В София вече има 3 мола и в момента никнат още няколко. Инвеститори пожелаха да превърнат в мол и сградата на стария столичен хотел "България". Френската компания "Карфур" ще строи най-големия магазин на Балканския полуостров край "Цариградско шосе". Говори се, че в близките няколко години в столицата моловете ще станат 20-ина. Вече има по един и във Велико Търново и Варна. За мастити закрити базари по американски тертип мислят в Пловдив, Русе, Монтана, Видин, Кърджали, Шумен, че и в Силистра, в Плевен и в Сандански скоро ще отворят. Кажи-речи всеки областен град в страната вече копнее да се накипри с по един мол. Докато в големите градове има някакъв смисъл от такива базарища, малките май виждат в тях на цивилизацията черешката. Неслучайно един експерт от МВФ преди дни препоръча инвестициите в молове у нас да се пренасочат към по-продуктивни дейности. Изказвания от този сорт обаче не са в състояние да обуздаят инвестиционно-покупателната страст, разпалена от това ново чудо на търговията. Пък дали то ще е за 3 дни и дали след време някои молове няма да измрат, оставяйки туловищата си из градските центрове...

...

В 9.30 сутринта паркингът на "Скай сити" в столичния кв. "Слатина" е още празен. Няколко момчета чистят с горелки леда, покрил асфалта, за да го подготвят за ежедневното нашествие. Още е твърде рано и за коледната атака, макар че молът вече й е постлал с традиционните светещи украси. Базарът вътре малко по малко се събужда - няколко подранили посетители се въртят около витрините, други пият кафе. Изтупан възрастен мъж се е спрял при един от пазачите и сочейки магазина за джиесеми, пита: "Абе, тая поспаланка кога ще отвори?". Две момчета пък надничат в магазин на модна младежка марка и зяпат продавачките, които почистват преди старта. "Ехо, айде отваряйте, че тука бързаме за работа", провиква се през стъклото единият полу на шега, а другият се обръща засрамен и промърморва: "Аз с тебе вече никъде няма да вляза". Тъкмо за такива случаи е кафенето - то отваря по-рано от магазините. И има немалко хора от района, които идват тук сутрин и по всяко време на деня - не защото наоколо няма други свестни заведения и не защото идват да пазаруват - просто заради гъдела да пият кафе в мола. За разлика от "Мол ъф Софиа" на бул. "Стамболийски", където кафенетата са като интимни наблюдателници - с матирани стъкла откъм магазина и приятен изглед към булеварда долу, тук кафенето е в центъра на базара и не е оградено. Ако този базар беше в провинцията, а не в София или друг голям град, където хората са по-скоро анонимни, непременно би изместило централните клюкарски капанчета. В него като нищо ще виснат и обикновеното народонаселение, и градските тузари - за престиж, за да се забелязват и за да окомерят невръстните контеси наоколо. В това място няма нищо дискретно - всеки те виждат и ти виждаш всеки и сякаш за да подчертае търсения ексхибиционизъм, до заведението лежи един голям дървен креват, мостра от мебелния магазин по-горе.

Също като хипермаркетите - предната голяма инвестиционна мания у нас ("Билла", "Метро", "Технополис" и др.), моловете имат предимството да предлагат "от пиле мляко" на едно място. Несъмнено са удобни - дошъл да си търсиш дрехи, козметика или нещо друго, защо да речем пътьом не напълниш и хладилника, хем тук доста неща са по-евтини, отколкото в кварталния хранителен магазин. (Впрочем дали той ще оцелее при толкова молове и хипермаркети?) Разбира се, целта не е просто удобството на клиентите, истинската цел е да се индуцира пазаруването - много "изкушения" на едно място. Ето защо един младеж например, който е дошъл в мола "Сити сентър" с бъдещата си съпруга, за да си избира костюм за сватбата, ровичка разни дрешоляци в магазин за джинсови облекла. Половинката почва да нервничи и той я парира: "Е, чакай, де, така и така сме тука". По аналогични подбуди една млада жена се е надвесила над щанд с маркови часовници в сутерена на "Скай сити". Възрастният й баща я скастря: "Ама за какво ти е часовник, нали имаш джиесем?!".

Дали защото сезонът е такъв, или просто хората вече са свикнали с моловете, за някои те са просто място за мотаене. В една песен на британската поп група "Пълп" се пее следното: "заведох я на супермаркет/ не знам защо, но от някъде трябваше да почна, та започнах оттам". Ето една подобна ситуация: сутринта, когато и в мола на "Стамболийски" все още не е дошла навалицата, един двуметров хлапак отскача от ескалатора на най-горния етаж и се извръща, за да изчака 3 хихикащи малки кокетки с бретони. "Ау, Мечо!", захласва се едната глезла в един от магазините пред един голям плюшен мечок, "какъв е пухкав!". Момиченцата, които пърхат екзалтирани около магазини за дрехи, обаче не са необичайна гледка. По-необичаен е един възрастен човек, който изглежда е открил мястото си в базара. Близо до книжарницата на издателство "Сиела" той е седнал на масичка точно на пътеката пред магазините, зачел се е в обемисто фентъзи и от време на време отпива от една димяща чаша.

Макар да няма точна дефиниция и сертификация какво трябва да се продава в един "мол", според някои "Скай сити" не е точно такова нещо - няма киносалони като двата централни например и е по-малък. Той обаче явно е по-адекватен на замисъла на западните молове - масово достъпен е. Тук има и скъпи неща, но по-малко, отколкото в другите два, и дори има аутлет-магазин. Базарите по дефиниция не предполагат твърде скъпи стоки. Те би трябвало да са като мултифункционалните джобни ножчета - имат от всичко и може да са "класни" (като швейцарските "Викторинокс"), но все пак не струват колкото луксозен сервиз.

Първите молове у нас обаче, двата централни в София, се оказаха две нови "Витошки". Не че продават твърде луксозни бутикови стоки, просто тук преобладават скъпите маркови неща. Донякъде разбираемо - тези високи наеми все някак трябва да се плащат и това трудно ще стане с евтини "парцалки". Тук си има клиенти, разбира се, но в някои дни ясно личи, че и тук, както в редовите "универсални магазини" най-добрият урожай носят табелките "разпродажба" или "намаление". Те могат за нула време да напълнят полупразния магазин. В страните, където се произвеждат, вероятно повечето от дрехите, продавани тук, са "кежуъл". У нас обаче масовата покупателна способност не е дорасла до западното ежедневие. И ако в София все пак има ниша за няколко такива мола, за 20 надали ще се намери. А пък в малкия град - абсурд. Впрочем на запад има стотици молове със затихнали функции - премахнати или с променено предназначение. Само в САЩ са над 300 - няколко тамошни ентусиасти от любопитство и злорадство са направили сайта deadmalls.com, където е описана и отснета тяхната зла участ. Тъй че не е изключено някои от плодовете на инвестиционната истерия (само във варненския кв. "Младост" например за идните 2 години са планирани 5 мола!) в бъдеще да ги сполети съдбата на самоцелните някогашни социалистически заводи у нас.

Впрочем големият град може и чисто архитектурно да си позволи такива базари. Отвън софийските например хич не са красиви - кубични мастодонти. Ако тази голяма опаковка може да мине в град като София, където има достатъчно грозни квартали и още едно кубче не е кой знае каква новост, в центъра на малкия град гротеската би била особено отчетлива.