Бойко Великов е роден във Велико Търново. Завършил е българска филология в Търновския университет и психология в Софийския. Работил е като учител и преподавател във ВТУ, доктор е по психология. Депутат е в 37-ото, 38-ото и 39-ото народно събрание. В 40-ото НС е председател на комисията за борба с корупцията и е член на комисията по вътрешен ред и сигурност.



- Г-н Великов, комисията за борба с корупцията съществува повече от две години. Но какъв е ефектът от работата й?

- Бих предпочел да не давам оценки за ефекта от дейността на комисията, а да се насоча към конкретни аргументи от трите направления в дейността й - законодателството, парламентарния контрол и постъпилите сигнали. Гражданите са тези, които ще преценят какъв е ефектът. 23 закона са били на вниманието на комисията, промени са направени в редица от тях. Тук мога да посоча закона за приватизацията и следприватизационния контрол; законите за общинската и за държавната собственост; промени в закона за ДДС; в правилника за нотариалната дейност, свързана с измамите с недвижима собственост; промени в ГПК по отношение на допускане на обезпечение за бъдещ иск; в закона за отнемане имуществото, придобито в резултат на престъпна дейност. В момента работим по няколко много съществени закона - за изменение на закона за обществените поръчки и за подземните богатства. Настояваме за окончателните промени в закона за хазарта, които изпълнителната власт забавя повече от година. Също законопроектите, свързани с конфликта на интереси, внесени от опозицията, и закона за т.нар. кешови плащания и ограничаването им до 10 000 лв.

Второто направление е свързано с парламентарния контрол. Поставили сме досега на обсъждане 18 теми. Комисията във всички заседания се е произнасяла с конкретни решения. Тук бих посочил корупционните схеми за измами с ДДС, допуснатите нарушения в държавната комисия по хазарта и необходимостта от промени в нормативната уредба, корупционните условия в Държавния резерв, дейността на агенция "Митници", митническите служители и корупционните условия в Гранична полиция, корупционните схеми за източване на еврофондовете.

- В резултат на цялата тази работа дали само констатирате проблема, или успявате да постигнете промяна в корупционната среда?

- По значителна част от темите, които споменах, считам, че не само има конкретни решения, но и промени в дейността на съответните институции. Бих посочил законодателните промени, свързани с нормативната уредба за работата на нотариусите, в работата на Гранична полиция, концесионния договор за мина "Челопеч" и неговото преразглеждане, готовността ни за внасяне на закона за лобизма, промените, които настъпиха в международните осиновявания, мерките, които бяха взети в контрола на горивата.

- Към вашата комисия имаше много надежди и очаквания. Липсва обаче достатъчно информация за ефекта от дейността ви - когато сте взели едно решение, как то е допринесло за намаляване на корупцията.

- Посочих примерите, в които се вижда промяната в средата. Да вземем въпроса с Държавния резерв. В резултат и на нашия парламентарен контрол бяха набелязани редица мерки за ограничаване на позициите, включени в Държавния резерв, засилване на контрола върху структурите му, на много места се установиха липси в големи размери. Всичко останало е работа на специалните органи и прокуратурата.

- Всички ваши предписания за резерва се отнасят за работа в минал период. Наясно ли сте в момента има ли корупционна среда там?

- Ние не можем всяка една тема да я поставяме всеки месец на обсъждане. Комисията заседава веднъж седмично. Не считам, че окончателно сме решили проблемите в Държавния резерв. В началото на следващата година отново ще поставим на вниманието на комисията въпросите с Държавния резерв.

- Как обаче осъществявате този контрол - слушате розови отчети от шефовете на ведомствата или търсите доклади на инспекторати и други независими проверки?

- Изискваме абсолютно цялата информация и документация по всички извършени проверки, така както направихме на последното заседание с двете териториални дирекции на НАП. Не бихме могли да стигаме до нива на разследване. Комисията няма такива функции. Ние не сме нито прокуратура, нито съд, нито следствие.

- Как си сътрудничите с антикорупционните комисии към ВСС и МС и колко от вашите подадени сигнали реално са стигнали до разследване и съдебно решение?

- Комисията координира своята дейност с останалите две комисии чрез Съвета за координация, на който ние поставяме голяма част от съществените сигнали. Тук мога да посоча действията на НАП по проверка на рисковите групи митничари. Също проверки на над 600 обекта в Държавния резерв, които продължиха повече от половин година.

- Но колко ваши сигнала са стигнали до прокуратурата и съда?

- Над 300 сигнала на комисията са били на вниманието на прокуратурата. В началото на годината предстои комисията да внесе втория доклад за своята дейност за период от година и шест месеца, в който правим анализ на всички сигнали. Дейността ни е прозрачна. Всички стенограми от нашите заседания са в сайта на комисията.

- Кое е най-висшето длъжностно ниво, за което сте подали сигнал до прокуратурата, и как процедирате с корупцията по висшите етажи. Позволявате ли си да разследвате министри и зам.-министри?

- Като комисия ние нямаме разследващи функции. Неведнъж в комисията са постъпвали сигнали, свързани с представители на високите етажи. Комисията не дели сигналите на представители от високите и "по-долните" етажи от властта. За нас има обществено значими сигнали и такива с по-частен характер. Първите ги поставяме на обсъждане от самата комисия. В сигналите, които сме предоставили на прокуратурата, има такива, свързани с представители от всички етажи на властта, като изключвам президент, премиер и председател на НС. Не посочвам имена, защото само споменаването им се приема вече като корупция.

- И все пак искали ли сте проверка от прокуратурата за сигнали, подадени за министри и депутати?

- Всеки сигнал, за който комисията е решила, е даден на прокуратурата, включително и такива, свързани с министри, областни управители, кметове и др.

- Необходим ли е нов закон за конфликта на интереси?

- В европейското законодателство има два подхода към конфликта на интереси. Единият е чрез регламентиране в различни закони, както е у нас - чрез Правилника за организация и дейността на НС, закона за съдебната власт, закона за местното самоуправление, Търговския закон, закона за обществените поръчки... Във всички тях има текстове за конфликта на интереси. Въпросът нужен ли е отделен закон, предстои да бъде обсъден на заседание на комисията.

- В момента комисията се занимава с казус, който много добре илюстрира конфликта на интереси - това е казусът с шефа на БЛС д-р Андрей Кехайов. Можете ли да кажете дали този фрапиращ пример щеше да бъде възможен, ако имаше такъв закон?

- Вероятно нямаше да се стигне до този конфликт на интереси, който ние наблюдаваме, въпреки неговото оспорване, ако имахме по-точна и ясна законова уредба. Предстои да вземем окончателно решение по този казус - първият и най-съществен за нас въпрос е защитен ли е държавният интерес при сключването на договори между болници и фирми на доктор Кехайов за снабдяване с гориво. Второ - на база на сигналите, които сме получили, комисията трябва да прецени има ли достатъчно основание те да бъдат предоставени на прокуратурата. На следващо място стои въпросът за конфликта на интереси и необходимостта от промяна в нормативната уредба.

- На последното заседание на комисията обсъдихте и сигнали срещу ръководството на НАП и шефката Мария Мургина. Тях как ги класифицирате - като основателни или неоснователни?

- Тези сигнали не са персонално насочени само към изпълнителния директор на НАП. В резултат на сериозно наше проучване събрахме всички проверки, които са направени и от НАП в териториалните дирекции в Силистра и Бургас, и проверки на комисията към МС, и данъчни ревизии, включително и доклади на самите директори на териториални дирекции. Комисията взе няколко решения. Констатира допуснати нарушения при извършване на данъчни ревизии на търговски дружества и физически лица и установи условия за корупция, чрез които се нанасят щети на държавния бюджет.

- Става дума за щети по време на ръководството на Мария Мургина ли?

- Говоря за териториалните дирекции и за допуснати проблеми от организационен характер, които създават условия за корупция. Допуснати са корпоративни и частни интереси, както и лични взаимоотношения, отразили се върху тяхната работа. По тази причина комисията прецени за необходимо цялата информация да бъде предоставена на министъра на финансите, който има правомощията да вземе съответните административни мерки. Обърнахме се и към прокуратурата да приключи започнатите проверки, предоставяйки цялата документация.

- Докъде стигнаха нещата със замените на земи и военни имоти, с които също се захвана комисията?

- Направихме необходимото да съберем цялата информация от министерствата на земеделието и отбраната. Могат да бъдат направени няколко общи извода. Според нас явно са формирани корупционни условия с тези действия. Замените се извършват в рамките на закона, но е ощетен държавният интерес, защото има голямо несъответствие между пазарните цени на имотите, които се заменят.

- Когато е ощетен държавният интерес, не трябва ли да се търсят компенсации?

- Едната възможност е свързана с промяна в законодателството. Има внесени някои законопроекти. Примерно народният представител Елеонора Николова внесе проект за ограничаване на замените на общинска собственост, който по принцип беше подкрепен в комисията. Другият въпрос е свързан с промени в методиката за оценки, която да не позволява толкова големи различия в цените. За търсене на обезщетения трябва да се мине през разследване и действия на прокуратурата.