|
| Ахмед Доган е от малкото лидери, на които не им се налага да прибягват до идентификация на партията, за да решат проблемите си. Либерализмът обаче му отвори вратата към европейския клуб. |
Понякога пък колебанията за характера на партията се прехвърлят върху главата на други, които
по соломоновски да разрешат Бай-Ганьовата дилема
"Ти либерал ли си или консерва". Така постъпи Петър Стоянов в момент, когато СДС се чудеше дали да не напусне Европейската народна партия. В крайна сметка сините си останаха в ЕНП, но 10-те въпроса за идентичност от конспекта на бившия лидер не сложиха край на подмолните течения в СДС и не доведоха до повишаване на доверието.
Напоследък темата за идентификацията на партиите отново е на дневен ред. И започна поредното наддаване между партийните лидери кой е по-либерал, по-десен и пр. От Бойко Борисов, през царедворците на Симеон, за да се стигне до десницата.
За целокупното гражданство отдавна няма значение, че НДСВ се определя като либерална формация, защото е без значение за сгромолясването на жълтата партия само за някакви си 6 г. Напълно в духа на либерализма царят гилотинира собствената си парламентарна група, за да покаже кой командва парада. Дори Костов не си позволява такъв радикализъм. Я как реши казусът "Нено Димов", който дръзна да постави под съмнение необходимостта от ДСБ и от лидера му дори. Командира обясни, че на тоя човек не бива да се обръща внимание и точка по въпроса.
Идентификацията обаче е важна по други съображения. Чрез нея играчите на политическата писта се стремят
да се хванат за печелившата кауза,
да се намърдат в някаква по-европейска ниша, споменаването на която е достатъчно за признание, че те има. Да наречеш една партия лидерска, каквито са примерно НДСВ, ДСБ, ДПС или ГЕРБ, не е модерно. Препраща към други асоциации. Царят се ласкае от признанието, че без него формацията му ще изчезне като еротичен блян в съзнанието на пенсионер. Обаче, от друга страна, царска партия в Европа няма. Никой от безчетните роднини на Симеон Сакскобургготски не си прави такива експерименти, те са направо обида за монархията.
Царете управляват нацията, а не някаква извадка от нея
Нацията трудно се проваля, което изобщо не е валидно за партиите. Симеон просто бе принуден от обстоятелствата да лепне едно "либерална" към НДСВ и да я регистрира в Либералния интернационал.
Същото важи и за Костов, Бойко Борисов и Доган. Столичният кмет направи смъртоносно на вид салтомортале с предложението за следизборно коалиране само между членките на ЕНП. В тая група са СДС, ДСБ, Демократическата партия и Земеделският народен съюз на Стефан Личев. Това е неговата клетва за вярност към десницата и има за цел да спре манипулациите за някакъв бъдещ съюз с БСП. Като се има предвид тъжната равносметка от предишни десни сговаряния, новата формула изобщо не крие рискове за Бойко. Сертификатът от ЕНП за членки и стоящи пред вратата на европейските християндемократи кандидатки няма да направи родната десница нито по-сплотена, нито по-разумна. Така че позивните са Бойко Борисов да упражни властта самостоятелно, ако може. Реалистично ли е това? За всички е ясно, че отговорът е отрицателен.
В името на истината генералът се радва на висок рейтинг. Сега. След две години ще е друго. Със сигурност. Никой няма да има достатъчно мнозинство да управлява самостоятелно, пък и не е и по европейски. Тогава? Ами
идва ред на анексите към предишните договори
Да предположим, че на Костов и Пламен Юруков им уври главата да се явят на парламентарните избори заедно, за да влязат в Народното събрание. Колко гласа биха взели те при тази искрена битка кой да води бащина дружина? 10, 15? Там нейде при най-оптимистична прогноза. Ще стигнат ли за безопасно мнозинство с Бойко? Едва ли.
А представяте ли си каква ще е тая коалиция между Костов, Борисов и Юруков? Всеки бърза да опровергае другия още сега. Можем да си представим каква мътна и кървава ще стане после. Е, малка утеха е, че въпросната коалиция ще се именува дясна и най-сетне ще се разбере, че Бойко не е десен лидер на лява партия.
Съвсем различни са съображенията на Ахмед Доган да лепне либерализма върху полумесеца на ДПС. Неприлично е в края на 20-и и началото на 21-ви век да се говори за етнически партии. Такива не ги допускат в европейския клуб. Затова му се наложи да прибегне до този вариант. Каквито и да са определенията за движението му обаче, това е формацията, в която лобита се подчиняват на личната воля на лидера. Той пък е оставил Емел Етем и Касим Дал да си кадруват колкото искат, да си свалят взаимно хора, но на тях и през ум не им минава да направят ходове като тези в НДСВ. Всъщност Доган е единственият, който няма проблем с решаване на проблемите си и не му се налага да прибягва често до либерализма.














Ха-ха-ха , Милчовото