"Хора и улици, град като град" - понякога, разхождайки се из София, си тананикам тази музикална мантра, за да понеса меланхолията, която висне над някои места из града. Сред тях е един централен район, през който ежедневно минават хиляди, и повечето хора свикват да не му обръщат внимание - да си свършат работата и да се ометат тъкмо защото е потискащ - районът около пл. "Лъвов мост". Мостът е в центъра на ансамбъла на разрухата и меланхолията - Сточна гара, Централна гара и Женския пазар.



Сточна гара

Това клето място заслужава купа за неприветливост. Циганията му многократно надхвърля тази в ромския кв. "Факултето". Тъкмо тук, под моста на Владайската река (която се нарича така условно, а по същество е смрадлив бетонен канал, пълен с боклуци), допреди няколко години имаше ромски битак.

Той беше необикновен: тук можеше да видиш невръстна циганка например, която не може да чете, но продава книги (роман от Камю сред томове на Сталин, а до тях - "Ласитър" и порносписания). И междувременно е оголила гърдите си и кърми бебето си. Битакът прибавяше една особена грозота към това грозно място, която го правеше интересно.

Сега наоколо обаче има само магазини и складове за строителни материали и "фитинги, стартери и алтернатори" (една по-респектираща версия на тривиалното "авточасти"), както и закусвални. И преобладаващият цвят след сивото от праха, който ежедневно се сипе от хилядите коли, е сигналното жълто. Почти без изключения фирмите наоколо са изписани в комбинация от жълто и червено или жълто и синьо, за да "фащат око" - прийом, усвоен масово от магазините за 1 лев и за втора употреба. Мигренното жълто е и на магазина за крепежни елементи "Евроболт", и на капанчетата, в които и Чарлз Буковски не би седнал, и дори на едно ателие за външна реклама. Един магазин за фаянс ловко се е разграничил от общия кич: на табелата му има снимка на Георги Христов, до него надпис "the best" и следва името на фирмата. Демек: плочките са препоръчани от естрадната икона.

И тук живеят хора. И сигурно неслучайно повечето от къщите са опрени в тротоара - за да скрият дворовете си от шосето. Дори някои от глухите улички, свършващи в този тротоар, са прикрити с будки от булеварда. Това всъщност е характерно за целия софийски център - и за хубавите, и за грозните места: голяма част от пространството тук е скрито във вътрешни дворове. Тъкмо заради това, ако минете по "Дондуков", "Раковски" или "Графа", ще видите много безистени - центърът е композиция от затворени квадрати. И когато влезеш в някой от тях, все едно попадаш в друг град. Някогашните проектанти и поръчители на кооперациите явно са преценили, че в тукашната човешка гмеж уютът може да се съхрани само в скрити пространства.

На Сточна гара впрочем е централата на столичната "Спешна помощ". Още една причина да смятам, че хората, които работят там, са герои.



Централна гара

Не знам кой е проектирал гарата и нейния салон, но евала на онзи, който преди няколко години измисли малкото базарче пред него. Миниатюрните "улички" малко очовечават вида на бетонното грозилище, зад което надничат и пушат очарователните комини на ТЕЦ "София". Колкото и някои да критикуват купола над ротондата пред гарата от времето на Софиянски, той играе важна роля тъкмо защото скрива мегаломанския паралелепипед. Обикновено хората, пристигащи тук, гледат да се пъхнат в някое такси и да духнат начаса. Ето защо на мнозина им убягват разни детайли. Например, че в гарата има хотел - на мен ми трябваха 7 години, за да го забележа. Той е с 1 звезда и не е известно дали работи, говори се, че тук отсядали за по час-два разни пътници, изкушени от проститутките наоколо. Сега пазарът на плът се е преместил в други части на центъра, главно по бул. "Христо Ботев" и хотелът изглежда запустял. Друга съпътстваща гарата, но масово незабелязана инфраструктура е подлезчето, свързващо я с новата автогара. Това местенце, което без съмнение е убежище на човешките слабости, не може да се нарече точно грозно, защото вътре е абсолютен мрак, то може само да се помирише. Кой знае защо една циганка от чистотата се е заела да му мете стълбите. Едва ли някой ще мине оттук, при положение че може да притича пред колите отгоре. Тъкмо си мисля да вляза от любопитство да "видя" що е то, когато чувам стъпки вътре... А, мерси, ще изчакам. Оттам изпълзява не някакъв съмнителен субект, а един дядо, който очевидно вече не може да притичва пред колите. Когато изкатерва стълбите, един възрастен циганин, продавач на джобни часовници, го награбва с настойчиви оферти.



Лъвов мост

Мизерия, просяци, заложни къщи, проститутки, магазини за дрехи на кило и един плъх, който с объркан вид ("къде попаднах") притичва през моста. Това представлява знатният някога площад на София с четирите красиви лъвски фигури. Трябва специално да се загледаш, за да установиш, че опашката на единия лъв не е патинирана. Тя е нова - преди няколко години му я отрязаха и величественият символ седя месеци с дупка отзад.

Това е и място на контрастите. Чудно е, но въпреки цялата дивотия тук отсядат чужденци - един срещу друг са хотел "Лайън" и хотел "Цура". Това или е защото не виждат къде се намират, или тъкмо защото им е интересно да наблюдават тази келява екзотика от приятния топъл ресторант на "Лайън". Присъствието на чужденците донякъде обяснява присъствието на просяците - иначе какво правят баш на това безмилостно бедно кръстовище? На "Витошка" или къде да е другаде в центъра биха пожънали къде по-голям успех - поне от куртоазия ще им пускат по нещичко.



Женския пазар

Тук също е било красиво някога, много отдавна. Сградите покрай пазара, спретнати някога стари кооперации, сега са сиви и запуснати. Тази гълчава не е за живеене. Тук, както е известно, изобилства от роми, заети в мимоходната търговия. "Двайсиии - копъра, магданоза - двайсиии","Един лев чорапите, моляя", "цигари, цигари - Малборо, Асос - цигари, цигари...", повтаря като латерна една баба с отработена интонация като в анонсите за влаковете на гарата. Търговската врява е точно пред църквата "Св. св. Кирил и Методий". Наблизо е и паметникът на Георги Кирков (патрона на пазара), до който има градинка с пейки, обикновено накацани от ядящи.

Тук си дават среща невероятни образи: един червенобрад млад мъж например, който продава червен пипер. Или един дядо, застанал на тротоара, чудейки се накъде да поеме. С едната си ръка държи торбичка с нескафе, а с другата върти една носна кърпичка. Един възрастен кокалест ром пък се е улисал в мисли, забравил за момент търговията. Върти нещо из устата си, което трака ритмично в зъбите му и от време на време въздиша с дълбоко отегчение.

Магазините за "месо и карантия" тук, както е известно, са много натюр. Носят се и всевъзможни миризми - на риба, закуски, сладникави аромати от няколкото арабски магазинчета, кебапчета. Последните са легендарни с неизвестния си произход. На табелите им пише 50 стотинки, но с черен маркер кръгчето на петицата е завършено в шестица - инфлация. Невероятно е, че има такива дръзновени клиенти, които ги ядат.

Иначе баниците на Женския пазар са може би най-вкусните в цяла София. Тук все още се правят баници, които имат вкус на едновремешните, и то за по 55 стотинки. Най-добрите пък са скрити в едно схлупено кално дворче, където винаги има опашка и две масички. Сред множеството старци тук нагъват и две хлапета - малки, но вече знаят.

Женския пазар, при цялата си гнусотия и глъч, има и известен чар. Тук има стари работилници и майсторите в тях са жреци на едно повехнало отношение към вещите. Старите обуща се шият и лепят, макар че на ей оная сергия за няколко лева отгоре можеш да си купиш нови. Тук старите китари "Кремона", "Орфей" и "Пълдин" се лакират, сменят им се ключета, прагчета, магаренца... И старият майстор е принципен: "Не, не продавам, написано е на табелата отпред, само поправям". Отсича и се връща към работата си.