Ще спасяваме спрените реактори на АЕЦ "Козлодуй", като ги дадем на лизинг, зарадва ни правителството. Идеята е направо евристична. Тъй като не можем да измислим как да се измъкнем от задаващата се с бясна скорост енергийна криза, ще платим на друг да мисли, а после ще делим печалбата.

Властта очевидно се е уморила да носи отговорност и иска да я прехвърли другиму, но без да минава в опозиция. След като спряхме тока на комшиите, вече няма накъде да отстъпваме, защото "зад нас е Родината". А предстои да затваряме още енергийни мощности. Истината лъсна: така сме преговаряли за членството си в ЕС, че след ядрените реактори трябва да се откажем и от тецовете, които не се вместват в екологичните норми на съюза и нямат отсрочка да се приспособят. От спрените реактори загубихме 20% от енергетиката си, а от затворени тецове можем за загубим още 30-40%.



България се отправя към зоната на студа и мрака,



а народът се доближава до критичната точка, когато ще му е все едно дали ще мръзне у дома или на улицата. Излезе ли навън, може да му хрумне да потърси сметка на някои политици.

По тази причина е по-добре спешно да дадем и държавата на лизинг, за да предпазим управляващите от улични срещи с народа. Как може да стане това? Като задействаме генералната предпазна клауза в присъединителния ни договор с ЕС. Чл. 36 предвижда, че ако България изпадне в критична ситуация през първите 3 години на членството си, може временно да спре изпълнението на задължения, които я дестабилизират. Идеята не е нова, защото точно преди година я разви и президентът Георги Първанов в реч пред Европарламента. Като срещна леден прием, повече не я повтори.

Сега изглежда, че премиерът Станишев тръгва по пътя, от който президентът се върна. Той дори се е отправил още по-надалеч, защото съчетава идеята за генералната предпазна клауза с хрумването за лизинг на реакторите. Хитростта е западняци да агитират Брюксел колко са безопасни спрените реактори и колко е вредно да стоят студени, след като всички капацитети в България, включително и столичния кмет Бойко Борисов, се изчерпаха в ролята на "спасители". Западняците трябва да повярват на хора от своите среди, като видят далавера и за себе си.

Вижда се, че дори в обединена Европа разделението Изток-Запад продължава. Някои предупреждават, че България се поставя в енергийна зависимост от Русия, но тя е много по-зависима от Брюксел, който й затваря строените от Русия енергийни блокове. Руският президент Владимир Путин дойде със свитата си като



авариен екип



точно когато предстои спиране на тока. Подписването на споразумение за АЕЦ "Белене" вече не е просто търговска сделка, а спасителна операция. Тя обаче ще даде резултати чак след една петилетка, а дотогава нищо чудно да започнем да внасяме руски ток по завещаната ни от СИВ енергийна система "Мир", защото още не сме свързани с електрическата мрежа на Запада.

Какво общо има обаче генералната предпазна клауза с даването на държавата на лизинг? Свързващото звено са малките предпазни клаузи - чл. 37 (единен пазар) и чл. 38 (правосъдие и вътрешен ред). Страхът от тях спря управляващите миналата година да прибегнат до генералната клауза, защото можеха да подсетят Брюксел да им го върне. Те бият по корупцията и организираната престъпност, с които властта отказва да се раздели дори и да остане без ток. Обществото е проядено от беззаконие във всички сфери. Затова е възможно производителите на олио да правят картел и да се наговарят за високи цени, без никой да забележи. По същата причина големите бандити ходят само на свиждане в съдилищата, колкото да получат полагаемото им се обществено внимание.



Задействането на всички предпазни клаузи



е най-доброто нещо, което може да се случи на България. Генералната ще спаси остатъците от енергетиката й, а малките - остатъците от държавността й. Време е Брюксел да вземе държавата на лизинг и да спре да се измъква от отговорностите, които е поел чрез създадения от него механизъм за контрол. Досега не сме видели друг ефект от него освен размяната на безсмислени преписки между София и Еврокомисията. Един бандит да беше влязъл в затвора, един хрантутник на мафията във властовите среди да бе разобличен, щяхме да повярваме, че има полза от влизането ни в ЕС въпреки поскъпването на тока. Нищо такова обаче не се случва и всички пасиви остават за народа.

Той няма друг избор, освен да започне все по-настойчиво да пита кой каква отговорност носи в тази държава. И не бива да спира само до настоящите управници, а да погледне и назад, защото бомбите със закъснител, които гърмят днес, са залагани с години. Вярно е, че всяко правителство замазва гафовете на предишното, за да не му търсят и на него сметка, но има неща, които не могат да се скрият.

Да вземем за пример



орисницата Меглена Кунева,



както се представя от година на бебешки церемонии бившата главна преговаряща с ЕС и настояща еврокомисарка. Докато водеше високоскоростни преговори с Брюксел, тя засекретяваше клаузите дори от депутатите. Сега обаче последиците излизат наяве. Разбира се, като всяка орисница и тя се е допитвала до висши сили като тогавашния премиер Симеон Сакскобургготски и бившия външен министър Соломон Паси, които са й давали картбланш да поема опасни за България ангажименти. Бившите й началници обаче продължават да пазят гърба й, защото още са на власт чрез тройната коалиция. Така ще е поне до 2009 г., когато дойде ред за ново правителство. Тогава ще изтече и мандатът на Кунева като еврокомисарка. Познайте какво ще се случи! Орисницата няма как да не прозре, че устремената към властта каручка на ГЕРБ вече товари пътници. Двупосочните сигнали за взаимно ухажване са повече от осезаеми.

А що се отнася до държавата, никакъв лизинг няма да се случи, защото всеки народ заслужава своето правителство и няма кой да го отмени.