Едва ли преди т.нар. царска реституция в България е имало казус, който спокойно да може да влезе в учебниците едновременно по наказателно, гражданско, административно, наследствено, конституционно или пък държавно право. Със сигурност той може да бъде изучаван още и в дисциплината "Морал и право", както и в политологията.

От възникването си, та до ден днешен, този казус е натоварен и с един много важен въпрос -



що е това справедливост



в българското право и правораздаване, наистина ли законите са еднакви за всички и всички ли са равни пред тях, както и колко още политически, партийни, магистратски, чиновнически, юридически бръщолевения на тази тема може да издържи обществото.

Поредната порция от странни, противоречиви и дори взаимно изключващи се решения бе сервирана завчера от прокуратура, партийна централа и замесени в царската реституция лица.

На пръв поглед държавното обвинение се включи рязко в темата, като обяви, че е разкрила как на Симеон Сакскобургготски през 2002 г. са били възстановени неправомерно хиляди декари по две негови заявления, без общинската поземлена служба да се е усетила, че става дума за едни и същи гори край Самоков. Простичко казано, буквално са му подарени 4500 декара. И това е установено чак 5 години по-късно. И аха да се зарадваме, че прокуратурата и държавата изобщо са решили да си влязат във функциите и да се докажат поне мъничко, поне за няколко хиляди декара като истински защитници на обществен интерес, но бяхме попарени. Оказа се, че трите досъдебни производства и едната проверка по царската реституция



вече са прекратени



Не е открито никакво престъпление. Последва и очакваното твърдение на прокуратурата, че тя не може да направи нищо, защото става дума за граждански спор, а тя се занимава с наказателно-правни проблеми. Няма да закъснее и оплакването, че преди години й бяха отнети правомощията да се намесва и да инициира граждански дела и че е "с вързани ръце". В тази посока са и вече осъществените изявления, че сега трябвало Държавната агенция по горите да предприеме съдебни действия, за да бъде поправена грешката и държавата да си върне декарите гори, върнати неправомерно.

Естествено, не закъсня и реакцията на царската политическа сила, която бързо припозна изявата на прокуратурата като своеобразна индулгенция и като узаконяване на царската реституция.

А към ония 4500 дка лидерът на партията нямал претенции. Колко благородно, сигурно вече чака на опашка в общинската служба, за да ги върне?

Най-притеснително е категоричното твърдение на прокуратурата, че няма престъпления, а само нарушения. Че имало немарливо изпълнение на функции на длъжностни лица, но не и пряк умисъл.

Не звучи логично, че може



ей така неволно да бъде допусната грешка



и на Сакскобургготски да бъдат върнати не метър или два, а цели 4500 декара отгоре. Или може би на фона на цялата реституция, на върнатото за десетки и за стотици милиони евро е нищо? Прокуратурата така и не коментира как може да бъде наречено и поведението на Сакскобургготски, който иска възстановяване на едни и същи гори с две различни заявления. Или пък как така е най-обикновено нарушение примерно установеното от прокуратурата въвеждане във владение два дни преди да влезе в сила на решението за връщането на имотите? Или това са дребни и несъществени детайли?

Споровете за основанията на цялата царска реституция са отдавна, има много солидни аргументи, че тя е незаконна. В нея всичко е на ръба на скандала. Като се започне с конституционното решение през 1998 г., инициирано от същата тази прокуратура, като се мине през очевидно скандалното директно прилагане на решение на КС от кмет, областен управител, поземлени комисии и общински служби, та се стигне чак до политическите и магистратски игри и игрички с уж внасянето на закон за мораториум на сделките с върнатите имоти, с някаква временна парламентарна комисия, която така и нищо не свърши, и се стигне до оневинителни съдебни и прокурорски актове. Защото фактически с прекратяването на досъдебните производства в софийските градска и окръжна прокуратура бе постановено, че не може да се търси наказателна отговорност от длъжностните лица, участвали във връщането на двореца "Врана", рилските гори и дворците "Бистрица", "Саръгьол" и "Ситняково" и т.н, и т.н.

Няма да се връщаме към известните аргументи, че дори английската кралица има само един дворец и всичко останало е на държавата. Че в българския случай личното имущество на царя бе отъждествено с имуществото на интендантсвото, че почти всички (да не кажем всички) върнати имоти са придобити не с покупко-продажби, а



по винаги спорните обстоятелствени проверки,



чрез свидетели или по давностно владение.

Не могат да бъдат подминати обаче няколко въпроса, които стоят ребром и сега. Може ли на базата само на решение на КС, отменящо един закон, да се възстановяват имоти? Мнозинството юристи твърдят, че е необходим поне специален закон, за да стане това. И ако това е така, хората, които все пак са върнали имотите, не са ли направили нарушения и престъпления, като са дали държавно и общинско имущество без правно основание? Проверени ли са всички издадени от нотариуси и съдии документи, които по един или друг начин са обслужили интересите на Сакскобургготски?

Колко точно разтегливо е понятието морал в политиката, след като БСП настояваше за закон, включително и за мораториум на сделките с царските имоти, но когато пое управлението, забрави за това? Или когато сега синята опозиция тръби срещу царската реституция, започнала още докато те държаха всички властови лостове в държавата?

Тезата, че ровенето в царската реституция било политическа атака срещу Сакскобургготски и неговата партия, е цинична. Защото няма друг гражданин на България, който да бе така добре, бързо и богато обслужен от държавата като бившия цар.

Има обаче случаи, в които общоприетите граници и разбирания за справедливост няма как да бъдат прекрачени обществено безнаказано.

И царската реституция със сигурност е един от тях.