Снощи в 00.00 часа започна предизборното мълчание преди втория тур от президентските избори в Сърбия. То ще продължи до 20 ч. на 3 февруари, когато приключи вотът във всички избирателни секции на последната от бившите югорепублики. Три часа по-късно Централната избирателна комисия (ЦИК) на Сърбия трябва да обяви, макар и неофициално, първите резултати от народния вот на 6 милиона и 600-те хиляди гласоподаватели в западната ни съседка.

В сряда Центърът за свободни избори и демокрация (ЦЕСИД) огласи резултатите на последното проучване, от което става ясно, че кандидатът на Демократическата партия (ДП) и настоящ държавен глава на Сърбия БорисТадич води с минимална преднина от около 100 000 гласа пред съперника си Томислав Николич - зам.- председател на Сръбската радикална партия(СРП). Но в общи линии победата на Тадич е предизвестена. Той съумя да оползотвори времето между двата тура, за да накара чрез международни и вътрешни изяви избирателите в страната да предпочетат неговата кандидатура, идентифицирана с европейското бъдеще на Сърбия.

Налице са всички предпоставки отново да се повтори познатата отпреди четири години история, когато представителят на ДП дръпна в предизборната надпревара с малко, но достатъчно гласове, които му осигуриха победа в стил "Всички обичат Борис" и креслото в резиденцията "Нови двор" на "Андричев венац" в престижния белградски квартал Дедине.

Сърдечният прием и вниманието, което бе оказано на сръбския президент миналата седмица в Кремъл лично от руския държавен глава Владимир Путин, както и подписването на споразумението за газопровода "Южен поток" между Москва и Белград също наклони везните в полза на Тадич.

Предполага се, че членовете на Демократическата партия на Сърбия (ДПС) на Воислав Кощуница ще подкрепят Тадич, независимо от изявленията на премиера в последната седмица. Той обяви в сряда, че няма да подкрепи коалиционния си партньор на балотажа. Причината е в отказа на Тадич Белград да отхвърли всякакви споразумения с ЕС, в случай че Брюксел признае независимостта на Косово. Публична тайна е, че



премиерът и президентът не се долюбват



Коалицията между ДП и ДПС скърца, но съществува и ще съществува, за да попречи на радикалите да играят доминираща роля в изпълнителната и държавната власт. Вариантът ДПС на Кощуница да прелее гласовете си към зам.-лидера на СРП Томислав Николич е теоретично възможен, но малко вероятен след изказването на сръбския премиер, че няма да подкрепи и радикалите.

В подкрепа на тези твърдения те припомнят, че след визитата на двамата първи мъже на Сърбия в Москва, където разговаряха и по този въпрос лично с руския президент Путин, проблемът с подкрепата на Тадич за втория тур е решен в негова полза.

Външният министър на Сърбия Вук Йеремич също дипломатично удари едно рамо, превръщайки провала на преговорите с Брюксел в бляскава победа, а помощ дойде и от заместник-председателя на Европейската комисия Франко Фратини. Три дни преди изборите в интервю пред държавната телевизия РТС еврокомисарят изрази увереността си, че Сърбия и ЕС ще постигнат консенсус и до дни трябва да определят главните области на визовата либерализация, свързани с контрола на границите и обществената сигурност през 2009 г. Това ще позволи на сърбите да се пренесат назад във времето на блажените за тях години в Титовата многонационална държава, когато с паспортите, издадени от Социалистическа федеративна република Югославия, можеше да се кръстосва из цяла Западна Европа (днес вече ЕС), без да е необходима абсолютно никаква виза.

Очакванията, че



ветото на Холандия и колебанията на Белгия,



които провалиха на 28 януари подписването на Споразумението за стабилизиране и асоцииране на Сърбия с ЕС и предложиха компромисен вариант на документа, ще мобилизират патриотично настроените гласоподаватели да предпочетат кандидата на радикалите, няма да бъдат оправдани. Процентното съотношение, което при първия тур беше 39.57 % в полза на Николич срещу 35.4 % за Тадич, при изненадваща избирателна активност над 62 %, отново ще остане в политическата история и статистическите справки.

Кандидатурата на радикала е обречена на неуспех не защото национализмът при сърбите вече е дефицитен. Процесът към европейска интеграция на страната е необратим, както и фактът, че в Косово още дълго време (поне докато ЕС не реши да го прибере под крилото си) ще има международни сили, които да следят за реда и сигурността в сръбската провинция.

Колкото и да е странно, дори Кремъл се дистанцира деликатно в подкрепата си за отявления русофил Томислав Николич и даде да се разбере, че залага на Тадич. Не защото зам.-лидерът на СРП отиде твърде далеч и предложи на Русия да разположи част от своя ядрен арсенал на сръбска територия като отговор на ПРО на САЩ в Полша и Чехия, ако стане президент. Просто Москва, освен че отдавна вече не вярва на сълзи и клетви във вечна дружба, предпочита да се придържа към старата максима: "Няма вечни приятели, има вечни интереси".



Една Сърбия, ориентирана към Европа и САЩ,



буфер между Изтока и Запада, както беше още от епохата на самоуправленския социализъм, проповядван на народите и народностите в СФРЮ от най-близкия съратник на маршал Тито - словенеца Едвард Кардел, е добре дошла за Русия. Нещо повече. Доказалият се като диалогичен и умерен президент Борис Тадич е държавният ръководител, предпочитан от Вашингтон, Брюксел и Москва, които по този въпрос, за разлика от много други, са единодушни в подкрепата си за него.