За радост на държавното обвинение Димитър Желязков - Митьо Очите сам се призна за наркобос и се нави да влезе в затвора за четири години и половина. Бургаският окръжен съд онзи ден одобри споразумение между него и прокуратурата.

Такъв е скромният резултат от години работа по мафиотската група, хванато листче със счетоводството на хероина и над 1000 страници с документи (все по данни на наблюдаващия прокурор Светлозар Костов). Но с това законодателство, толкова.

Наблюдаващият прокурор отчете присъдата като огромен успех. Нарече я прецедент. И се зарече, ако се разкрият данни за други престъпления, бандата да бъде преследвана и за тях. Но стана ясно, че обвинителната власт не би имала шанс за по-голяма присъда, ако разследването срещу Очите и останалите 12 души от групата му бе приключило с редовен съдебен процес, а не със споразумение.

При това след сложни сметки и приспадания като нищо ще се окаже, че



Желязков ще прекара зад решетките няколко месеца



От присъдата му първо ще се извадят десетте месеца, които той прекара в ареста, докато течеше разследването. После ще му се приспаднат всички стари задържания по други дела, които са прекратени или завършили с оправдателна присъда. Това не е приумица на защитата му. Позволява го Наказателният кодекс. Освен всичко друго, ако Очите се труди в затвора, два излежани дни ще му се броят за три. Накрая може да поиска и условно предсрочно освобождаване. И неусетно времето му зад решетките ще се стопи.

Ако нямаше споразумение, прокуратурата можеше да се окаже в много неблагоприятна позиция. Митьо Очите имаше право да поиска съкратен процес и да се признае за виновен. Така съдът щеше да е длъжен да му наложи наказание под предвидения минимум. За организиране на престъпна група, която се занимава с наркотици, минимумът е 5 г. Максимумът е 15 г. Друг е въпросът дали Бургаският окръжен съд би допуснал съкратено съдебно следствие. Магистратите по принцип не са на едно мнение дали съдът е задължен да приложи тази процедура. Затова и няма да е никак зле практиката по това нововъведение в НПК да се уеднакви. Ако законодателят реши пък, може да изключи дадени тежки престъпления от възможността за съкратена процедура. Може и още повече да се стеснят възможностите за прилагане на споразумения и да се изключи от тях организираната престъпност.

Но дори и да се беше стигнало до нормален процес, той нямаше да приключи за ден-два.



Всъщност лошото е, че нямаше да стигнат и година-две



Съдебната статистика показва, че колкото повече подсъдими и адвокати има по едно дело (в случая - 13 подсъдими), толкова по-лесно е то да се отлага години наред. Така до последната инстанция биха могли да отлетят и десетина години. През това време изчезват свидетели, забравят се показания, дузината подсъдими се разболяват и накрая излизат на свобода, а делото спира. Процесът срещу Маргините е идеалното доказателство. А да не говорим колко би струвал подобен процес и как в хода му нещата могат да се извъртят така, че прокуратурата да изгуби. Адвокатът на Желязков от самото начало повтаря, че клиентът му е невинен и делото е фарс.

В крайна сметка дори и малката присъда тежи повече, когато е наложена максимално бързо след престъплението. Иначе се губи ефектът. И за обществото, и за самия подсъдим.

Въпреки всичко около това дело ще останат да витаят много въпроси. Като например кои са "важните" хора, които са протичали в подслушаните разговори на Очите. Затова преди време намекна и прокурорът Костов.

Друг симптоматичен скандал, свързан с този процес, бе обявеното от същия магистрат, че Очите е търсил контакти с негови колеги, на които да плати 100 000 лв. в замяна на свободата си. Защо не го оставиха да си намери такъв? Хем щяха да отбележат още един гол срещу корупцията в съдебната система.



Ниските присъди за Очите и аверите му



трябва да бъдат оценявани по скалата на по-малката и по-голямата злина. По-добре бандата да е в затвора, отколкото да бъде на свобода при висящ процес.

Все пак мафиот ще прекара известно време в килия. Това е равносилно на съдебна революция. А иначе въпросът е полицията, която допускаше да се развие престъпният бизнес на Димитър Желязков, да не позволи нова наркогрупировка да се намести на опразненото място. Нека полицията в Бургас този път да си отваря широко очите.