ГЕРБ и БНД за пореден път доказаха старата максима, че в политиката няма приятели и врагове, има само интереси. Остана и избиратели да се намерят... |
За разлика от всички разноцветни "люспи" досега БНД под предводителството на тия двамата е на път да избегне скоропостижната си политическа смърт. Мениджърът Шулева маневрира групата като новосъздадено малко предприятие с потенциал за развитие. Сега вниманието й е насочено към привличането на допълнителен политически ресурс от предприсъединителни договорки. Първата беше със СДС за създаването на някакъв си интерпарламентарен съюз - свободен форум на дясната опозиция в НС, който да избистри профила на бъдещото десноцентристко управление. Никой не разбра за какво точно ще служи образуванието, но по-важен бе публичният ефект от инициативата. След срещата остана впечатлението, че майка Кураж (разбирай Шулева) кротко приласкава под крилцето си разпилените сини пиленца. Както и внушението, че
в рахитичното хорце на десницата БНД диктува стъпката
Втората договорка, обаче, решително вдигна политическата цена на БНД. Постигнат бе ефектът на градацията. Среща с ГЕРБ, задушевен двучасов разговор, уговорки за сваляне на правителството и бъдещо общо управление. Усетила заряда на този ход, Шулева даже спеши бившите си съпартийци да побързат с напускането, защото скоро БНД хлопва кепенците за желаещите да участват в новата управленска коалиция.
Към тия успешни предприсъединителни ходове се добавя и грижата на бившите царисти за ужилените потребители - на ток, парно, вода и прочее. Да атакуваш таргет-групата на потребителите е хитроумно и перспективно. У нас тя наброява практически цялото население на страната. Очевидно царските отцепници са отчели успеха на Павел Кърлев със сметките за тока и са го претворили в политическа доктрина. На десет души да помогнат и вече ще са се сдобили с ореола на народни закрилници. Нищо че тъкмо Шулева продаде енергото на разните там ЕОN и EVN, дето сега издевателстват над абонатите си, ама кой ти помни!
Политическата стратегия на БНД е внимателно премислена. Шулева със сигурност се е поучила от горчивия опит на своя враг "Новото време". След като вдигна цената на отцепниците, сега трябва да реши най-важния за оцеляването въпрос - този за съюзника. Нововремци също си качиха цената в края на миналия мандат, но бързо я изконсумираха с пазарлъците за министерско кресло. Хулиганското им поведение спрямо тогавашния шеф на парламента Огнян Герджиков пък ги направи политически непривлекателни за бъдещи съюзи. Никой не обича ренегатите. А съюз с "Новото време" си е буквално таралеж в гащите. Групата за натиск стана партия,
партията не намери съюзник и бързо се спомина
Поредните царски отцепници от БНД не влязоха в съглашение с мнозинството и не се полакомиха за министерски постове. В началото изглеждаха жалки със стъпаловидното си оттичане от НДСВ, но понастоящем са най-голямата опозиционна група в парламента. А и формалният претекст да напуснат царя е морално безукорен - фалшифициран конгрес, грубо погазване на демократичните правила, подмяна на старото ръководство със спорни личности (ченгета, безпартийни). Тоест правото изглежда да е на тяхна страна, въпреки зрителната измама. Защото за посветените отдавна бе ясно, че в НДСВ тече кланова борба с предопределен край.
Дотук отцепниците имат съществени предимства в сравнение с нововремци. Безконфликтното им поведение спрямо опозицията с лекота ще им гарантира и бъдещ съюзник. Това едва ли ще е ГЕРБ. Но не заради старата вражда между Борисов и Панайотов покрай миналите парламентарни избори. Кайзерът е огладен политически камък, който пасва на всякакви конфигурации. Просто герберите избраха да играят сами на вота. Затова пък царистите могат лесно да се погодят със СДС и присъдружните й партийки. Двете формации имат сходен проблем, интересите им също съвпадат, ценностите им са практически еднакви, пък и кой ти гледа ценности!
Панайотките винаги са били предмостие на НДСВ към десницата. Ако все пак не сполучат, им остава най-сложната задача - как сами да прескочат 4%-та бариера към парламента. Мажоритарният вот може да се окаже спасителен пояс за неколцината по-окомуш ексцаристи.