"Две неща изпълват духа с винаги ново и нарастващо възхищение и страхопочитание, колкото по-често и продължително размишлението се занимава с тях: звездното небе над мен и моралният закон в мен", казва Имануел Кант за човешкия стремеж към вечното. И още две го изпълват, но този път с възмущение и насмешка ще прибавя като наблюдател на актуални събития: възмутителната суета на народа и смешната грижа на властта за себе си. Особено по Коледа и в София, когато става кристално ясно колко прави бяха старите аскети, искащи да се затварят магазините за по три дена преди и след празник. Едно, за да не се опорочава постенето със сладострастието на покупките; друго, за да се подготви човек за следващи пости и така да изостри духа си, че да не обръща внимание на тялото, в което е затворен.



Къде ти - народът се е юрнал на пазар,



сякаш светът ще свърши, а моралният закон ще се замени с обилно ядене и пиене, безсмислени харчове, гигантски задръствания, неудобно и предизвикателно облекло, буйни танци и късно заспиване, мързел и празни приказки. И това е същият народ, за когото анкети, публицисти и художествени творци свидетелстват, че бил сред най-нещастните в света, най-беден в Европа, най-недоволен от институциите си и най-доволен от себе си. Как да не се възмутиш и да не заемеш стойката на съдник, извисен над тълпата, забравила в суетата на предпразничните покупки онова, което изпълваше годината така, както и предишните като в предвъзрожденска приписка от поредния лист във вечния календар на някой отшелник: мор по добитъка и старците; гурбет на младите; скъпи и развалени стоки; дъждове, отнасящи къщи, хора и пътища; даскалски буни; лъжливи илачи; и за разнообразие - някое убийство на първенец, мъжеложство и курварлък?



Ц, няма и помен от гражданско общество



Сякаш всички са яли от бабината бъднивечерска турта, замесена с щипка пепел, ръсната в тестото от ръчичката на най-младото внуче. "Тури му пепел, пожелай си нещо добро", казваше тя, та да не изгаряла питката и да се забравело злото. И внучето, което чакаше поредната пижама, изпълняваше заповедта. Все пак празник е, Боже чедо ще се ражда.

Но когато се издигнеш над предпразничната суета и се отправиш към висините на закона, виждаш и друго - не само неврозата, стреса, несигурността в щурането из магазини и приготвянето на традиционната трапеза. А и насмешката към всички тъй сериозни и полезни неща, натрапвани през годината с надутостта на официалните новини: Еврочленство без предпазни клаузи; първи избори за Европейски парламент; рекордни инвестиции; най-ниска безработица; стратегии за устойчиво развитие; проекти за усвояване на фондове; и за разнообразие - рожден ден на някой първенец, изложба на тракийски съкровища, тържествено препогребване на царски мощи. Разбира се, в тоя ред не може да се подмине и най-сериозното: бюджетът, обсъждан и приет покрай предпразничните задръствания и сълзливите коледни призиви за състрадание към бедните и болни дечица. Тук наблюдателят няма как да не се сети за старите пропагандисти от дружеството за разпространение на научни знания "Георги Кирков", чието име неслучайно съвпадаше и с политически коректното название на Женския пазар в София по време на социализма.

Та тия пропагандисти убедено твърдяха, че в условията на капитализма празниците



отклонявали народните маси от класовата борба



Една истина, която бе потвърдена не само с хитро избраното време за приемане на държавния бюджет, но и с още по-хитрото обсъждане на най-смешния закон, занимавал парламента току преди празниците: закона за забраната на вноса и производството на средства за умъртвяване - гилотини, електрически столове и уреди за инжектиране на смъртоносни течности.

Дори и да е ръсвал човек с невинната си ръчица пепел в тестото за бъднивечерската турта, няма как да забрави историческите добрини, за които тия уреди са допринесли в най-богатите, най-щастливите и най-напреднали страни. И лесно ще си представи какво ще да стане, ако в техническите отдели на предколедно украсените молове се изтъпанеше примерно гилотина. Тя няма как да не предизвика радостни усмивки в иначе възмутително държащото се гражданско общество. Някои от редовните купувачи в тия центрове на благополучието сигурно ще си я купят, за да си режат пурите. Други обаче, а те са повече, които само минават оттам, за да се стоплят на път за китайския магазин, още по-сигурно ще си припомнят по-адекватните употреби на уреда. И каквито са си непосредствени в третосъсловната си простотия, току почнат да си пожелават нещо добро: За Новата година - гилотина! Нали божем сме европейци...