Фойерверките за европейското членство отдавна угаснаха. Фанфарите на бляскавата ни европеизация отстъпиха пред речите на фанфароните. Популистките фрази от типа "ЕС ще промени коренно стандарта на живот на всеки българин" вече звучат като "сполука за България" или "800 дни". 12 месеца след като престъпихме прага на "европейското семейство", обувките и улиците ни продължават да са все така кални. Даже обяснителни доклади за "напредъка" и "конвергенцията" престанахме да пишем. О, колко клишета само за година членство!

2007-а ще остане в учебниците по история като годината на българското членство в ЕС. И точка. Няма конкретно положително събитие, с което да я запомним. А, да, и с безобразното бетониране на морските ни и планинските курорти! Равносметката в едри щрихи сочи също, че 2007-а бе годината на най-голямата политическа амнистия в България. След като успешно преметна Европата с набързо скалъпената потьомкинска демокрация, елитът ни си отдъхна с облекчение. Членството легитимира българските партии като порядъчни политически субекти, като мойсеевците на прехода. Морално амнистира престъпленията им от последните двайсетина години, а заедно с тях и обръчите от фирми, кръвосмесителните им връзки с олигархията, блудните им забежки към босовете на организираната престъпност.



Радостта, че ще си имаме европейски политически опекун,



бе малко преувеличена и прибързана. Нищожна утеха за наивните оптимисти бе мярката "подписка", която Европа ни наложи, но с последния "положителен" доклад и тя отпадна. Оневинената плутокрация най-сетне може спокойно да се отдаде на разгул. И той не закъсня. "Знаковите" Маргини спешно бяха освободени от затвора. Вече не е нужно да пазим поведение пред "евроатлантическите партньори". След едногодишен престой на топло и Валентин Димитров се прибра по живо, по здраво при семейството си. А докато зяпаше n-инчовия си плазмен екран в килията, доставен по негова поръчка, връстниците на "баба Цеца" без реституирани имоти и челяд по гурбет зъзнеха край студените радиатори.

Добре че върнаха и Делян Пеевски в притопленото му зам.-министерско кресло, иначе щяхме да сме свидетели на една гигантска несправедливост. Държавата можеше да загуби един перспективен момък със завидни управленски умения и да обезвери настъпващата млада гвардия от амбициозни чиновници, отгледана от ДПС. Чак тъй не бива! Аморално е да отчайваш.

И през 2007-а година безброй джипове продължиха безнаказано да сеят смърт по републиканската пътна мрежа. През това време акумулаторите на полицейските патрулки се изтощиха по няколко пъти от дискотечния отпор срещу организираната престъпност. Операцията на МВР с намусеното име "Респект" премина като едно свойско, веселяшко намигване към всеки български гражданин, който храни надежди полицията да озапти разюзданата престъпност.





Затова пък посрещнахме Маджо, както подобава на една европейска страна



- с почести и салтанати. Цял град бе блокиран заради височайшата му визита в Палатата, където учтиво и с усмивка на уста бе помолен да свидетелства, ако благоволи, разбира се. Важният свидетел нищо важно не рече, но и никой не го принуждава. Така, слава Богу, бе осигурена приемственост в добрите традиции на съдебното ни безобразие. Затова към днешна дата никой вече не помни кой спонсор на президента е източвал САПАРД и някой някога крал ли е от държавния резерв?

В парламента си продължи рутинното безобразничене. Гласуването с чужди карти и обичайният лобистки алъш-вериш не секна и през годината на европейското ни членство. Депутатите с престъпна лекота удължиха с още половин година срока за добетониране на Черноморското крайбрежие. Лежерно пропуснаха автобусите от Турция за местните избори, след което опищяха орталъка за купуването на гласове. А, да, междувременно си удвоиха държавната субсидия, задето са се нагърбили с прекомерната тегоба да коват закони и да ни управляват в името на мамона.

Затова пък пропуснаха да гласуват закона за референдумите, дето Янаки Стоилов го пише вече петилетка. И дето ужким трябваше да осигури възможност и на народа да участва в решаването на собствените си съдбини. Явно ще ни се размине и тая година! Забатачиха и гордостта на Батилов - т.нар. "етичен кодекс" на депутата, който, макар и беззъб, все пак предвиждаше някои свенливи морални наказания за провинили се безобразници. Но и това им се видя твърде строго!

Хубава ни се получи европейската 2007-а година. Затова нека я изпратим с веселието на скитника и да посрещнем новата 2008-а, която с нищо не обещава да е по-малко безобразна от предишните. Да ни е честита!