Визитка

Николай Петев е роден през 1959 г. От 2003 г. е председател на Съюза на българските писатели, а преди това дългогодишен директор на издателство "Христо Ботев". Днес СБП провежда редовния си конгрес.



- Г-н Петев, като председател на Съюза на българските писатели мислите ли, че цели четири писателски организации са в полза на самите им членове и предвижда ли се евентуално обединяване в бъдеще?

- Вие сигурни ли сте, че има четири писателски организации и че някои от тях са "цели"?! Нямам такова впечатление, поне за две от тях. Дали са в полза на своите членове? За Съюза на българските писатели отговорно твърдя "да". Колкото до "евентуално обединение в бъдещето", аз го приветствам, но главният му проблем е в различието на степента на талант. Някои от тези писателски организации са претъпкани от ниско качество. Ако искаме да правим широкоформатен профсъюз на пишещите братя в България, е едно, ако искаме да сдружим талантливи хора, е друго. За формалистите, т.е за държавната бюрокрация, е по-лесно да сме "единни". На нас ни се струва обаче, че е по-важно литературата да е единна в отговорността и мисията си спрямо българите.

- В съюза, който вие председателствате, какъв е критерият за прием?

- От десетилетия критерият в Съюза на българските писатели е един - талант. Освен препоръки на съюзни членове изборът е таен в Управителния съвет и гласовете трябва да са две трети плюс един. Съгласете се, че това не е леко препятствие. В историята на СБП има само един кратък период, когато имаше масовизация. Но той отдавна приключи. Ние приветстваме писатели, които имат доказани творчески качества и желание да играят в отбор.

- Изпълнява ли СБП и синдикални функции?

- Разбира се, че имаме и такива функции - от чисто социално подпомагане през помощи за лекарства до получаване безплатно на вестника на съюза, издаване на книги без заплащане и настаняване на работа. Имайте предвид, че СБП не получава един лев от държавата, а чрез данъци ние сме й дали над 150 000 лева за четири години. Кой кого спонсорира? И кой се грижи за българската литература? Нали разбирате защо презрението на писателите към политическия елит надделява...

- По времето на Николай Хайтов течеше немалък скандал относно стопанисването на имотите на СБП. Как се разреши той и успяхте ли да запазите част от базите си?

- Николай Хайтов беше не само голям писател, но има и историческа роля като председател за съхраняването на някои имоти на СБП. Той просто извади нотариални актове. "Изчезването" на "Ангел Кънчев" 5 по реституция се случи преди него. Писателската станция на Боровец беше върната на г-н Симеон Сакскобургготски. Няма да се учудя, ако той я върне на писателите. Колкото до другите имоти, те са дадени под аренда и през тези четири години започна най-накрая нашата строителна програма. На 1 юни 2008 г., т.е само след шест месеца, ще бъде открит новият писателски дом в Созопол. Същото предстои и в Хисаря. Колкото до писателската станция във Варна, има няколко въпросителни. Първата от тях е, че водим дела с реституционни претенции и втората, че трябва да изберем могъща, доказала се строителна фирма при най-изгодни условия за СБП. Правихме конкурс, но кандидатите си помислиха, че писателите не разбират от бизнес и никой не го спечели. "Бързай бавно" не е лош девиз. Вярвам, че решението за Варна ще бъде отговорно, новаторско и стратегически решаващо за икономическите проблеми на СБП.

- Прави впечатление, че за разлика от останалите творчески съюзи (да вземем като пример този на художниците, който разполага с 2 огромни изложбени зали в София) СБП няма достатъчно зали за свой "център". Как се осъществяват публичните прояви на писателите?

- Всяка седмица СБП провежда културно събитие в зала 7 на НДК, за което искам специално да благодаря на г-н Христо Друмев - шефа на Националния дворец на културата. Колкото до по-малки премиери на книги или гостуване на писатели от провинцията, използваме великолепната галерия-книжарница на ул. "Славянска" 29 в сградата на София прес. Сигурен съм, че няма да е далеч времето, когато ще имаме изцяло собствена територия на ул." 6-ти септември", където сега се намира съюзът.

- Възможно ли е въобще да бъдат добре организирани хора, всеки от които е ярко изявена индивидуалност в личен и творчески план? Какви са най-често разногласията?

- Вижте, ние никого не "организираме" на манифестации. Такива амбиции са ни чужди и който ги има, наистина не разбира писателската същност. Ние организираме желанията на писателите и аз съм го казвал на ръководството, че трябва да разбере, че той не е началник на писателите, а колкото и обидно да звучи - слуга на писателите. Ръководството трябва да работи да създава условия на писателите, а не то да поставя условия.

Къде няма разногласия, че да няма и в СБП? Те се центрират например около наградите. Но ние се стремим да избираме обективни журита и да не се намесваме в тяхната работа. Разногласията на писателите са със социалната политика на държавата през последните десетилетия, а не вътре в тяхната общност.

- Можем ли да говорим за Съюза на българските писатели като за институция, каквато беше преди 10 ноември?

- Преди 10 ноември СБП беше едно от важните министерства, но не толкова, защото председателите му бяха много близки до ръководителите на държавата и партията, а защото оттам можеше да излезе по-опозиционно мнение и защото, казвам го отговорно, държавата повече мислеше за територията на духа. Днес ситуацията е съвсем друга. Писателите са поставени икономически на колене (това включва и медийно подчинение). Възможностите им за влияние са силно ограничени и всеки опит да се пробие тази блокада изисква огромни усилия. Но престижът на професията не го дава СБП, а произведенията на писателите. Надявам се, че в бъдеще моите колеги талантливо ще защитават професията писател, която само икономически не е изгодна, но според мен стои много по-високо духовно от професията търговец на едро и дребно.

- Смятате ли, че оттеглянето на държавата от финансирането на част от дейността на творческите съюзи беше далновидна стъпка?

- Не на част, изцяло. Нашата държава не се интересува от състоянието на литературата си. Когато се интересува, то е, за да подпомогне отделни издатели и не съм сигурен в чистотата на тези помисли. Ако бях от "Развигор", може би щях да се изразя по-конкретно. Но е време да кажем ясно: Пазарът не работи за българската култура. Пазарната икономика не може да създаде разцвет на културата ни. В същото време трябва да кажем, че Омир, Лев Толстой, Балзак са написали произведенията си без помощта на държавата, но тук ние говорим за цялостната атмосфера. Когато се повдигне нивото на цялото, по-високи ще бъдат и най-високите постижения.

- Писателите и политиката - това възможен брак ли е, или неравен?

- Нали може да се пошегувам: като чуя думата "брак", ставам все по-мълчалив. Политиката е диалог, а ми се струва, че и най-добрите бракове са същото. Писателите винаги са били и ще бъдат за активната и силна социална политика, което означава добра политика за мнозинството от народа. Не виждам в близко бъдеще брак между СБП и който и да е. Булка няма.

- Нашето общество цени ли достатъчно творците си?

- Зависи какво разбирате под общество. Една учителка от Радомир, която скоро ми изпрати писмо с благодарност за българските книги, с които се е срещнала напоследък, цени творците. Един милионер от Бургас, който отказа 500 лв. за издаването на Иван Вазов - не ги цени. Един кмет като кмета на Гоце Делчев, който организира литературни празници - цени хората на словото. Един заместник-министър, който никога не може да бъде намерен, е далеко от тях. Един президент като сегашния, който има време за книги и писатели, явно знае тяхната стойност. Обществото ни е разнопосочно и няма цялостна система от културни критерии. За съжаление. Не говоря за идеологическа доктрина, а за отношение.

- Какво ще кажете за международната дейност за СБП?

- Тя съвсем не е малка и е напълно в традициите. Ние възстановихме Софийските писателски срещи и България може да чуе един висок диалог за човека, света и неговото бъдеще. Догодина на 1 юни отново ще има такава. Ние ще бъдем домакини на заседание на Европейската академия за поезия. Това е едроформатното. Колкото до малките стъпки, за които никой не си спомня, но те не са съвсем маловажни, ето сега ми идва на ум, че преди две години издадохме поетична книга на министъра на външните работи на Либия. Не се заблуждаваме, че нещо сме решили, но сме дали малко озон в атмосферата. Бяха подновени и изградени нови отношения с творческите съюзи на Русия, Китай, Турция, Сърбия и др. И понеже тук не очакваме никаква оценка, съм изключително радостен, че преди 10 дни СБП беше приет единствен от България за редовен член на Европейския конгрес на писателите със седалище Брюксел, а само преди 4 дни - и за член на Международното съобщество на писателските съюзи в Москва. В случая ме радва, че признанието не е еднопосочно, каквато е практиката в нашата република.