Намеренията на БСП да си осигури стачен комфорт с усложняване на процедурите в закона срещнаха недоволството на синдикатите. Леви депутати предлагат преди стачка да се въведат задължителни преки преговори и посредничество на Националния институт по помирение и арбитраж (НИПА). Това ще удължи подготовката до 3 месеца при 2 седмици сега.

"Посредничеството, помирението и арбитражът не може да са задължителни, така се протака процедурата, за да не се случват стачки", заяви вицепрезидентът на "Подкрепа" Димитър Манолов. Според него никой не се обръща към НИПА, тъй като там преобладават представителите на работодателите и на държавата.

Зам.-председателят на КНСП Пламен Димитров пък смята, че посредничество трябва да има, но не във всички случаи. Според него при браншови стачки това е допустимо, но не е нужно при колективен спор в едно предприятие, когато решението е изцяло във възможностите на мениджмънта. Димитров призова вместо да се ремонтира законът за уреждане на колективните трудови спорове да се приеме нов закон за стачките. Причината е, че сега е уреден само начинът за ефективен протест при колективен спор. "По конституция обаче хората могат да стачкуват и при нарушен интерес. Това може да е увеличение на пенсионната възраст или плоския данък. Сега те нямат такава възможност", обясни Димитров.

Лидерката на учителската стачка Янка Такева хареса идеята за задължително посредничество, но при значително по-кратък срок - до 2 седмици и за двете процедури. Според нея таксата за арбитраж трябва да се плаща само ако решенията му се изпълнят и от двете страни. "През 2005 г. се обърнахме към института, но правителството не изпълни решението му, а ние платихме хиляди левове", оплака се шефката на СБУ.



ПОЗИЦИЯ

"Добре е да се въведе задължителното посредничество, тъй като много от стачките избухват дори преди да са проведени нормални преговори. Трябва да има време да се успокоят страстите и да се види кои от исканията са реалистични", коментира зам.-председателят на БСК Дикран Тебеян. Такава била и европейската практика. Тебеян обаче също като синдикатите смята, че предвидените срокове са прекалено дълги. Той е на мнение и че арбитражът трябва да е задължителен само в случаите, когато се договарят определен обем дейности, които не могат да бъдат прекратени.