Има една много досадна реклама, която тече в навечерието на празниците. Започва с досадното "Ти знаеш ли, че имаш най-хубавите очи... А ти знаеш ли, че..." Факти и хипотези. Книга на рекордите "Гинес". Тя е пълна с интересни подробности от лудостта на света, но не дава отговор на много важни въпроси. Например "Ти знаеш ли от какъв точно удар се окървавява челото на фоторепортер, маскиран като служител на "Чистота"?" "Ти знаеш ли колко ниско може да падне една телевизионна водеща?", "На какво сме готови, за да направим рекламата на изданието си?"
Допреди няколко дни си мислех, че аферата "Христоско Вретенаров" е маслинката на коктейла, забъркан от абсурди през 2007 г. То е така и не е. Аз си обичам аферата "Вретенаров", както и преглътнатата от обществото афера "Монако и мотоциклетизъм", но някак си те не успяваха да дадат достатъчен смисъл на живота ми.
Годината ми щеше да бъде пълна, душата ми да прелива от радост, ако Вретенаров се бе оженил за нашумялата тия дни тв водеща и лично беше минал с трамвай по търновския калдъръм, за да разбие главата на дегизирания папарак. Но животът винаги е по-изобретателен. Не стана нито по вретено, нито по чакрък, а по чакра.
Събуждам се, правя си кафе, пускам си моите приятели Бареков и Коритаров. Чакам да ми произведат новини, за да се осмисли денят ми, но като демон ме преследва историята на тяхната колежка, която се омъжи за четвърти път. Разяснение за малкото несветнати по въпроса - омъжи се уж тайно във Велико Търново за собственик на охранителна фирма. Двамата се запознали в Ордена на тамплиерите и нямаше историйката им да се върти по телевизиите, ако един фотограф не беше ударен или хлъзнат или той тях хлъзнал...
Като деца обичахме да си измисляме игри, които да ни правят важни. Измисляхме си таен език, търсехме нелогични каузи, само и само за да бъдат само наши. Децата си играят, големите - също. За едните това е безобидна работа, за другите - бизнес. Тамплиерите не са били безобидни, както всички ордени, концентрирали в себе си много пари, власт и тайни. Разбира се, по онези времена не е имало политически партии, а ордени.
Ако направим паралел с днешно време, в българския парламент щеше да има нещо от сорта на Ордена на соколите, Ордена на маврите, Ордена на дедовците, Ордена на овчарчетата, "на свинарчетата" , а отвън да обикаля Орденът на свещения ГЕРБ.
Днешните масони, тамплиери, ротарианци в българския им прочит са всъщност клубове по интереси и най-вече клубове по запознанства. Ставаш член на такова уж супертайно общество, стига да си платиш - на клуба и някой вестник, който да спомене, че си станал член на уж-тайното-общество.
Питах преди месец един съдия, готин и важен, защо е напуснал масоните. Той ми отговори, че е много тъпо да вършиш услуги на ръководството на масоните, пък ако имаш нужда от тях, те да ти казват... "ей, ти си по-нисш, аз не мога да ти върша услуги".
А тв водещата била почетна дама на българския Орден на тамплиерите. Забавно е собственик на охранителна фирма и водеща на токшоу да се окажат тамплиери и да се залюбят в ордена си. Тайната сватба на тайните членове на тайния орден е издебната от единствения фотограф, който се интересува от тайната любов на тайните съпрузи.
Бдителният младоженец, който в професионалния си живот осигурява реда в БДЖ (т.е. респектира циганите), вижда пред църквата един зле маскиран папарак и му взема фотоапарата. Операцията изисква и малко пускане на кръв.
Какъв е крайният резултат? Прекрасна реклама на четвъртия брак на тв водещата, на две частни телевизии, на един вестник и едно голямо нищо. Защото всички дерящи се от възмущение герои и героини на тази историйка трябва да знаят, че тайните общества не са клубове по запознанства, че ако си водещ на жълто предаване, жълтите вестници ще те преследват и това не е повод да се иска закон за печата, а ако си папарак, опасността да ядеш бой е голяма.
А ако си българин, трябва да знаеш, че тук всичко може да се случи. Дори една венчавка по време на пости в историческия храм "Св. 40 мъченици" с висше позволение.
|
|