:: Разглеждате вестника като анонимен.
Потребител:
Парола:
Запомни моята идентификация
Регистрация | Забравена парола
Чува се само гласът на енергийните дружества, допълни омбудсманът
Манолова даде петдневен ултиматум на работодателите да предвижат проекта
От ВМРО и „Атака” обявиха, че няма да подкрепят ГЕРБ и ще гласуват против предложението
Платформата протестира срещу бъдещия закон за авторското право в онлайн средата
Корнелия Нинова споделяла идеите на Джоузеф Стиглиц
Дванайсет момчета може да прекарат месеци блокирани в пещера в Тайланд (видео)
СТАТИСТИКИ
Общо 429,204,825
Активни 92
Страници 923
За един ден 1,302,066
ИНТЕРВЮ

Балканецът е сплав от страдание и самоирония

Празникът не е напиване, наяждане и гърмежи с пиратки, смята известният ни драматург и актьор Камен Донев
ВЕЛИСЛАВ НИКОЛОВ
Камен Донев
Камен Донев е роден през 1971 г. в Русе. Осем години е танцьор в танцов ансамбъл "Найден Киров". Завършва НАТФИЗ през 1993 г. в класа на Крикор Азарян и Тодор Колев и от следващата е в Театъра на българската армия. За ролята си на Нягул в "Грехът Куцар" по Йовков е номиниран за "Аскеер" за изгряваща звезда. През миналата година спечели "Икар" за ролята на Митя Карамазов в спектакъла на пловдивския театър "Братя Карамазови" .

Автор е на театрални миниатюри, над 15 пиеси и психологически скечове, филмови сценарии. За пиесата си "Извънредно положение", поставена в НТ "Ив.Вазов" под заглавието "Самолетът беглец", спечели наградата за драматургия на Съюза на артистите през 2000 г.

Играл е във филмите "Гори, гори огънче", "Рапсодия в бяло", "Подгряване на вчерашния обед" и телевизионното шоу "Улицата" на Теди Москов.

Последната му работа е авторският спектакъл "Възгледите на един учител за народното творчество".

-------



- Твърде често се опитвате да правите от театъра шоу. Това ли е удачната формула?

- Не знам, не съм си задавал тоя въпрос. Просто като реша да правя нещо - правя го. А дали е удачно или не, в момента в който го правя, този въпрос не ме занимава.

- Какво предпочитате - театър в чиста форма или нещо средно между него, танците и шоуто?

- Аз обичам и двете неща, и театър, но пък смесицата между танци и песни винаги ме провокира за някакви нови неща. За чиста форма може да се говори по-скоро по отношение на класическата музика и джаза. При сценичните изкуства бъдещето е в симбиозата. Това едва ли е нещо ново - отдавна го правят хората по света.

- Шоу обаче не е ли прекалено амортизирана дума от прекомерната й употреба за щяло и не щяло?

- Не само тя. Много други думи са се амортизирали. И думата "любов", и думата "щастие", и думата "морал" , и думата"вяра". Но много хора злоупотребяват с думата "шоу". Това е така, защото тя носи в смисъла си много голям товар. А понеже шоу може да се каже за много неща, то тая дума се употребява много често и не където трябва. Мисля, че много малко хора съзнават същината и принципите на шоуто. Така че истината е в това човек да влага в определена дума сърцето си, а когато я използва, и да внимава какво иска да каже с нея.

- Именно влагането на сърцето ли ви помага да оцелеете?

- Днес ако не правиш едно нещо със сърце, то просто е обречено.

- А за вас какво е шоу?

- Шоуто е особен жанр. Аз наскоро гледах Мартин Уолъс, който прави шоу всяка вечер пред 5000 души. Това е непосилно за мнозина. Шоуто може да бъде изградено на базата на танци и на музика, но аз мисля, че в него трябва да има виртуозност и остроумие.

- Добре, но как ще ми обясните, че играете двама коренно различни герои - Митя Карамазов от "Братя Карамазови" и учителят Дочев от авторския ви шоу-спектакъл "Възгледите на един учител за народното творчество"?

- Естествено, че Достоевски няма и не може да има нищо общо със шоуто, но работата на актьора е да се занимава с най-различни жанрове. И това, че съм играл Карамазов и учителя, не пречи на никого от тях. Има много примери за това, че известни актьори се пускат еднакво добре и в комедии, и в драми. Това подпомага актьора да се развива. Това е като при монтьора - колкото повече разбира от различни коли, толкова по-добре. А нима един мореплавател плава само в едно море? Той обикаля Земята, опитва на много места, бори се с различни предизвикателства и това му е хубавото на живота. И най-вече на актьорския.

- Певец, актьор, драматург, режисьор. С кого разговаряме?

- Ами с Камен. Аз съм много земен човек и никога не съм се правил на повече от това, което съм. Голям мечтател съм, но и рационалист и знам какъв е животът, какъв съм аз, знам си грешките, които са много, и се боря с тях. Не страдам и от звездоманска болест. Моето верую, моята философия и моята религия, освен православието, е моята работа.

- Публиката оценява ли го?

- Мисля, че да. Самият факт, че хората си купуват билети навръх Нова година, за мене е трогателен и изключително вълнуващ. Спектакълът е продаден за 31 декември. Това за мене е изключителна радост.

- Понеже вече заговорихме и за празниците, то умее ли българинът да се весели?

- Както умее, така и не толкова. Българин е много общо понятие. Има много различни типове българи. По-скоро става въпрос за балканци, а не толкова за българи. При едни има съвсем примитивни и просташки начини за забавление, при които напиването, наяждането и гърмежите с пиратки и пистолети са най-важното нещо, така има и много интелигентни, фини и чувствителни хора, които знаят как да направят един празник. Могат да си попеят, да потанцуват. Има всякакви хора, затова и не искам да обобщавам "Българинът е такъв". А и не е редно.

- Не чака ли българинът някой друг да му направи веселбата, най-често телевизия и радио, а не той да е главно действащо лице?

- Това е нещо съвсем нормално. По принцип затова са и нашите професии - затова има актьори, има циркови, шоу артисти, вариететни артисти, балерини. Всички те са в служба на това да радват някого. Хората си плащат или очакват, като отидат някъде, някой да ги развесели. Съвсем нормално е. Като не можеш да си приготвиш нещо вкусно, отиваш в ресторант, изяждаш го и си плащаш, нали? Това е нормално и в него няма нищо лошо.

- От какъв тип смях имаме нужда?

- Аз мисля, да не звучи тривиално, но имаме нужда най-вече от здравословен смях. Лично аз не харесвам хумора, който е на сексуална основа, просташкия, пошлия хумор. Трябва да има повече остроумие. Това, което трябва да удивлява в него, е изобретателност. За съжаление по нашите територии такъв хумор през последните години рядко се появява. Също така не понасям и хумор, свързан с бита от типа на съседката, тоалетната, ревниви мъже и съпруги, тъщата. Човекът, който много ме разсмива и изключително ми допада като чувство за хумор, е Уди Алън. Напоследък чета разказите на Чудомир. Чел съм ги като ученик, но ги бях позабравил и също съм възхитен. За мен той е един световен автор.

- Не са ли малко старички тези примери. Като че ли бягаш от твоето поколение?

- Аз не се сещам от моето поколение някой да има чувство за хумор, което да ме радва. Може и да засегна някого. Не ми харесва съвременният хумор, който се прави и е свързан с политика. Само като го чуя, и се изприщвам.

- Защо? Не е ли хуморът коректив на политиците и това, което правят?

- Разбира се. И трябва да бъдат осмивани. Начинът, по който се прави това, не ми харесва.

- Не е ли вековна съдбата на българина да се блъска между комичното и трагичното?

- Не само на българина. Въобще в човека трагично и комично вървят ръка за ръка. Но пък в нашия Балкански регион сме свидетели на една особена сплав, съставена от страдание и самоирония. Хората тук умеят колкото да страдат, толкова и да се надсмиват над това и да се самоиронизират. Това го има много и във фолклора. Защо е така? Защото чувството за хумор и оптимизмът и веселието винаги вдигат човек на крака. Иначе е загубен.

- Кое преобладава повече - тъжното или веселото?

- В момента много неща у нас ни се поднасят уж да са смешни, а те никак не са смешни. И оттам идва едно объркване на ценностите. Хората тръгват да гледат нещо смешно, а то пък съвсем не се оказва това, което те са очаквали. От друга страна, по телевизиите постоянно ни заливат с някакъв пошъл смях. И като че ли има един стремеж на всяка цена да се прави нещо смешно, защото то било разтушавало в днешно време. Опитват се, но не го правят. За съжаление.

- Не е ли малко трудна и ангажираща работа авторският спектакъл? Във "Възгледите..." музиката правят Иво Папазов и Дани Милев, хореограф на танците пък е Ивайло Иванов от ансамбъл "Филип Кутев"?

- Никак не е лесна. Но всъщност нашата работа в театъра, и актьорска, и режисьорска, и всякаква друга, е добре да остане скрита за хората, тъй като те си плащат, за да видят един финален вариант на нещо. Те идват да се развълнуват и никак не е нужно те да знаят на нас колко ни е било трудно. В това съм се убедил и го спазвам като принцип, затова и не искам да изпадам в подробности какво ни е коствало по чисто хигиенна за читателите причина.

- Какво иска Камен Донев от театъра?

- Какво? Нищо не мога да искам. Единственото, което мога да искам, е да съм здрав и да имам свобода.

- Че артистът поначало не е ли свободен човек?

- Невинаги е така. Понякога се налага да играеш роли, които не харесваш толкова много. Аз говоря най-вече за свободата да работиш с хората, с които искаш, и нещата, които искаш. Но тя, тая свобода, се извоюва, а не идва даром. За да ти я дадат, трябва да покажеш, че я заслужаваш. И аз не мога да се оплача. Имам свобода, но по-скоро искам да си я запазя и да приобщя още хора към нея.
30
11717
Дай мнение по статията
СЕГА Форум - Мнения: 
30
 Видими 
22 Декември 2007 04:40
Жив и здрав да си, Камене!
Даже и 40 лазарника немаш, ама говориш наистина умни приказки.
Ей в таквиз кат тебе е бъдещето на България, а не в таратайки кат оня Цонев, който се скапа от лизане на гъзо на управниците днешни.
Успех!
22 Декември 2007 08:41
Защото е от Русе. А там-нали знаеш...
22 Декември 2007 08:58
Леле, бай Хасане!
Ти онзи Цонев ли имаш предвид?
Голяма гад е наистина - евала, че и ти го оценяваш.
22 Декември 2007 10:22
до кокалчетата са ни смешките
22 Декември 2007 10:22
Има си крушка опашка: баща му Иван Донев е един от най-големите ни хореографи.
И синчето си го бива!
22 Декември 2007 10:50
"Защото е от Русе." Добро чувство за хумор-по русенски!!!
22 Декември 2007 12:29
Постно, безлично....
Известни, заучени фрази, далеч от силата на известните ни постановчици, театрали и въобще хора на изкуството.
Слаб опит за предколеден PR.
22 Декември 2007 13:39
... те го Камен-чо
Натиснете тук
22 Декември 2007 14:43
"Лично аз не харесвам хумора, който е на сексуална основа, просташкия, пошлия хумор. Трябва да има повече остроумие. Това, което трябва да удивлява в него, е изобретателност. За съжаление по нашите територии такъв хумор през последните години рядко се появява. Също така не понасям и хумор, свързан с бита от типа на съседката, тоалетната, ревниви мъже и съпруги, тъщата."
Ами че то какво остана? Хумор на религиозна (мюсюлмани, християни, евреи), расова (вицове за чернокожи, китайци, индианци), етническа (чукчи, евреи, американци, руснаци, германци и французи) или психическа (вицове за луди) основа. Но за това в Европа бият през ръцете, пардон... устата!
22 Декември 2007 16:16
Се собираат Македонец, Слoвeнец и Шваjцарец и добиваат задача за 7 минути да испеглаат кошула, да изедат едно парче леб и да имаат секс.
Прв Шваjцарецот, зел да пегла и додека да го изеде лебот поминало времето. Каj нив работата е на прво место.
Слoвeнецот, се наjал и додека да jа испегла кошулата поминало времето. Каj слoвeнците на прво место е храната па за друго ако има време.
Македонецот на ред, зeмал лебот во раце, дава на жената да jа пегла кошулата, а во исто време прави секс со неа.
Кое е наравоучението?
- Ако не ги заебеш работниците нема да има леб за тебе
24 Декември 2007 11:49
Круела, моето уважение и дълбокопочитание къв Вас, но бих желал само да добавя и "интелектуалните" анекдоти за борци, дебели вратове, мутри и техните подгласници.

Редактирано от - 2009 на 24/12/2007 г/ 11:49:58

25 Декември 2007 09:01
ВЕСЕЛА КОЛЕДА!
25 Декември 2007 19:55
И аз обожавам Уди Алън и Чудомир, въпреки че съм набор 71. За съжаление масовата публика от всички възрасти не може да ги разбере по ред причини. Всеки си мисли, че неговото чувство за хумор е най-адекватно, а то си е тънкост. Някой беше казал, че можем да разберем човека по това на какво се смее.
25 Декември 2007 21:34
Какъвто и да е балканецът, това е, друг няма да стане! На който не му бендисва на Балкана, да потегля я за САЩ, я за Австралия, я за Русия па и в Африка празни места бол! Свят голям, хора много!
26 Декември 2007 08:39
Круелке
Наай-после да сме на едно мнение.
26 Декември 2007 22:39
Баща му помогна да се занимава в шоубизнеса , колкото и да не я харесва тая дума .
27 Декември 2007 10:43
Смешното е трудно обяснимо нещо, аз също обожавам Чудомир, но оставам хладен към Уди Алън.
Калин също го харесвам много и го чакам с нетърпение във Варна с новия спектакъл.
Весела Коледа!
27 Декември 2007 10:56
Калин е готин.
27 Декември 2007 14:17
Дай Боже такива интелектуалци като Калин.
Нацията ни има остра нужда от тях. Иначе нихилизма, чалгата и опростачването ще ни задушат.
Да е жив и здрав!!
27 Декември 2007 17:57
Добър анцунг!
28 Декември 2007 11:27
Жив и здрав да си Камене - имах щастието да те гледам в Сатирата в София - "Възгледите..." бяха просто великолепни!!! Цялата компания се заливахме от смях
29 Декември 2007 14:55
Уди кой? Уди Алан? Уди Алан
Това препочитание убива надеждата, че човек може изобщо да се смее.
30 Декември 2007 00:19
Перфектно си е момчето и го очаква бъдеще на голям артист! Дано само да запази реализма си и да не се прехласне към себе си като много-други. Като го гледам е му се радвам като на свой син!
30 Декември 2007 05:56
Гледахме "Мартин, Данчо и майка им" в Ню Йорк и много ни хареса. Калин е автор и режисьор и младата Клара Рахал играеше. Калин пак беше с горнището анцуг и е готин.
30 Декември 2007 16:13
Бъркаш нещо чичо Пичо.
Такива като него , готини, са на светлинни години от истинското изкуство.Българското.
За емигрантчета- става. Малко рекламка, пинизи. Готов е. Колко му е на ощашавения българин. Нали това беше целта - да му продават изкуство като пица - на грам, килограм. Да не мисли, да е лакиран.
Резултати очевидно има.
31 Декември 2007 22:10
Всичко е на кило и винаги е било.
01 Януари 2008 00:37
Натиснете тук
и Натиснете тук
и Натиснете тук
Малко българска красота...
А още - Да са живи и здрави и Елица и Стоян..Хубаво е, че "превеждат" на съвременен език прекрасната българска музика! И да чуят дечицата, че има и друго, освен чалга..
Ето малко Елица и Стоян:
Натиснете тук
Натиснете тук
Хайде, дано Новата да е по-успешна във всяко начинание, дори и в това, да се повиши (ама реалистично ) самочувствието на българина!
01 Януари 2008 17:18
Да са живи и здрави. Но това, което правят е комерсиално и тъпо и разваля хубавата музика.
02 Януари 2008 15:04
Може и да е комерсиално, но е МНОГО по-хубаво от чалгаджийската култура, която просто промива мозъците на децата..И е по-добре да припяват на Елица и Стоян в български ритми (макар и не чак дотам ), отколкото да вият заедно с Азис и Мара отварачката... Елица пее чудесно, особено онова тракийското гърлено звучене...не всяка певица може да го постигне..
28 Ноември 2009 11:09
Kamen Donev e velik talant!
Дай мнение по статията
Всички права запазени. Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на СЕГА АД