подпишат оставките още на влизане в НС. Ако царските пажове решат да го подкрепят, добре дошли, но по неговите правила.

Пък и низвергнатите май вече се заиграват с по-сигурния играч ДПС. Защото, ако има нещо сигурно, то е, че движението на Доган ще е един от участниците в следващия кабинет. Това е, всички заобичват ДПС по избори. А преди тях в ход са подготвителни работи.

Всъщност какво се случи в последните седмици, та изведнъж се промени отношението на истинския лидер на ГЕРБ към партията на Ахмед Доган? Защо



стихна потокът от нападки към боянските сараи?



А помните ли какви времена бяха. Бойко не спираше да разправя, че Доган управлява всички български партии. Че няма да омаскари името на партията си с Доган, защото "те са разбойници". Ами персоналните атаки към дясната ръка на Сокола Емел Етем, която получи присъда за "престъпно бездействие" по време на пороите през лятото?

К'во му става на тоя човек? Падна ли поредният бастион на национализма? 2,5 млн. лв. за почистване на речните корита ли са поводът за мълчанието, онези пари за втория лъч на метрото ли или още някакви там обещания, споделени на четири очи. Ако са само първите две причини, много ниска е мизата за агресивната политика на Борисов. Ако е обещание за сътрудничество в бъдеще, къде остава достойнството, на което толкова много държи столичният кмет.

С мълчанието си лидерът на ГЕРБ просто се нарежда в редичката на всички ония, които роптаят срещу статуквото, но и много внимават да не го провокират сега. Поне не в оставащите 2 г. от мандата. Хората и без това са отегчени от последните два избора - местни и преди това за евродепутати, че да затретват пред урните. Ще демонстрират активна дезинтересованост и ще отсвирят всичко. А Бойко иска фанфари... и по възможност 50+1 в парламента.