В забутаното руско селце Седелниково вече няколко години периодично се появяват "германски заселници". Социалните служби от ФРГ се опитват да "укротят" непълнолетните престъпници с временно заточение в Сибир. Селото се намира в тайгата, край река Уй, в гориста местност на 300 км северно от град Омск.

Един от последните заточени е 16-годишният Денис от провинция Хесен. Социалните служби решили да финансират крайната мярка през юни м.г., след като станало ясно, че тийнейджърът е склонен към насилие. Преди това бил настаняван в изправителен дом и в психиатрична болница, където неведнъж нападал персонала. Затова бил изпратен за девет месеца в Седелниково, където е под наблюдението на специален руски възпитател. Оставен в бедното и лошо снабдено със стоки селище, младежът бил принуден сам да си направи тоалетна на двора, каквато е практиката в руската провинция. Той също така сече дърва, за да се топли в студа при температури, които т.г. паднаха до минус 55 градуса по Целзий.

Представителят на социалната служба Щефан Бекер защити мярката и заяви, че това не е форма на санкция, а образователен опит. Според него обстановката в селото отговаря на "ситуацията в Германия отпреди 30 или 40 години ". По неговите думи целта на чиновниците е превъзпитанието да се случи по възможност в най-нестандартно място, където няма достъп до мобилни телефони, интернет, спътникова телевизия, алкохол и наркотици.

Идеята за подобен вид наказание и превъзпитание е на



социалния педагог Франк Крьонер, който ръководи проекта



Той разкрива проблемите, с които се е сблъскал Денис. "Неговите родители се разделили, още докато бил малък. Той не е познал семейния уют и обич. Неговият основен проблем е, че не може да се разбира с никого. Постоянно е бил гонен от различни училища, което го е направило агресивен срещу учителите и неговите съученици. В изправителните домове той се е държал по същия начин, както и в къщи с майка си", разкрива Крьонер.

Флориан е друг 16-годишен юноша от Хесен, който е бил изпратен в Седелниково и води монотонен живот, като всеки ден ходи почти 2 км до местното училище. Той почти не говори руски и е аутсайдер, но въобще не се замисля дали да не избяга, тъй като това е практически невъзможно. Уроците се явяват основното събитие през седмицата му, която е запълнена с тежка работа вкъщи. На него му е забранено да общува с местната младеж извън училище.

"По принцип тук ми харесва. Единственото, с което не мога да свикна, е страшният студ, но всички друго е окей", казва момчето. "Вече мога да кажа няколко думи на руски, но иначе уроците не ги разбирам много. Съучениците и учителите са доброжелателни. Харесва ми да ходя на училище тук", допълва Флориан.

Възпитателят на Флориан е социалният работник Василий Бандер, от рускоговорящите немци, които се заселили по тези места след Втората световна война. Той вече е работил и с други млади немски нарушители, които били изпращани в Сибир. Бандер е убеден, че този режим е много по-суров от която и да е казарма и може да преобрази живота на непокорните престъпници. "Флориан ми е четвъртият младеж от Германия. Досега не съм имал проблеми с нито един от тях. Но единственото правило е, че в мен те трябва да виждат властта. Трябва да се научат да я уважават. В съчетание с режима на тежък физически труд това дава отлични резултати", убеден е руснакът.

Според него



подобна шокова терапия пробужда у младежите по-доброто,



че са по-издръжливи, отколкото са предполагали в родината си. "Това е много интересен проект и доста ефективен. За девет месеца те тук много се променят и аз съм убеден, че с правилния подход всеки може да открие добрите страни в себе си", казва Бандер.

След няколко тежки месеца тук Флориан като че ли се е преродил. "Той ми се струва мило, добро и дори стеснително момче", казва неговата съученичка Катя, която също е на 16 години. "Не мога да повярвам, че в Германия той е бил истински бандит, който постоянно търсил повод да се бие. Тук това не си личи", допълва тя. Той добре се разбирал с момчетата, макар че това не се поощрява. "Жалко, че не говори по-добре руски, понякога на уроците си личи, че му е скучно. Освен в часа по немски, разбира се", смее се Катя. Тя допълва, че това не е първото немско проблемно момче, което пристига тук и явно няма да е последното.

Суровите условия в Сибир и осъзнаването, че за всичко трябва сам да се грижиш, помагат на закъсалите младежи като Денис да преоценят живота си и да погледнат по друг начин на него. Например, ако дрехите са му мръсни, той първо си нацепва дърва, стопля си вода и изпира на ръка нещата си. Денис също ходи на руско училище. Когато се върне в Германия другия месец ще продължи обучението си в 9 клас. Миналата Коледа е бил посетен от германски представител на социалните служби, която го похвалила, че имал голям прогрес.

Превъзпитанието на непълнолетния престъпник струва на държавата по 150 евро на ден. Целият възпитателен курс е 55 000 евро. Това е една трета от парите, които биха били необходими за настаняването му в специализирано заведение в Германия.

Идеята за превъзпитание на проблемните младежи в Сибир се появила пред десет години. Германски скаути заедно с местни ученици правили преходи със салове по река Уй и Иртиш. Тогава на немския ръководител на групата Франк Крьонер му хрумнала идеята да създаде подобен проект за проблемни деца от Германия. Той



самият навремето е бил агресивен младеж



и е първият, който бил изпратен в подобно място да се вземе в ръце.

Така Крьонер създал фондацията "Път към живота" (Pfad ins Leben) - http://www.projekt-sibirien.de. Той се обърнал с предложението си към Седелниковия район и ръководството на социалните служби на баварския град Швайнфурт. Неочаквано получил подкрепа както в Русия, така и в Германия. През март 1998 г. стартирал първият съвместен проект. Основната концепция се състои в това младежите да усетят, че има моменти, в които трябва да се задоволиш само с най-необходимото. Това вече помогнало на 43 млади хора, които са преминали през изпитанието в Сибир за последните няколко години. "Даваме им шанс да започнат от нулата. Изборът е техен, малко хора получават втора възможност в този живот", допълва Крьонер.

Не винаги обаче трудните условия в руската провинция помагат за подобно превъзпитание. Веднъж в селото било докарано момче, което трябвало да попадне в специално учреждение във ФРГ заради кражбата на повече от 100 автомобила и мотора. Две седмици той се държал скромно, дори успял да се сприятели с руснаци от квартала. Но после бързо намерил език с местните хулигани. Една вечер, докато се чудели какво да правят, младоците откраднали волгата на председателя на селския съвет. След това момчето било върнато в Германия и съдбата му продължава в различни поправителни заведения. Прибягването до временно заточение в Сибир обаче остава предмет на много спорове. Преди четири години тийнейджър уби в Гърция своя опекун, а през 2005 г. 17-годишен младеж изчезна в Киргизстан за няколко седмици. Такива случаи обаче са рядкост, казва Франк Крьонер.

Като цяло само през 2006 г. Германия е изпратила около 600 младежи в различни страни с цел превъзпитание. Те са изпращани в държави като Русия, Киргизстан, Гърция, Норвегия, Испания, Италия и други. Най-голям успех обаче се постигал именно в Сибир - над 70% от изпращаните там проблемни немски младежи при завръщането си повече не попадат в полезрението на полицията в Германия.