Казват, че кашлицата и любовта не могат да се скрият. Добавям - и смеха. На всички ни се е случвало да се изсмеем в неподходящи моменти. Не можах да си сдържа смеха на един спектакъл, в който ролята на крехкото момиченце Жулиета се изпълняваше от стокилограмова певица и когато тя излезе на балкона, той изскърца. Певицата, впрочем, имаше прекрасен глас.

Разговарях с мъж с брада и разговорът беше сериозен, но аз се разсмях и той ме попита какво смешно има. Как да му кажа, че си представих как една сутрин той е застанал пред огледалото да се бръсне, погледнал се и си казал:

- Какъв съм готин! Ама с брада като катинарче ще съм още по-готин.

После почнал да се оглежда в ляв и в десен полупрофил и да си представя колко готин ще е с катинарчето. И ми стана смешно.

Досмешава ме и когато чуя "Да мислим позитивно!". Хич не е смешно да мислиш позитивно, но на мен ми става смешно, понеже се сещам за Добри Жотев. Едни поетеси му викаха Добри магарета, понеже му била много голяма пишката.

Добри си седеше на миндерчето в кухничката и ми разказваше езотерични истории. Тъкмо беше завършил своето "Евангелие". Надписа ми го заедно със сборник стихове. В сборника беше стихотворението за търпеливия вол, който мислел позитивно.

Говедото казало на поета: "Едно време ние теглехме ралото, а вече има трактори. Вярно, сега ни колят за месо. Но да мислим позитивно."

Добри Жотев също мислеше позитивно. Вече толкова стар, колкото съм аз сега, той каза:

- Щом човек не може да бъде вечно жив, той не може да бъде вечно мъртъв.

На моя приятел Тодор Вълчев му завиждах, дето така хубаво преведе "Човекът, който се смее" (не на Виктор Юго, а на Селинджър). Мислех и продължавам да мисля, че това е чудесен разказ.

Сега чета Тимоти-Гартън Аш и се смея. Едно време той написа осем тома под наслов "История на настоящето". През 2006-а написа в "Гардиан" история на бъдещето. Тя е следната:

През 2009 година Хилари Клинтън станала президентка на САЩ. Тя наследила проблеми, за които не била виновна. Те били натрупани от предишни администрации, особено при администрацията на предишния президент.

Неоконсерваторите потърсили реванш за поражението си в президентските избори и я обвинили за лошите работи, които се случвали на финансовите пазари. Обвинили я във външнополитическо безсилие в сравнение със смелите военни ходове на предишния президент. Дори в демократическата партия започнали да я укоряват, че не съумява да формулира ясното икономическо послание на Бил Клинтън "It's the economy, stupid!", нито да вдъхнови нацията като Кенеди.

Като прочетох това, сетих се за финансовите пазари. Ако си наумиш, че нещо ще се случи, то се случва. Ако хората се паникьосат, че банката им може да фалира, те се втурват да си теглят парите и наистина я довеждат до фалит. Създаде ли се психоза, че някоя валута ще се обезцени, тя наистина се обезценява.

60 години щатският долар беше предпочитаната резервна валута. Само за две години (2006 и 2007) той се обезцени с 40% спрямо еврото. Но значението му като резервна валута се смали далеч по-малко. През 1999-а, когато бе въведено еврото, 71% от световния валутен резерв беше доларов, в края на 2007-а - не по-малко от 65%. На 12 декември 2007 г. Федералният резерв обеща на банките $40 млрд., понеже ипотечният пазар се издъни.

Макар и временни, кредитите на стария Фед разсейват неверните слухове, стабилизират положението и лошото не се случва. Така стана през 1998 г. И през август 2007 г. Но когото слуховете се окажат верни, става лошо за САЩ и за целия свят, включително за България.

След сведения, че иранската ядрена програма не е толкова безобидна, колкото я изкарва Техеран, президентката заповядала бомбени удари срещу иранските ядрени инсталации. Ударите били толкова успешни, колкото можели да бъдат, предвид ниската уязвимост на съоръжения дълбоко под земята и невъзможността да имаш карта на всички мишени. Имало и колатерални щети - загинали невинни хора, както е неминуемо при такива операции.

Тогава шахидите (камикадзетата) нанесли ответни удари с "мръсни бомби" в САЩ и в Европа. Така те отключили световна катастрофа, пред която таранът на кулите близнаци на 11. 09. 2001-ва бледнеел.

Затова ли Буш одобри (на 18. 12. 07) руския контрол над иранската ядрена програма? Ако е тъй, не е ли смешно? Какво ще кажете? А?