Великата френска революция роди идеите на модерния свят, а Малката френска революция на Никола Саркози сложи край на идейната борба в политиката и я замени с политика на приказките. Малцина усетиха повратния момент, белязан от появата на президента в компанията на ослепителната бивша манекенка и настояща певица Карла Бруни. Първият, който схвана новата същност на президентството на Никола Саркози, бе писателят Кристиан Салмон, автор на книгата "Стори-телинг, машината за производство на приказки и за форматиране на духа".

Вероятно не е чиста случайност, че неговата книга се появи на 7 май 2007 г., ден след избирането на Саркози за президент. Тогава тя бе възприета като интересно разсъждение и толкоз. Сега започва да прилича на пророческо четиво.

Три популярни френски списания от днес публикуват снимки на Саркози (52 г.) в компанията на новата му любов Карла Бруни (39 г.), правени очевидно с тяхно съгласие миналата събота в Евродисни. Жълта преса? Нищо подобно. Папараците скоро ще се превърнат в официални фотографи, акредитирани да следят не толкова политическия, колкото личния живот на държавния глава.



Франция навлиза в нова епоха,



когато личният живот ще бъде не просто част, а доминираща част от живота в Елисейския дворец.

Пред електронното издание на левия "Либерасион" Кристиан Салмон обяснява в аудиоинтервю, че афиширането на отношенията между Никола Саркози и Карла Бруни изразява новата логика на комуникация, основаваща се върху разказа (наратива) и представянето на "човешки истории", за да бъде контролирано съдържанието на медиите. Звучи много претенциозно, ала е истина, която се вижда и с просто око. Най-сериозните френски медии от три дни се въртят около темата ще си има ли народът нова първа дама.

"Стори-телинг е изкуството да се разказва. Ако медиите диктуват дневния ред на политиката, политическите приказки диктуват съдържанието на медиите", обяснява Кристиан Салмон. "Наближава Коледа, а миналата седмица в Париж бе Кадафи. Трябваше да се промени ритъмът, а пред Коледа всички се готвят за приказки - например, президентът и топмоделът в Евродисни. Това е приказката. За народа.



Политиката днес е сериал от историйки,



които публиката трябва да съпреживява заедно с героите (политиците). Вече не става дума за пропаганда (защото няма идеи), а за сантименти - атакува се не разумът, а чувствата."

Списание "Експрес", което първо разкри в неделя предстоящото публикуване на снимките, споделя сходно мнение: "Единственият въпрос, който остава, засяга чувствата на французите: колко време общественото мнение ще търпи образа на държавен глава, решил да десакрализира своята функция? До степен да превърне личния си живот в спектакъл и в постоянно риалити шоу".

Позицията на политиците е предпазлива, но също ориентира публиката към този жанр. Както прилича на опозицията, нейната реакция е по-остра. Евродепутатът социалист Беноа Амон определи поведението на президента като "нов епизод от сериала "Авантюрите в Елисейското херцогство". Близкият до президента десен всекидневник "Фигаро" нямаше нищо против и дори предложи на читателите на електронното си издание да участват в анкета "Става ли от Карла Бруни добра първа дама?" За целта вестникът публикува снимки за сравнение между новата любов на президента и бившата му съпруга Сесилия, които направо шокират с отсъствието на такт към очевидно по-възрастната бивша първа дама.

Гледането на сапунените опери, които са американски патент, може да започне от произволен епизод, но след като се напомни предисторията. За да се разбере поведението на френския държавен глава днес, трябва да се разкажат и



ранните епизоди



Последният епизод с новата дама на сърцето бе заснет на 15 декември - точно два месеца след като Никола Саркози се яви на 15 октомври в съда на парижкото предградие Нантер, за да заяви заедно със Сесилия, че се разделят по взаимно съгласие.

Романтичната разходка в увеселителния парк Евродисни край Париж е подготвяна очевидно с медийна цел. Петнайсетината професионални фотографи се оказват там в подходящия момент, защото са информирани за събитието. Някои от тях дори съпровождат двойката от дома на Карла Бруни, откъдето я взема скромен президентски кортеж. В парка Никола и Карла се смесват със стотиците туристи точно по време на кулминационната атракция - парада на Мики Маус. Тогава фотографите започват да снимат (включително и със светкавици) не Мики, както правят туристите, а забележителната двойка. Всички извръщат глави към тях, а те се усмихват приветливо и не дават вид, че се смущават от излагането на показ на личния им живот.

Всичко е ясно. Президентът е посъветван професионално да разкрие чувствата си пред обществото и да спечели симпатиите му. Чий е съветът? Не е трудно да се отгатне. В края на ноември Саркози е на вечеря у майстора на политическата реклама Жак Сегела - същия, който измисли "Времето е наше" за кампанията на СДС. На вечерята Карла донася китара и пее. След това Никола я изпраща. Любовта е пламнала, а Сегела има набито око. Искрата е скочила на 23 ноември, когато Карла гостува заедно с група интелектуалци в Елисейския дворец, за да връчи петиция в защита на авторските права срещу пиратството в интернет. Саркози е известен като поддаващ се на любов от пръв поглед. Така се влюбва в Сесилия на 10 август 1984 г., когато като кмет на Нюи-сюр-Сен я венчава за първия й съпруг Жак Мартен. Спечелва я за своя съпруга чак през 1996 г. и я загубва 11 години по-късно.



Историята с Карла



обаче се развива по-бързо. На 6 декември следобед тя е забелязана отново да слиза по парадното стълбище на Елисейския дворец. А на 8 декември е вече на разходка с президента в парка на Версайския дворец. Тогава все още няма фотографи. Техният ред идва седмица по-късно, когато двойката не само се показва публично пред стотици хора в Евродисни, но и остава да пренощува там в компанията на "тъщата". Влюбените се готвят сега за пътуване до Египет, по-късно може би и до Рим.

Елисейският дворец засега отказва всякакви коментари за "личния живот" на президента. Всъщност обаче вече не може да се дели личният от публичния живот на Саркози, защото това е неговият избор. Французите по принцип не задават три въпроса: "Колко получаваш?", "За кого гласуваш?" и "С кого спиш?" Те знаеха за похожденията на покойния Франсоа Митеран, който не само имаше извънбрачно дете, но и направи някои от любовниците си министри. Знаеха, че и Жак Ширак не е светец. Но не се занимаваха с личния им живот, докато те самите не решаваха да разкрият нещо. Близо година преди да почине от рак Митеран взе на пътешествие в Египет през 1995 г. тайната си дъщеря Мазарин, за да я "узакони" пред обществото. По-късно, на погребението му през януари 1996 г., бе изпратен от две вдовици - президентшата Даниел Митеран и любовницата Ан Панжо.

Карла Бруни е друга история - колкото лична, толкова и политическа. Тя е обречена да бъде част от обществения живот, от който избяга Сесилия Саркози след 156 дни в Елисейския дворец. "Фигаро" писа вчера за Карла, че "преминава от левия бряг на десния". Левият бряг на р. Сена, която разполовява Париж, традиционно принадлежи на интелектуалците и левицата. Там е Латинският квартал на студентите и Монпарнас на художниците, там са кварталите на някогашните заводи на "Ситроен". На десния бряг е свръхбогатата буржоазия, там са дворците, включително и Елисейският. Той се смята за бастион на десницата. Също като Сесилия и Карла не гласува за Саркози на президентските избори през май. Нещо повече, тя подкрепи кампанията на неговата съперница от левицата Сеголен Роял и участва в митинг-концерт на организацията "SOS расизъм" в компанията на националната секретарка на комунистическата партия Мари-Жорж Бюфе.

Саркози обаче не се вълнува от идейни различия, защото за него по-важни са личните отношения. Той не се поколеба да покани за външен министър социалиста Бернар Кушнер и да предложи за шеф на МВФ социалиста Доминик-Строс Кан. Секторът на левицата се държи по-консервативно и продължава да залага на борба на идеи, личи от подготовката на социалистите за местните избори през март 2008 г. Те са решени да се съвземат след серията катастрофални загуби на президентските и парламентарните избори и вече са избрали главната си тема: спадането на покупателната способност на французите. Проблемът е много болезнен. За да не допуснат националният дебат да бъде подменен от сантиментални истории, първият им секретар Франсоа Оланд отсече: само една от четири листи ще се води от жена. Той си спомня не само провала на бившата му конкубина и майка на четирите му деца Сеголен Роял в борбата за президентския пост, но и факта, че тя го напусна месец след изборите.