Реших да почакам снегът да се оттегли, за да видя как ще приключи поредното ентусиазирано словоблудство в държавата. Изглежда обаче, че и той не обича да се говори зад гърба му и ще остане да ни изслуша докрай. Както е тръгнало - може и въобще да зимува у нас. Защото, каква стана тя? Снегът се сипе, сипят се и обвинения, клетви и лъжи.

Всякакви мерзости се чуха за снега, да не повярваш чак: как подло и прекомерно е навалял, как грубо и ф-ф-фатално ни е сгащил, наредени около баницата с късметите. (Или просто около баницата - за онези, които са край нея...)

Според запознати разглезените от предишната топла зима управници и фирми от "обръча" направо вече са си виждали в банковите сметки и милионите за тазгодишния снежен сезон, та "изненадата" е била дваж по-неприятна. Факт е, че не бързаха да ги "хвърлят" по пътищата и до последно чакаха да им се размине този харч, но снегът не разбра намека. Той продължи да вали невинно и светло, а от интервютата им струеше гняв. Вместо да разчистват пътищата, политици, чиновници и бизнесмени разчистваха сметки помежду си, като неизбежно замесваха в тази каша и снега.

Така, макар и преносно, се сбъдна тъжното предсказание на поета:



"жестоки ще го стъпкат със обувките си

стражарите и проститутките"



(Спомняте си онова стихотворение на Далчев: "Бял сняг ще има само във градините,/ където са играели деца.") Със сигурност не бяха този път стражари, а може да не бяха и проститутки, но каляха снега с всичка сила, защото ги беше сварил ненавреме, а някои от тях и ненамясто и защото просто им изтръгваше от ръцете купища пари, които си бяха заплюли и малко преждевременно разделили. От това и беше цялата паника в медиите, а не толкова, че пътници замръзваха по кръстопътищата, че села глъхнеха в мраз и в мрак, че животът заскърца и спря, освен за онези, които бяха се сетили да отлетят към топлите страни.

По принцип снегът е чакан гост по нашите земи. Зимата без сняг е скучна и подозрителна, природата е мрачна и проскубана, селищата - опушени и мръсни, душата - стъмена. Снегът идва да скрие всичко това, да го обнови. Снегът е тържество именно над калта и сивотата, над вчерашния груб живот.



Повил земята в "бяла пелена", като новородена,



той обещава друго бъдеще, всичко в бяло, всичко отначало.

И ето го шокиращият феномен: едно такова безшумно природно събитие, от най-безшумните, да вземе да се окаже с толкова дълго ехо!

Били са тежки зими, дълбоки, незапомнени снегове. Не вярвам, обаче българинът да е проклетисвал снега. Без някой да ми го е казвал, винаги съм го смятал за нещо божествено. Неведнъж инстинктивно съм се надявал на снега - да падне и да прекрати онази гневна и болезнена тежест, заседнала под сърцето в трудните зимни месеци. Да разпръсне черните мисли, глухите предчувствия, обидата, неспокойствието и неизвестността, които животът трупа в душата като на склад. Вярвал съм в снега и той нерядко е идвал тъкмо навреме: първо усещаш, че ти е олекнало и светло, а после поглеждаш през прозореца, за да откриеш, че снегът е вече там. Толкова съм го разказвал и писал това, че познати, а и непознати (в интернет) опитваха да помогнат с чисто физични обяснения: нещо ставало с атмосферното налягане, с концентрацията на кислорода и с магнитното поле при снеговалеж. Не харесах нищо от това, мистичната природа на почти неземното състояние на лекота и свобода ми допада повече.

Макар и заредени с мъгли и вихрове, с вълчи глутници и бяла смърт, снеговете никога не са обвинявани за несгодата и тежестите на зимата. В съзнанието на българина



снегът не е някаква сила на Злото:



може да го споменат със страхопочитание, но никога няма да го сравнят с градушката, с пороищата, с пожарите. В България снегът е природно явление, не природно бедствие. Обявяването му за бедствие е съвременен принос на една министърка, която нещо била "разписала", пък той не й спазил разписаното. И поради това причинил материални щети на една (със сигурност) или дори на две и три политически сили. Точно тази бъркотия около ползите и загубите от снега, а вероятно и липсата на споразумение по въпроса причиниха това тъй невъздържано и нескопосно охулване на традиционното инак природно явление и преквалифицирането му в бедствие. Междувременно снежната покривка пробиха и по екраните се появиха лица от миналото, повехнали политически кокичета, които изтощено, но жлъчно припомняха как по време на своето управление те блестящо са се справяли с проблема. Разгоря се смешен спор за ланския сняг (то само така се казва - лани, както е известно, сняг нямаше) и от това в страната стана още по-неуютно. Особено зиморничаво стана...

Навярно това обяснява защо снегът не си тръгва. Той винаги е идвал, за да скрие грозното и мръсното около нас. Сега на чистия му фон грозното и мръсното се открояват още повече. А може би е любопитен да види как ще му надпишат сметките всичките ония, които и този път "ювелирно" са се справили със задълженията и вече тръбят за разходите и загубите си. Така или иначе един ден "стражарите и проститутките" си отиват окончателно. А снегът винаги се връща...