----------------------------------
- Г-н Кисьов, покани ли ви някой в комитет "Съзидание", как се роди идеята за подобно сдружаване на интелектуалци и как беше формулирана целта му?
- Покана едва ли трябва да има, тъй като аз съм един от основателите. Аз съм и заместник-председател на този инициативен комитет. Така че групата, която се събра при учредяването, беше единствено с желание да подпомогне на местния вот избирането на хора без значение на партийна принадлежност, а такива, които са свършили достойна работа за общината си. Изготвихме дълъг списък от имена, с голяма част от които съм работил или по линия на театъра, или по линия на пътуванията ми от издателство "Захарий Стоянов", където работех. Така че аз ги познавам и знам какво могат както за разпространяването на културата, така и за изпълнението на елементарните и прости задачи на кмета. Така че едно от основните неща беше да се дистанцираме от партийните централи, които държат само на своите кандидати, и да търсим хора, независимо от коя партийна централа, но удържали достойно поста си за последните 4 или 8 години.
- Вие лично имате ли идейни политически пристрастия?
- Мога да кажа, че съм човек с леви убеждения, ако левите убеждения значат, че социо-то за мен е важно, тоест социалното подпомагане, начинът на отношение към хората, към социалния свят около нас. Така че считам себе си за ляво ориентиран.
- Може ли същото да се каже и за целия комитет?
- Едва ли. Проф. Георги Марков, например, е дясно ориентиран. Той го заяви ясно и точно при учредяването. Има и други, които мислят като него. Но не това беше целта при сбирката ни.
- А кое ви сродява?
- Интелектуалното присъствие в пространството на държавата ни.
- Защо все пак решихте да се намесите в политиката, след като и занятията, и целта ви са чисто интелектуални?
- Казват, че политиката е изкуство. А за да правиш изкуство, е необходимо много. Може би това ни поблазни - не да обясняваме някаква политика или да се правим на политици, а просто да направим крачка и вдигнем малко повече врява в държавата, за да събудим хората. Тоест имаме желание да бъдем будители, хора, които искат да бият камбаната, че демокрацията в момента е заплашена от куп партийни викове и хора, които искат да реализират себе си чрез политиката, а не чрез политиката да дадат дължимото на хората.
- Как ще отвърнете на обвиненията, че сте просто група интелектуалци, които си търсят спонсори?
- Ако аз търсех спонсори за театъра, щях да се срещам с тях еднолично, а не като като член и зам.-председател на комитета. Нашето желание е бавно и постепенно да се стигне до мажоритарен начин за избиране на хората в България, независимо дали става дума за народни представители или кметове. Ние искаме да провокираме този дебат, а не да търсим спонсори.
- Революционна ли ви изглежда политическата ситуация в България, та сте тръгнали по градове и села да правите комитети като Левски?
- Не, той Гранитски си пътува из страната вече 10 години. Даже му викат Матей Миткалото или Левски. Той върши работата, която по-рано се вършеше от държавното разпространение на книги. Сега той го прави самостоятелно с колите на издателството. Едното няма нищо общо с другото. Когато се събираме в някое населено място, за да подкрепим кмета, това е съвсем друго. Там се срещаме, разговаряме с него и търсим някакви общи позиции. Защото за един кмет е много важно да разбере, че градът му не се дели на улици с леви и десни тротоари, а че и двата тротоара имат еднакво значение. А тези, които ние подкрепяме, са го разбрали. Вземете кмета на В. Търново Румен Рашев, например. Ние го подкрепяме заради начина, по който той осъществява политиката си на кмет, а не заради начина, по който провежда политиката на СДС.
- А няма ли чисто материален интерес от подобно участие в политиката? Как си обяснявате факта, че много читалища в градовете, чиито кметове вие подкрепяте, харчат отпуснатите им от общината пари тъкмо за книгите на издателство "Захарий Стоянов" на Гранитски?
- Аз три години работех като артдиректор в издателството и част от работата ми бяха връзките с читалищата. Ние просто представяхме нашите книги, нашата стока в читалищата. И понеже издателството си беше поставило за цел да издава предимно български автори, библиотеките на читалищата естествено се ориентираха към нашите книги. Намирам за съвсем нормално да се обърнеш към дадено издателство, когато знаеш какво предлага. Нужен ти е един Валери Петров в 8 тома и го получаваш от издателство "Захарий Стоянов", което ги е издало. Как да поръчаш от издателство, което не познаваш? Така че схемата е ясна.
- И комитет "Съзидание" не подкрепя само кметовете, дали пари на издателството на Гранитски?
| - Аз не знам например колко средства е отделил за книги кметът на Любимец, Хасковско. И какво може да отдели той за това издателство. Знам само, че го подкрепяме първо, | защото аз съм от този край и второ - заради свършеното от него за града. Когато обвързваме нещата с материалния интерес, започваме да приличаме на хора, които търсят под вола теле. Не, няма такова нещо. Даже да има, то е, че кметът се е обърнал към Иван Гранитски за попълване на библиотеката в града. Да не забравяме и друго - при общинска поръчка за книги издателството дарява още толкова без пари. |
- Фактът, че в комитета членуват предимно интелектуалци и хора на културата, определя и задачите ни. Те са свързани предимно с културата. Аз продължавам да мисля, че трите основни слона, върху които се крепи една държавност, са здравеопазването, културата и образованието. Едно да липсва, конструкцията ще рухне.
- А как смятате да се преборите по въпроса за референдумите, за които вие настоявате?
- Аз бях в комитета за спасяването на АЕЦ "Козлодуй" и преди години направихме своего рода референдум. Събрахме над 600 хил. подписа срещу закриването на реакторите, внесохме ги в парламента и те изчезнаха. Което означава, че не сме дозрели референдумът да стане основно действащо средство в политиката. Мисля, че е твърде рано.
- Вашите критики към политическата система отнасят ли се и към президента, който има власт да разреши проблема с референдумите например?
- Аз лично не съм свидетел на някакви разговори с президента и ми е смешно, че ни обявяват за президентска партия, че Първанов се опитвал да прилича на Путин и провеждал чрез нас някаква "путинизация", че възнамерявал да създаде партия, която и след мандата да го върне отново в политиката. Първанов е достатъчно умен политик, за да разиграва такива игрички. А и аз самият съм напуснал една партия и нямам намерение да членувам в друга. И всеки в комитета би ви отговорил така. Ние сме хора без партийна принадлежност. Просто имаме желание да провокираме партиите да се замислят за народа, а не за партийната си маса. Иска ни се хората да се събудят и ми се струва, че това е и целта на президента. Затова ни свързват. Но тази връзка е направена интуитивно - и ние, и той искаме партиите да погледнат по-далече от носа си. По една случайност президентът присъства на първата сбирка на комитета в Търговище за представянето на една книга. Но ние се учредихме, след като той си тръгна.
- Е, той не може да не е знаел какво готвите?
- Разбира се, че е знаел. Би било тъпо да не му се каже, че след неговото заминаване ние ще учредяваме комитета.
- Присъствието на президента не е ли знак на поощрение към делото ви?
- Не, той не знаеше предварително, научи го на място. Когато проф. Николай Овчаров му каза, че ще учредяваме комитета "Съзидание", той отвърна: "Това си е ваша работа, аз нямам общо с това". Така че тласкането на каручката в тази посока изглежда е удобно на някого. Аз още нямам отговора на въпроса кому.
- Защо се впуснахте да градите местните структури, като не сте партия?
- Знаете ли къде има структури? Само в местата, където сме подкрепили кмета. И тези структури са ни необходими, за да разследват и да ни дават точна и ясна представа дали човекът, зад когото сме застанали, продължава да си върши работата. И дали се грижи културата да стигне до всяко населено място, както е обещал.
- На парламентарни избори също ли ще участвате и как?
- Не мисля, че трябва да го правим. А и се страхувам, че това ще е мечешка услуга за кандидатите. Възможно е те да се окажат в дъното на партийната листа, ако се разбере, че ние ги подкрепяме.
- А как разбирате съвета на президента към Иван Гранитски да не се занимава с политика?
- Да, не ни е работа да сме строители на политиката, но да се намесим в конкретно и ясно политическо действие като избора на кмет - защо не.
- Възможно ли е да бъдете употребени в дългосрочен план за удовлетворяване на нечия политическа амбиция?
- Едва ли. Достатъчно разумни сме, за да бъдем подведени. Аз съм във възрастта на мъдреца, вървя с походката на слепеца и внимателно опипвам почвата, върху която стъпвам.
Днес май сме обречени да четем само гърчави обяснения...