Че сме станали по европейци от европейците личи от изпълнението на бюджетите на ЕС и България за 2007 г. ЕС, в който влизат 27 държави, разполагаше с бюджет от 120 млрд. евро и реализира излишък от 3 млрд. евро, или 2,5%. България се ширеше в бюджет от 21 млрд. лв. (10,5 млрд. евро) и "спастри" излишък от 4 млрд. лв. (2 млрд. евро), или 19%.

Миналата седмица Европейската комисия изразходва доста сили и нерви, за да убеди Европарламента излишъкът по изключение да не се връща на държавите-членки, а да бъде прехвърлен в следващата година и да отиде за научно-технически проекти, които са ясни и безспорни. И няколко пъти подчерта, че до подобна ситуация повече няма да се стига.

Българското правителство се похвали колко спестовно е било и поиска от парламента да му подпише за награда празен чек за 1.2 млрд. лева, за да си направи неясни засега коледни харчове. И си заложи още по-голям бюджетен излишък за 2008 г.



Защо Европа се срамува от бюджетното преяждане



и обещава повече да не прави така, а българските власти се гордеят със същото нещо?

Защото, макар и заедно, България и ЕС живеят в паралелни светове. Брюксел се извинява, че е изпомпал от страните-членки повече средства, отколкото му трябват за общата политика. София се хвали, че е бръкнала по-дълбоко в джоба на българина, отколкото държавата се нуждае. Затова България си има Андрешко като положителен образ за съпротива срещу ненаситността на властите, а Европа има за отрицателни образи скъперниците, които скубят пари и ги трупат, без да знаят за какво.

Близки до държавните хранилки икономисти се надпреварват да хвалят правителството заради излишъка. Изпадналите от яслата храненици пък се възмущават, че кьоравите харчове вървят покрай тях. Според властта народът трябва да се радва, защото най-сетне получава напълно прозрачен бюджет. Което може и да е вярно, ала в частта до излишъка. Опозицията обаче настоява за светлина и върху тази част, която определя като черна каса.

Най-големият плюс на излишъка би трябвало да е макроикономическата стабилност. Според председателя на бюджетната комисия на парламента Румен Овчаров така се позволява повече гъвкавост в секторните политики. Преведено на разбираем език, това означава, че властта си запазва правото да държи



резерв за запушване на непредвидени дупки



През изтичащата година бе планиран резерв от 0.8% спрямо брутния вътрешен продукт от 55 млрд лв., а той стана почти 5%. Тъй като апетитът идва с яденето, за другата година властта си заложи без стеснение резерв от 3% спрямо БВП от 64 млрд. лв. Какви ще са реалните цифри е въпрос към икономическите врачки. Заделянето на все повече пари за запълване на неизвестни засега дупки показва само едно: властта не вярва на собствената си политика за макроикономическа стабилност. Тя живее в страх от самата себе си, защото чувства, че дестабилизира икономиката. Презапасяването е знак, че се задава криза. Ако не беше валутният борд, правителството щеше да си решава проблемите чрез печатане на пари. Сега заделя резерви за сметка на народа, за да посрещне ударите, които очаква да го сполетят.

Един от аргументите в подкрепа на бюджетния излишък е, че той намалява инфлационния натиск при влошаващия се търговски баланс. Смисълът е хората да разполагат с по-малко пари и да се ограничи търсенето на вносни стоки (а какви други при тази въображаемо растяща икономика). Резултатът обаче съвсем не е такъв, какъвто би трябвало да бъде, ако имаше обратно пропорционална зависимост между излишъка и инфлацията. Напротив: при планирана инфлация от 3% за годината вече минаваме 12%, а може с коледно-новогодишните надценки да ударим и 15%. С други думи, реалността надхвърля 5-кратно прогнозите. Същото става и с бюджетния излишък, който надминава 5 пъти прогнозния. Фактически между излишък и инфлация се наблюдава правопропорционална, а не обратна зависимост - колкото расте излишъкът, толкова расте и инфлацията.

Истината е, че



излишъкът не облекчава пазара от инфлационен натиск,



защото през каквито и ръце да минат парите, все там се връщат. Номерът е да бъдат взети от нуждаещите се и да бъдат дадени на онези, които могат да минат и без тях (щом са им излишни). Как се харчат "излишни" пари личи от намеренията на МВР. До края на годината предстои ударно усвояване на 140 млн. лв., от които близо 100 млн. са от собствения 10-процентов резерв на министерството и 46 млн. от общия бюджетен излишък. Основната част от парите ще отиде за 950 леки автомобила и 1150 коли с висока проходимост, сякаш в редовния бюджет не са се полагали средства за такива разходи. Така поне по джипове полицаите ще се изравнят с бандитите, но не е сигурно дали целта е да ги настигнат, защото те нито бягат, нито се крият. Няма съмнение, че само за месец на пазара ще се излеят милиони и милиони левове, които около празниците могат да ни докарат нов инфлационен шок. Никакви сериозни проекти за развитие на българската икономика не биха се задействали за такъв кратък срок и това само потвърждава



колко е излишен бюджетният излишък



Водещите български икономисти обаче се придържат към правилото "Пари ми дай, акъл не ми давай!" и не си правят изводи за вредата от подобна бюджетна стратегия. Всяка година те задълбочават проблемите, защото, вместо да видят как другите в Европа си правят бюджетите, вярват в собствената си непогрешимост. Пък и не се страхуват, че народът може да си скрие париците - особено при новия плосък данък. Андрешко е само литературен образ.