Не го изричам за първи път, няма да е и за последен - естеството на българската политика е номиналистично. В смисъл какъвто се назовеш, такъв ставаш. Или поне се буташ да те припознаят. Точно в този ред на номинализъм ДПС може да се самопосочва като либерална партия, НДСВ - също, а БСП да минава за лява и социалистическа. Не ме гледай какво върша, а слушай как ти казвам, че се казвам! - това е принципът, по който българското ляво и дясно се самоопределя като ляво и дясно, българските социалисти, консерватори, националисти и либерали - като консерватори, социалисти, националисти и либерали. Думата идеология прави!

В този подход обаче има една съществена шупла - ти казваш едно,



само че другите не са длъжни да ти вярват



ДПС се наричат либерали, останалите не мислят така, броят ги за етническа партия. НДСВ също казват за себе си, че са либерали, ала другите много-много не им вярват - предпочитат да ги определят като бизнес проект на един преди време закъсал финансово бивш монарх. Наскоро един приятел се учуди и вдиви: от парламентарната трибуна десните в лицето на Иван Костов и ДСБ пледираха за увеличаване на пенсиите и заплатите, сиреч за увеличаване разходите в бюджета, както и за преразпределяне на средства от страна на държавния апарат. Левите се опъват и не щат: те говорят за финансова стабилност и за съкращаване на държавните разходи. "Пълен абсурд!", нарече тази политтравестия моят приятел и е напълно прав: тук лявото винаги е било за статуквото, каквото и да е то, докато дясното се е фасцинирало от революционните действия. Вместо да е обратното, както е в т.нар. "стара Европа".

Няма да се впускам в дълги обяснения защо е така. Видно е: тук статуквото не е консервативно-йерархични ценности, тук статуквото е егалитаристко-етатистки ценности. С други думи, защитават се равенството и осезателната намеса на държавата в дейността на гражданите и въобще на гражданското общество. Следователно, за да се промени това статукво, което по своята същност е повече ляв, отколкото десен политически проект, са необходими действия на границата на революцията, че и оттатък.

Българската държава се е движила от 1878 година досега все в такава посока, т.нар. "революция от 9.IХ.1944 г." е крайното, най-върховното завършване на този етатистки проект. 10 ноември дойде с други намерения, но една нагласа с почти 100-годишна история трудно може да се преобърне ей тъй за миг, само с една дата. Впечатляващо е, че дори правителството на СДС под ръководството на Иван Костов организираше управлението на държавата точно по този етатистки и егалитарен начин: уравниловъчните навици не бяха отмахнати, играеше се във функционирането на държавата тъкмо с тях, очаквайки, че ускорената приватизация ще успее някак по естествен път да ги промени.

Само че в една



страна, където капитализмът е комунален,



по сполучливия израз на Румен Аврамов, сиреч общността в лицето именно на държавата определя кой ще е по-големият капиталист, една такава идея си беше чиста утопия. И тя, както видяхме, се провали: ако има нещо, което отблъсна "народните маси" от синьото правителство през 2001 година, това не беше толкова харизмата на бившия цар, това беше разпознаването на командно-административните методи, които Иван Костов и някои други министри от неговия кабинет вкарваха в употреба. Казано по друг начин, у нас десните действия винаги са отстъпвали пред десните думи; малко десни политики, много десни заявления.

В този смисъл стремленията на ГЕРБ и в частност на Бойко Борисов да го припознаят като десен политик не би трябвало да са толкова настоятелни. Въпреки похвалите, които той и ГЕРБ получиха от генералния секретар на Европейската народна партия (ЕНП) Антонио Лопес, въпреки изказването му, че Иван Костов ще се съгласи да управляват заедно по-лесно вместо с БСП и ДПС, въпреки непрестанните му оферти към разни партии, които са се самоквалифицирали като десни, той няма да стане десен, докато не вкара в действие именно десни политически практики. Няма как някой да стане десен ex nihilo от нищото, както Господ е създал света. Да му кажат "Бъди десен!" и той веднага да стане такъв.



Дясното са дела, действия, реалности на поведението,



върховенство на закона пред върховенството на масата. И като кмет на София Бойко Борисов има голям шанс да демонстрира точно дясно поведение, като действа съобразно закона и съобразно политическите, икономическите и общностно-ценностните реалии. Един несъмнено десен политик, Никола Саркози например не се уплаши от бунтовете в крайните квартали на Париж и взе крути мерки, за да стихнат. Десните практики са наясно, че не е възможно - това е само социалистическа залъгалка за партийни романтици всички да са еднакво доволни от едно или друго управленско решение. Винаги ще има засегнати, винаги ще има възроптаващи. Въпросът е тези, които роптаят, да бъдат компенсирани и да се убедят, че друг начин на работа не може да се осъществи за момента. А ако се инатят в ината си, да бъдат поставени под въздействието на закона.

Всъщност Бойко Борисов ще стане десен не ако някой му каже, че е такъв, а когато в рамките на столицата започне да осъществява дясна политика. Тръгне ли да върши такава честно и почтено, не Иван Костов или Пламен Юруков, нито пък Антонио Лопес или друг някой европеец, самият Господ да се опъва да го нарича десен, той ще си бъде десен. И най-важното - като такъв ще го познаят тъкмо дясно мислещите българи, които засега изчакват и зорко следят делата му. Защото и за дясното, както за всичко друго, важи древното и истинно правило: "По делата им ще ги познаете!"