Психиатри, а не икономисти трябва да коментират онзиденшните дебати върху идеите на правителството да похарчи към милиард и четвърт извънбюджетни лева до края на годината. Народните представители трябваше да обсъдят една уникална ситуация. За пръв път от близо век се поставя на гласуване извънредна разходна програма, която се налага не поради неравнен дефицит на бюджета, а точно обратното: поради застрашително нарастващ излишък на приходи. Бяхме в правото си като данъкоплатци да чуем разумни анализи и предложения от упълномощените от избирателя разпоредители с общите пари. Вместо това ни сервираха добре позната сценка на вяла мотивация от мнозинството, на която опозицията противопостави



не критика, а пълни глупости,



макар и поднесени в енергичен скандалджийски стил. Чуха се само нескопосани задявки: правителството искало парламентът да му подпише празен чек, то щяло да си прави черна каса и щяло да харчи парите безконтролно. След като въпреки писъците в пленарната зала исканият мандат за разходи бе даден, едни партийци се похвалиха, че щели да искат главният прокурор да започне разследване. (Това без съмнение е оригинална идея. И аз отдавна повтарям, че някои закони са явни престъпления. Но пък от времето на Народния съд не са съдени депутати за приети закони и министри за правителствена политика.) Такава псевдокритика носи двойна вреда - отвлича вниманието от реалните проблеми и заглушава малкото разумни гласове, които искаха обсъждане по същество. Най-странното бе, че аргументите срещу харченето на милиарда до един бяха халосни. Очевидно неверни и затова некритични. Защото



псувнята не е критика



Парите ще се харчат безконтролно? Абсурд: за гласуваните допълнителни разходи се прилагат абсолютно същите правила и процедури както за плащанията от редовния бюджет. Ако не друго, то поне контролни органи у нас - колкото щеш. Всяко ведомство си има вътрешни контролни органи, имаме специална Агенция за държавен вътрешен финансов контрол, имаме Сметна палата, която извършва одит на разходите, накрая следва парламентарен контрол.

Празен чек? Празен щеше да е, ако правителството бе получило мандат да харчи за някаква цел суми, чийто размер не е ограничен. В случая сумата е точно фиксирана. Чекът може да е щедър, сочен и др., но не - празен.

Черна каса? Словоблудство. Нима си представя някой, че главният касиер на БНБ ще наброи милиарда в столевки, които министърът на финансите да раздава? Безотчетни пари във фиска няма. Всеки лев минава по сметки и се отчита до последната стотинка. Вероятността да бъдат присвоени пари от извънредните разходи е точно същата, както от бюджетните плащания или европейските субсидии.



А премълчаха истинските въпроси,



които непременно трябваше да прозвучат в парламента, който единствен има властта да управлява финансите на държавата. Първо трябваше да се запита защо се образува бюджетният излишък и кому е нужен. Не е вярно, че става дума за излишъка, който Европа ни била натискала да трупа бюджетът като противотежест на отрицателния платежен баланс. Онзи излишък е включен в бюджета. Извън него има друг излишък: в хазната постъпват постъпления над планираните. Тази година този свръхизлишък ще достигне сигурно 3 милиарда лева. Кому е нужно това? Защо е нужно държавата да изземва доход, който да трупа настрана и да изнася в чужбина? (България сляпо следва "забраната" на МВФ да държи фискалния резерв и резерва на валутния борд в български банки.) Защо носим данъчна тежест над 40% от брутния продукт, за да трупаме мъртъв фискален резерв? Свръхизлишъкът би изчезнал веднага, ако ДДС падне с 2%, за което очевидно съществува възможност.



Не контрол ни липсва, а план

Най-смущаваща в цялата история с милиарда за харчене е липсата на точен списък на финансираните с него проекти. Чухме, че към 500 млн. щели да отидат за разплащане на дългове по вече извършени, но неплатени инвестиции и разходи. Това е много тревожна практика: щом има такива дългове, значи са харчени пари, липсващи в бюджета на задлъжнелите ведомства. Натрупан е скрит държавен дълг, неодобрен от парламента. Ето това е пряко нарушение на конституцията.

С други 100 млн. щели да купят полицейски автомобили и техника. Добре, а останалите 700 млн. лева къде ще отидат? В екологични и инфраструктурни проекти. Какви са тези проекти? Защо няма план и сметки за тях? Защо се появиха изневиделица в края на финансовата година? В такива коледни кампании, когато хазната мълниеносно разходва извънредни суми, най-лесно се разхищават държавните пари. За да имаме прозрачен бюджетен процес, всички държавни инвестиционни проекти - дори в момента да няма финансиране за тях, трябва да са обявени предварително с точни калкулации и приоритети. Тогава вместо със симулация на политика и празни приказки господа държавниците биха могли да обсъждат реалните проблеми: кои проекти са истински приоритетни и покриват ли ползите от тях предвидените разходи.