Има едно нещо, в което българските политици са безспорни майстори - замазването на проблема с корупцията.

Мине, не мине време и започнат да замерят медиите, обществото, международните институции с купища числа, имагинерни разкрития и успехи, хвалби и теоретични залъгалки.

На актуален уличен жаргон, когато търговецът е сложил много висока цена на стоката си, се казва цифромания. Коледната цифромания лъсна и в отчета на правителствената Комисия за противодействие и превенция на корупцията - за 2007 г. заради корупция били уволнени 131 държавни служители. От тях 43 са били в системата на МВР, като сред тях имало и хора на "високи постове" - началник на полицейско управление и ръководител на групи. Срещу 27 има влезли в сила присъди. Включи се и Главният инспекторат към правителството, който обяви, че за 1 януари - 30 ноември 2007 г. били получени общо 520 сигнала за корупция. Един от тях бил срещу председателя на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране, но не бил потвърден. Имало и сигнал за незаконосъобразни действия на служители от Министерството на правосъдието във връзка с международните осиновявания. И били "констатирани сериозни проблеми в тази област и с активната намеса на министъра на правосъдието започнало тяхното решаване". А трети сигнал бил за Държавната агенция за метрология и технически надзор и по специално с "корупционни практики при осъществяването на контрола на течните горива" и проверката "потвърдила повечето твърдения в него".

И аха да си речеш, че поне нещо реално и конкретно е сторено,



а пак голямо нищо



И след анонса, че шефът на въпросната агенция била предложена за уволнение заради корупция, се оказа, че всъщност подчинените й вземали две години заплати, без да работят.

Голямо разкритие, но пък прокуратурата не била сезирана, защото нямало престъпление. Ставало дума просто за лошо управление и нямало и най-малко съмнение за корупция и т.н. Тоест единственият конкретен случай, който трябва да оправдае съществуването на въпросните комисия и инспекторат, се оказа ялов.

Единственото, с което може да се похвали цялото държавно антикорупционно войнство, са

едни нищо незначещи цифри, които не вършат работа. Трябват имена, случаи, черни списъци. Защото както се твърди, че за корупция били уволнени 131 държавни служители, точно толкова достоверно ще е, ако се каже 50 или 1000.

Цифроманията в антикорупционните отчети е традиционната слабост на бюрокрацията, овластена да се бори с подкупните в редиците си.

С тези напудрени отчети нито ще се обърне общественото мнение, нито ще се парират критиките на Брюксел и Вашингтон по отношение на борбата с организираната престъпност и корупцията по високите етажи. А последният случай показва, че толкова формално си вършат работата, че даже не могат да се похвалят що-годе убедително.

Защото може на вътрешния министър уволнението на шеф на полицейско управление да му се вижда като "високо ниво", но не е. И със сигурност не е на етажите, които и обществото, и международните институции искат да се ударят и изчистят.

На пресконференцията оня ден бе дадено обяснение защо шеф на РПУ е най-високото ниво, ами нямало сигнали срещу министри и зам.-министри.

Нима тези хора - МВР, инспекторатът, финансовото разузнаване, близо 40-те контролни органи работят само по сигнали?



Стоят и чакат сигнали. Иначе не работят



Но дори в случаите, за които са получавали сигнали, пак нищо не са свършили. Хиляди пъти бе писано за какви подкупи и корупционни мрежи става дума например при международните осиновявания и каква купчина сигнали, включително срещу високопоставени държавни служители, има в прокуратурата. И накрая това бе отчетено като "проблем в областта", с което се е заел новият правосъден министър Тачева. Нелепо.

Истинската, голямата, тежката корупция в България не е във вземането на подкуп от някой редови митничар или данъчен, лекар или полицай, в престъпленията по служба на някой чиновник. Дори не е само в Христоско Вретенаров, когото навират от две седмици в публичното пространство, та дано обществото го припознае като новия Вальо Топлото, защото историята с втория вече доста поизстина.

Тежката корупция е в търговията с влияние - на министри, депутати, магистрати, висши полицаи, в нелегитимния лобизъм, в политическите протекции, в незаконното финансиране на партии или фондации, в източването на милиони долари и евро чрез неизгодни договори и обществени поръчки, в неизгодни заменки и т.н, и т.н. Там се разиграват баснословни суми, наричани по закон хонорар, възнаграждение по граждански договор, комисионна, дарение за партията или фондацията. Истинската корупция е и когато лидер на партия от управляващото мнозинство в ефир в прав текст обяснява, че всички политически структури си имат обръч от фирми, на които дават поръчки чрез влияние, а пък те им се отблагодаряват в предизборна ситуация и никой дори не го привиква на разпит от "кумова срама". Тя е в огромните палати, вдигнати по морето и в зимните курорти, в дворците и луксозните коли на митничари и полицаи, в учещите зад граница деца на държавни чиновници с по 500 лв. заплати. Там трябва да се удари. Поименно.