Преди години, когато всички мечтаехме да отлетим възможно най на Запад, една моя позната се върна от Нова Зеландия. Видяхме се, разцелувахме се и аз й викам: "Дай да ходим да правим нещо там... вестник примерно". Хм... било пълна скука. "Какъв вестник да направиш, когато най-голямата новина през последните месеци е как някакъв депутат купил със служебни пари килимче за вкъщи. Някакви си 100 долара!", отвърна ми тя. Ега ти простотията, казах си аз. Заради някакъв си килим...

Така мислех тогава. Сега обаче смятам, че килимчето не е дребен проблем. Напротив - става въпрос за морал, за търпимост към наглостта, към злоупотребата с власт. Факт е обаче, че подобни скандали не биха намерили място дори и в малките колонки на малките вестници у нас. А това е обидно, защото означава, че



обществото се примирява с наглостта на управниците



През тази седмица например се случиха толкова скандални неща, че би трябвало правителството да се клати като самотна топола в пролетна буря. Вместо това получаваме нелепи обяснения с тон, достоен за съобщенията за нивото на река Дунав, които се очаква да преглътнем като синеоко хлапе "Заю Баю". О, да, случките са в рамките на закона, но дали са в рамките на морала?

В началото на седмицата например "Сега" писа как министрите Веселин Близнаков, Румен Петков, Асен Гагаузов и заместник-министърът на финансите Кирил Ананиев са прекарали цяла седмица в Монако в грижа за мотоциклетизма. Министерската компания бе допълнена от председателя на Държавната агенцията за младежта и спорта Весела Лечева и шефа на БОК Стефка Костадинова. След като "Сега" огласи случката, се появиха много обяснения и много съмнения. Повечето министри предвидливо се снишиха в очакване бурята да ги отмине. Румен Петков обаче се обиди - от свое име, от името на България и от името на фирма Youthstream, неправилно цитирана от "Сега" като спонсор на визитата. И нарече статията "гадничка".

Грешката си е грешка, посипваме си главата с пепел - не Youthstream, която държи правата за организацията на европейските и световните шампионати по мотоциклетизъм и за телевизионните излъчвания на тези прояви, е платила. Фирмата е просто организатор на събитието, на което са присъствали министрите, а шефът й е удостоен с орден "Мадарски конник". Масрафът е платен от БФМ, която по думите на председателя й Богдан Николов не взема нито стотинка от държавата за проявите си и работи безкористно за честта и славата България. О`кей! Повервахме!

Но уточнението ни най-малко не отменя въпросите, повдигнати във въпросната статия. Например защо трима ключови министри и един зам.-министър, придружени от порядъчно количество журналисти, 7 дни се разхождат в Монако, след като цялата им програма се побира в рамките на няколко часа, разхвърляни в 2 дни? Както правилно отбеляза един форумец - поне едно правителствено заседание да си бяха спретнали там, та да оправдаят престоя. Защо МВР шефът отсъства от държавата точно когато се разрази скандалът, довел до оставката на главния секретар на ведомството Илия Илиев? Румен Петков долетя за няколко часа, даде една пресконференция и се върна в Монако.



Да не би да е станал вече министър на мотоциклетизма,



че присъствието му на един куртоазен форум да е по-важно от стабилизирането на МВР в тази критична ситуация? И каква точно е ролята на зам.-министъра на финансите Кирил Ананиев в цялата схема, ако са верни клетвите на шефа на БФМ Богдан Николов, че държавата няма отношение към федерацията и нейните прояви? Ще подмина любимата ми тема на кого и за какво се дават ордени в България.

Ей тия въпроси висяха почти 24 часа във въздуха. После нещата сами си дойдоха по местата. Малко след завръщането си в страната същите тия безкористни министри сядат в заседателната зала и разпределят част от рекордния излишък в бюджета. ДАМС получава 8 милиона и дребни за подпомагане на спорта при подготовката на спортистите ни за олимпиадата, за европейски и световни първенства. И хоп - изненада. Половината от парите отиват... къде? Правилно - във федерацията по мотоциклетизъм, за довършването точно на ония две писти, за които вече ни наградиха в Монако и в които уж нямаше нито лев държавна пара. Не съм мнителен, но трябва да съм глупак да си мисля, че това съвпадение - луксозен воаяж, последван от държавна дотация за мотосъоръжение, е случайно. И е много резонно да задам простичкия въпрос: След като федерацията получи награда за най-добра писта в Европа от организаторите на фестивала в Монако, защо, по дяволите, трябва да се инвестират още милиони за довършването й? Ако е най-добрата, какво още й е нужно? Или просто благодарение на това чудно пътуване до богаташкия град парите, похарчени от частната компания и федерацията, се покриват от държавата? Много чепати въпроси, нали?

Няма нищо лошо да се подкрепя който и да е спорт. Няма лошо и министри да пътуват и да опознават този чуден свят. Няма лошо и да награждаваме чужденците с ордени. Когато нещата обаче се правят потайно, когато няколко министри се крият като шиитска булка от чужд мъж, тогава отвсякъде, ама



отвсякъде смърди на нещо неморално



Може да звучи утопично, но все пак моралът е основният двигател на доверието към политиците. А доверието е конвертируемата валута на партиите. В крайна сметка една политическа сила идва на власт само ако избирателите й имат доверие. Може да не си прекрачвал никога рамките на закона, но ако хората се съмняват в намеренията ти, то просто няма бъдеще за теб в политиката. Затова в западните демокрации държавните мъже (и жени) много внимават какво правят. Оставките висят над тях като дамоклев меч и още при първата грешка си заминават. Затова там публично се отчитат всяка стотинка, всяко кафе, всеки обяд. Къде сме ние? Ами никъде. У нас за всякакви изцепки дават ордени, а министрите се обиждат от името на България. Точно поради това не трябва да се подминава нито една, дори и най-незначителната, случка, която подкопава морала. Не бива наглостта да се възприема като имунитет срещу обществена критика.

Апропо - къде е опозицията в тая държава? А парламентът, дето уж контролира министрите?