Сиво-кафявата бедуинска шатра бе разпъната точно срещу Елисейския дворец. Полицията блокира пътя, за да може дългата му бяла лимузина да влезе във вътрешния двор. Накратко - Никола Саркози положи максимални усилия при посрещането на либийския лидер Муамар Кадафи на петдневното му посещение. С това той предизвика бурни реакции във Франция и хвърли съмнение върху заявеното желание за по-морална външна политика.

Саркози не е единственият западен лидер, който приема радушно Кадафи, откакто либийският лидер излезе от дипломатическата изолация през 2003 г. с отказа си от тайната програма за ядрени оръжия и официалното поемане на отговорност за терористични нападения в миналото. Британският премиер Тони Блеър го посети в Триполи през 2004 г., а по-рано тази година отиде повторно там, за да подпише петролна сделка. Италианският премиер Романо Проди, както и председателят на Европейската комисия пък се срещнаха с Кадафи в Брюксел.

Никой друг обаче не му оказа такъв прием. Кадафи се срещна два пъти със Саркози, освен това беше поканен в парламента и на вечеря в Елисейския дворец навръх Международния ден за правата на човека. В замяна Либия се съгласи да купи от Франция самолети и въоръжения за повече от 10 млрд. евро, в това число 21 самолета "Еърбъс", военни хеликоптери, 14 изтребителя "Рафал", бронетранспортьори и ракети. Франция ще достави и ядрен реактор на Либия. Почвата за тези сделки бе подготвена през юли. Тогава Саркози посети Кадафи, след като либийският лидер освободи шестима осъдени на смърт български медици благодарение на посредничеството на тогавашната съпруга на президента Сесилия.

Може би Саркози просто продължава традицията на



използване на дипломацията за търговски цели



- нещо, което предшественикът му Жак Ширак правеше през цялото време. За разлика от Ширак обаче Саркози твърди, че иска човешките права да се вземат предвид във външната политика. "Една от целите на френската дипломация трябва да е насърчаването на свободата и зачитането на човешките права на международната сцена", каза той в предизборната си кампания. И добави, че "само защото Китай и Русия са велики сили, човек не трябва да се въздържа от осъждане на извършваните там нарушения на човешки права". За тази цел той направи бившия борец за хуманитарни каузи от левицата Бернар Кушнер свой външен министър. А борбената 31-годишна сенегалка Рама Яд получи пост във външното министерство.

Очертаващият се модел на поведение обаче не пасва на тези възвишени стремежи. Когато Саркози посети Китай миналия месец и издейства договори за френски фирми на обща стойност над 19 млрд. евро, той не включи Рама Яд в делегацията. След като в Русия се състояха парламентарни избори, определени от германския канцлер Ангела като "нито свободни и честни, нито демократични", Саркози телефонира на Владимир Путин да го поздрави, с което потресе европейските си колеги.

Тази седмица опозиционните депутати напуснаха парламента в знак на протест срещу посещението на Кадафи в сградата му. Още по-критична бе реакцията на Рама Яд. "Полковник Кадафи трябва да разбере, че нашата страна не е изтривалка, на която някой лидер, бил той терорист или не, може да дойде да избърше покритите си с кръв крака", каза министърът на човешките права пред в. "Паризиен". Господин Кушнер пък се оказа в Брюксел по време на официалната вечеря в Елисейския дворец. Той определи това като "щастливо съвпадение".

Саркози изтъква, че е



безсмислено да се противопоставят идеализъм и реализъм



във външната политика. Той смята, че в нея може да има и двете. Докато сключва оръжейни сделки и забавлява хора като Кадафи, той също така изпраща над 1000 френски миротворци на дарфурската граница. Франция е готова да разговаря с всеки, който се старае да се държи по-прилично. Както запита Саркози, "какво бихме казали на иранските лидери, ако не подадем ръка на един либийски лидер, който сам е избрал да обърне гръб на ядрените оръжия и тероризма?"

Когато се водят морална дипломация и реалистична политика с една и съща държава обаче, възниква проблем. Това, че Либия подписа договори за купуване на оръжие, беше ли част от сделката за освобождаване на българските медицински сестри? Саркози отговаря отрицателно, но обстоятелствата се разследват от парламентарна анкетна комисия. Саркози оказва натиск за освобождаването на заложници в Колумбия, сред които е колумбийката от френски произход Ингрид Бетанкур. Той обаче също така убеди колумбийците да освободят един от водещите членове на Революционните въоръжени сили на Колумбия, които в Америка и Европа са считани за терористична групировка.

Накратко - свръхактивната дипломация на Саркози се интересува от резултатите, а не от средствата - ако нещо работи, всичко е наред.