|
| Камен Донев |
Автор е на театрални миниатюри, над 15 пиеси и психологически скечове, филмови сценарии. За пиесата си "Извънредно положение", поставена в НТ "Ив.Вазов" под заглавието "Самолетът беглец", спечели наградата за драматургия на Съюза на артистите през 2000 г.
Играл е във филмите "Гори, гори огънче", "Рапсодия в бяло", "Подгряване на вчерашния обед" и телевизионното шоу "Улицата" на Теди Москов.
Последната му работа е авторският спектакъл "Възгледите на един учител за народното творчество".
-------
- Твърде често се опитвате да правите от театъра шоу. Това ли е удачната формула?
- Не знам, не съм си задавал тоя въпрос. Просто като реша да правя нещо - правя го. А дали е удачно или не, в момента в който го правя, този въпрос не ме занимава.
- Какво предпочитате - театър в чиста форма или нещо средно между него, танците и шоуто?
- Аз обичам и двете неща, и театър, но пък смесицата между танци и песни винаги ме провокира за някакви нови неща. За чиста форма може да се говори по-скоро по отношение на класическата музика и джаза. При сценичните изкуства бъдещето е в симбиозата. Това едва ли е нещо ново - отдавна го правят хората по света.
- Шоу обаче не е ли прекалено амортизирана дума от прекомерната й употреба за щяло и не щяло?
- Не само тя. Много други думи са се амортизирали. И думата "любов", и думата "щастие", и думата "морал" , и думата"вяра". Но много хора злоупотребяват с думата "шоу". Това е така, защото тя носи в смисъла си много голям товар. А понеже шоу може да се каже за много неща, то тая дума се употребява много често и не където трябва. Мисля, че много малко хора съзнават същината и принципите на шоуто. Така че истината е в това човек да влага в определена дума сърцето си, а когато я използва, и да внимава какво иска да каже с нея.
- Именно влагането на сърцето ли ви помага да оцелеете?
- Днес ако не правиш едно нещо със сърце, то просто е обречено.
- А за вас какво е шоу?
- Шоуто е особен жанр. Аз наскоро гледах Мартин Уолъс, който прави шоу всяка вечер пред 5000 души. Това е непосилно за мнозина. Шоуто може да бъде изградено на базата на танци и на музика, но аз мисля, че в него трябва да има виртуозност и остроумие.
- Добре, но как ще ми обясните, че играете двама коренно различни герои - Митя Карамазов от "Братя Карамазови" и учителят Дочев от авторския ви шоу-спектакъл "Възгледите на един учител за народното творчество"?
- Естествено, че Достоевски няма и не може да има нищо общо със шоуто, но работата на актьора е да се занимава с най-различни жанрове. И това, че съм играл Карамазов и учителя, не пречи на никого от тях. Има много примери за това, че известни актьори се пускат еднакво добре и в комедии, и в драми. Това подпомага актьора да се развива. Това е като при монтьора - колкото повече разбира от различни коли, толкова по-добре. А нима един мореплавател плава само в едно море? Той обикаля Земята, опитва на много места, бори се с различни предизвикателства и това му е хубавото на живота. И най-вече на актьорския.
- Певец, актьор, драматург, режисьор. С кого разговаряме?
- Ами с Камен. Аз съм много земен човек и никога не съм се правил на повече от това, което съм. Голям мечтател съм, но и рационалист и знам какъв е животът, какъв съм аз, знам си грешките, които са много, и се боря с тях. Не страдам и от звездоманска болест. Моето верую, моята философия и моята религия, освен православието, е моята работа.
- Публиката оценява ли го?
- Мисля, че да. Самият факт, че хората си купуват билети навръх Нова година, за мене е трогателен и изключително вълнуващ. Спектакълът е продаден за 31 декември. Това за мене е изключителна радост.
- Понеже вече заговорихме и за празниците, то умее ли българинът да се весели?
- Както умее, така и не толкова. Българин е много общо понятие. Има много различни типове българи. По-скоро става въпрос за балканци, а не толкова за българи. При едни има съвсем примитивни и просташки начини за забавление, при които напиването, наяждането и гърмежите с пиратки и пистолети са най-важното нещо, така има и много интелигентни, фини и чувствителни хора, които знаят как да направят един празник. Могат да си попеят, да потанцуват. Има всякакви хора, затова и не искам да обобщавам "Българинът е такъв". А и не е редно.
- Не чака ли българинът някой друг да му направи веселбата, най-често телевизия и радио, а не той да е главно действащо лице?
- Това е нещо съвсем нормално. По принцип затова са и нашите професии - затова има актьори, има циркови, шоу артисти, вариететни артисти, балерини. Всички те са в служба на това да радват някого. Хората си плащат или очакват, като отидат някъде, някой да ги развесели. Съвсем нормално е. Като не можеш да си приготвиш нещо вкусно, отиваш в ресторант, изяждаш го и си плащаш, нали? Това е нормално и в него няма нищо лошо.
- От какъв тип смях имаме нужда?
- Аз мисля, да не звучи тривиално, но имаме нужда най-вече от здравословен смях. Лично аз не харесвам хумора, който е на сексуална основа, просташкия, пошлия хумор. Трябва да има повече остроумие. Това, което трябва да удивлява в него, е изобретателност. За съжаление по нашите територии такъв хумор през последните години рядко се появява. Също така не понасям и хумор, свързан с бита от типа на съседката, тоалетната, ревниви мъже и съпруги, тъщата. Човекът, който много ме разсмива и изключително ми допада като чувство за хумор, е Уди Алън. Напоследък чета разказите на Чудомир. Чел съм ги като ученик, но ги бях позабравил и също съм възхитен. За мен той е един световен автор.
- Не са ли малко старички тези примери. Като че ли бягаш от твоето поколение?
- Аз не се сещам от моето поколение някой да има чувство за хумор, което да ме радва. Може и да засегна някого. Не ми харесва съвременният хумор, който се прави и е свързан с политика. Само като го чуя, и се изприщвам.
- Защо? Не е ли хуморът коректив на политиците и това, което правят?
- Разбира се. И трябва да бъдат осмивани. Начинът, по който се прави това, не ми харесва.
- Не е ли вековна съдбата на българина да се блъска между комичното и трагичното?
- Не само на българина. Въобще в човека трагично и комично вървят ръка за ръка. Но пък в нашия Балкански регион сме свидетели на една особена сплав, съставена от страдание и самоирония. Хората тук умеят колкото да страдат, толкова и да се надсмиват над това и да се самоиронизират. Това го има много и във фолклора. Защо е така? Защото чувството за хумор и оптимизмът и веселието винаги вдигат човек на крака. Иначе е загубен.
- Кое преобладава повече - тъжното или веселото?
- В момента много неща у нас ни се поднасят уж да са смешни, а те никак не са смешни. И оттам идва едно объркване на ценностите. Хората тръгват да гледат нещо смешно, а то пък съвсем не се оказва това, което те са очаквали. От друга страна, по телевизиите постоянно ни заливат с някакъв пошъл смях. И като че ли има един стремеж на всяка цена да се прави нещо смешно, защото то било разтушавало в днешно време. Опитват се, но не го правят. За съжаление.
- Не е ли малко трудна и ангажираща работа авторският спектакъл? Във "Възгледите..." музиката правят Иво Папазов и Дани Милев, хореограф на танците пък е Ивайло Иванов от ансамбъл "Филип Кутев"?
- Никак не е лесна. Но всъщност нашата работа в театъра, и актьорска, и режисьорска, и всякаква друга, е добре да остане скрита за хората, тъй като те си плащат, за да видят един финален вариант на нещо. Те идват да се развълнуват и никак не е нужно те да знаят на нас колко ни е било трудно. В това съм се убедил и го спазвам като принцип, затова и не искам да изпадам в подробности какво ни е коствало по чисто хигиенна за читателите причина.
- Какво иска Камен Донев от театъра?
- Какво? Нищо не мога да искам. Единственото, което мога да искам, е да съм здрав и да имам свобода.
- Че артистът поначало не е ли свободен човек?
- Невинаги е така. Понякога се налага да играеш роли, които не харесваш толкова много. Аз говоря най-вече за свободата да работиш с хората, с които искаш, и нещата, които искаш. Но тя, тая свобода, се извоюва, а не идва даром. За да ти я дадат, трябва да покажеш, че я заслужаваш. И аз не мога да се оплача. Имам свобода, но по-скоро искам да си я запазя и да приобщя още хора към нея.
) самочувствието на българина!