Личните драми, дето професионалните артисти в дясно от политическия център разиграват в последните дни, леко почнаха да доскучават.

Ама Бакърджиев бил готов да стисне десницата на Иван Костов, ама Лучников говорел за спешна коалиция между СДС и НДСВ, ама партията на Бонев дебатирала нейде някакви много важни въпроси с ВМРО, а Стоянов се върнал от Америка и ...

Айде стига!

Възможността десницата да се обедини е толкова голяма, колкото възможността БСП и остатъците от Евролевицата на Сашо Томов да се целунат тутакси до три пъти. Никаква е. Нула, точка, нула. По-скоро земеделците ще се обединят...

Това е ясно и няма нужда да се гледа под юргана на политиката, за да стане по-ясно. Вижте какво правят Евгений Бакърджиев и Надежда Михайлова и всичко ще ви светне като фар в тъмна нощ. Видимо недоволен от живота, Бакърджиев пише като младия Вертер писмо след писмо, в които задава на СДС една дузина неудобни въпроси. Които пък въпроси могат да се сведат до един - кой седесар какво е приватизирал по време на Костовото управление - Боровец, "Златни пясъци", тая банка, оная, гаража на ЦК и т.н.

Да оставим настрани ясния факт, че от много дъвкане тези въпроси са заприличали на



храна за преживни животни.



Не че са маловажни! Просто бърборенето по тези теми, безрезултатното им повтаряне и потретване, е толкова дразнещо, колкото и дебатът за ролята и значението на досиетата. Щом са важни тези въпроси - ми нека Бакърджиев да сезира прокуратурата, да занесе някакви папки, да вкара Иван Костов в затвора и т.н. За тези три години медиите си свършиха работата - крайно време е политиците и съдът също да си я свършат.

Защото, както е тръгнало, и през 2022-а темата за корупцията ще бъде единствената, която свързва всички бивши, настоящи и бъдещи седесари.

Важното е друго - за какво обединение в дясно от центъра може да става дума, след като Евгений Бакърджиев безспирно напада СДС, а Надежда Михайлова му отвръща с клишета от рода на: "Ние не разтваряме политически чадъри"? Това е досадната част в т.нар. им диалог, а забавната е, когато между другите се въпроси Бакърджиев пита: Кой приватизира гаража на ЦК? А Михайлова му отговаря: Новото ръководство на СДС има още по-голяма необходимост от отговорите на тези въпроси.

Какво правят тези хора, вместо да говорят за сериозните проблеми на дясната половина от България? Бакърджиев подава топки на противниковите играчи - темата за синята корупция е радост за червените души, а



Михайлова се връзва като пълен аматьор



и ненужно влиза в диалог с Валяка.

Иска ли въобще някой да се обединява?

Иска, разбира се. Бакърджиев иска. Но на този етап няма с кого. И така играе играта си, че и на следващия етап няма да има с кого да се обедини.

От правилната перспектива - всички десни трябва да играят заедно - Бакърджиев вади няколко тотално погрешни извода.

Първо, припознава НДСВ като чисто дясна организация, нещо, което е твърде спорно. След това иска обединение с НДСВ толкова силно, колкото и Румен Овчаров иска коалиция между червените и жълтите.

За да подкрепи тезата "СДС + НДСВ = Вечна дружба", бившето вице си спомня, че двете коалиции взели близо 70 % гласовете на парламентарните избори. Това сигурно трябва да ни говори колко хубаво би било, ако те играят заедно. Бакърджиев обаче не коментира факта, че с когото са се хванали от НДСВ, все е губил - виж изборите в Сливен, президентските избори, изборите в Русе и т.н.

После Бакърджиев вади една цифра от рода на 74 %, която трябва да покаже броя на седесарите, склонни на коалиция с други десни. Без коментар.

И вместо да плесне с ръце и да го целуне, Бакърджиев се дразни на Светослав Лучников, че говорил за обединение СДС-НДСВ!?

Къде в цялата тази история е самата партия на Бакърджиев - БДС "Радикали", не е ясно.



Бакърджиев просто не може да се надскочи



и да намери друга тема освен атака срещу СДС.

В същото време новото ръководство в СДС май твърдо е убедено, че може спокойно да полегне на вълната и тя да го откара до следващите избори. "Раковски" 134 не прави и грам опити за някаква нова коалиционна политика. Сините все още смятат, че са безалтернативни в центъра на света и заради това с право търпят критики от рода на: "мания за величие", "неподплатено самочувствие" и т.н.

Най-добре е всички лидери в дясно да се затичат малко, да настигнат самочувствието си и след това бързо да си решат проблемите. Защото идват нови избори. Сините и техните производни досега загубиха местните, парламентарните и президентските избори. Ако така я карат, ще зациклят в загуби.