Повечето хора на Балканите наблюдаваха през последните две години как косовският влак излиза от релсите. Но след като това се случи, въпреки мрачните предупреждения малцина могат да обяснят какво означава провалът на преговорите за статута на Косово.

За сметка на това е съвсем ясно международното значение на последиците за всички участници: Русия и САЩ се обединиха, за да унизят Европейския съюз. "Те открито се стараят да подкопаят ЕС", каза неотдавна високопоставен служител в Брюксел. От няколко месеца Русия и САЩ подкрепят максималистичните искания на своите балкански протежета - Сърбия и Косово.

Това обезсмисли последните преговори под егидата на тройката САЩ-ЕС-Русия, които бяха отчаян опит да се уреди компромис между Белград и Прищина. Сърбия знаеше, че Русия ще блокира в ООН независимостта на Косово, а Косово бе сигурно в американската подкрепа при едностранно обявяване на независимост. Нито една от страните нямаше



какъвто и да е стимул за компромис



и ЕС отново бе представен като неспособен да разрешава политически кризи в задния си двор, въпреки че неговите данъкоплатци ще бъдат принудени да почистят боклуците.

За десет години Брюксел хвърли неизчислими дипломатически и финансови средства на Балканите (много повече пари, отколкото наляха Вашингтон и Москва). Основанието за този разход бе свръхделикатно: в резултат на югославските войни през 90-те години и мъчителния преход от комунизъм целият район пострада. Това даде възможност на корупционните икономически интереси, произтичащи както от Балканите, така и от ЕС и Русия, да превърнат района в терен за грабеж, пране на пари и други престъпни дейности.

Като предложи за награда сериозна инфраструктурна и финансова подкрепа, ЕС успя да убеди новите балкански правителства да започнат големи икономически и политически реформи. Брюксел вече постигна зашеметяващ успех в Румъния и България - балканските членове на съюза, а Словения, която, макар и да е бивша югославска република, се доближава по характеристиките си до Австрия.

Но кризата в Косово хвърля дебела черна сянка върху надеждите, че другите бивши югославски територии ще извършат плавен преход към ЕС като Словения. Хърватия вероятно ще се промъкне преди затварянето на вратите. Но бъркотията в Косово и Сърбия може да затръшне портите - временно, но за дълго време, - докато кризата ще резонира в Босна и Македония и в по-малка степен в Черна гора и Албания.

И какво следва сега? Въпросът, който в дългосрочен план няма да дава покой на служителите в ЕС, ще бъде членството на Сърбия. Комисарят по разширяването и няколко европейски външни министри си мислеха, че приемането на Сърбия е решително за дългосрочното стабилизиране на района, който се намира в сърцето на Балканите.

Въпреки това големите държави в ЕС чувстват, че



нямат друг избор,



освен да последват Вашингтон и да признаят едностранната независимост, която Прищина се готви да обяви. Но повечето от тях биха го направили неохотно - те знаят, че според дискретни прогнози на служители на ООН в Косово 50 000 сърби, живеещи южно от р. Ибар, ще се отправят към Северна Митровица, сръбския анклав в Косово, който граничи със Сърбия и е управляван на практика от Белград; и че признаването на независимо Косово ще доведе до фактическо разделяне на територията.

Гледката на бедни селяни, натоварили своята покъщнина на каруци и камиони, ще представлява мрачен спектакъл като фон на независимостта. Макар всички страни в спора отдавна да са наясно, че разделянето би било последица от всяко решение, дипломатическата нерешителност доведе до положението никой да не смее да говори за това публично. И така, независимата държава ще бъде разделена, като Белград ще си запази абсолютен контрол над северния анклав.

Колкото и да не бъде изискано разделянето на Косово, двете страни вероятно ще го преживеят.



Епицентърът



на възможното политическо земетресение е другаде. Първата зона е Босна и Херцеговина, където управлението на серия от вездесъщи европейски върховни представители прикри дълбоката слабост на скроената в Дейтън държава. Под въпрос е самата жизнеспособност на Босна.

Най-потискащият символ на Босненската федерация, която обединява хърватски католици и босненски мюсюлмани, е Мостар, столицата на Херцеговина. След 12 години двете общности, населяващи двата бряга на р. Неретва, нямат нищо общо освен средното училище, където сутрин учат хърватски деца, а следобед - босненски.

Заедно с това лидерите на Република Сръбска в източната и северната част на страната реагират с открита враждебност на опитите за централизация на властта чрез прехвърляне на повече пълномощия на правителството в Сараево от сегашния специален представител на ЕС словака Мирослав Лайчак. Сръбският премиер Воислав Кощуница насърчава тази непримиримост, както и развихрянето на Путиномания в Сърбия и Република Сръбска. Строгата физиономия на руския президент гледа от витрините и на двете територии, където е възприеман като спасител на сръбските интереси.

Босненската държава ще усети напрежението от косовската независимост, след като Сърбия с подкрепата на Русия си поиграе с искане да се дадат същите права за отцепване на Република Сръбска, каквито Западът е дал на Косово.

Но нито Кощуница, нито другите сърби се осмеляват да говорят как Русия стана главен международен спонсор на



друго "предателство" на сръбските интереси



- неотдавнашната независимост на Черна гора. Наречена "Морската Москва" от местни зевзеци, Черна гора покани руски олигарси да заместят основния източник на приходи в дълбоко корумпираната държава - контрабандата на цигари. Според излизащото в Подгорица седмично списание "Монитор" 40% от индустриалния сектор на страната се притежава от руския крал на алуминия Олег Дерипаска.

Но ако не се смята, че се превръща в нов балканския рай за пране на пари, Черна гора създава по-малко проблеми от Южна Сърбия и Македония. На юг трябва да се изчака да се види доколко независимостта на Косово ще обърка и без това крехките отношения между големите албански малцинства и славянските мнозинства. Въпреки че е кандидат за членство в ЕС, Македония е под засилен натиск от Гърция заради смешния спор какво да бъде официалното име на бившата югославска република. Съображенията са мъгляви, но последиците могат да бъдат много сериозни, защото Гърция има право на вето върху приемането на Македония в ЕС и НАТО.

А колкото до Косово... Голямото главоболие е икономиката - под управлението на ООН и ЕС провинцията преживя остър спад на брутния вътрешен продукт и ужасяващо равнище на безработица. Рекорден песимизъм съпътства безнадеждната неадекватност на западната политика. В резултат на това територията е напълно криминализирана и е трудно да се види как независимостта ще промени положението в близко време.

Преди две-три години ЕС беше на път да разреши фундаменталните проблеми на Балканите. Статутът на Косово бе последната, макар и много сложна, пречка пред постигането на целта. Колективният неуспех хвърли района отново в непознати бурни води, под които лежат невидими скали.