- О-ла-ла! Яде шоколад, пък сега македонска - мъмреше ме на ужким Лили.

За руснаците руската салата е "французкий салат", но за брюкселската ми леля Лили тя беше "маседоан". Лили я правеше с яйца, снесени преди не повече от 24 часа, и с дървена лъжица дълго въртеше жълтъците по часовниковата стрелка. Завъртиш ли обратно, майонезата се пресичала. Такава тънка работа не възлагай на прислугата, знаеше си тя. Но нито тя, нито аз знаехме, че салатата се казва "маседоан", понеже в Македония националностите са като кубчетата кисела краставичка, шунка и т.н. Хем омешани, хем всяко кубче и грахово зърно - цяло и само за себе си. А някой от кореноплодите се развари, салатата се разкашква като пюре, затова морковите се варят по-малко от розовите картофи, а пащърнакът по-малко от целината. "Не ми помагай! Ще пресечеш майонезата. Иди да играеш."

Ние, децата от "Авеню дьо Каревелд", определяхме кой гони с припева на:

Oh, mon Guillaume (О, мой Гийом)

Avez vous dejeune (Закуси ли)

Mais oui, Madame (Но да, мадам)

J'ai mange du pate (Ядох пастет)

Du pate a l'alouette (Пастет от яребица)

Guillaume, Guillaume, Guillaumette (Гийом, Гийом, Гийомет)

Celui qui m'attrapera (Който ме хване)

Il mangera le reste (той ще изяде остатъка)

Имаше и песенчица "Мама прави бонбони, папа прави шоколад". С нея ми се присмиваха, понеже леля Лили имаше шоколадена фабрика. Тя се възмущаваше от мескинджилъците (les mesquineries) на "Кадбъри" и "Нестле". Те извличали какаовото масло и го замествали с маргарин.

Неотдавна научих, че на арабски мескин означавало бедняк. Пък за Лили - защо ли - мескинджилъците ги правели "Кадбъри" и "Нестле".

- Никога да не ядеш техния шоколад. Обещай ми! И да не съм те чула да говориш фламандски.

- Но, лельо Лили, аз не мога да говоря фламандски.

- В моята къща не позволявам. Еретици!

Двете й снахи бяха фламандки и не бяха католички. Не питах за тях. Веднъж я попитах кой е тоя Каревелд, и тя се разсърди. Изглежда и той беше фламандски еретик. Валонска националистка беше леля Лили и туйто.

- Ще говориш човешки! Не като французите, дето не знаят да броят. - Сиреч на числата 70 и 90 да им казвам "септант" и "нонант", а не "соасан-дис" и "катр-вен-дис" ("шейсет-десет" и "четири-двайсет-десет").

Тя наставляваше и брат си, виконт Антоан:

- Няма да дружиш "авек ле бош" (с немците)!

Ле бош бяха фон еди-кой си и фон не знам кой, пък Антоан се надуваше, че е виконт, което звучи като граф, но не е, защото между конт и виконт разликата е колкото между подполковника и подофицера.

После в София, вместо да пеем какво бил закусил Гийом, ние използвахме по-ефикасната формула "Ала-бала-ница, турска паница" и на криеница се играеше по-хубаво, отколкото на "Авеню дьо Каревелд", където навсъде е оградено и заключено и няма къде да се скриеш. Въобще в София беше по-интересно. Сирените свиреха тревога и отбой, прожекторите на ПВО осветяваха нощното небе. Стана още по-хубаво, когато авиационна бомба срина училището и престанахме да учим, а когато и апартаментът ни срещу паметника на Патриарх Евтимий хвръкна заедно с пианото, престанаха да ме карат да свиря и стана още по-хубаво. Училището беше на мястото на Спортната палата на булевард "Левски", който тогава се казваше булевард "Фердинанд". Един ден там дойдоха от други училища три ученички в носии - тракийска, северняшка и македонска, - а униформата на моето първоначално училище "Св. св. Седмочисленици" беше с бели гайтани на черно сукно като абичките на шопите чернодрешковци. И момиченцата (както и аз) не знаеха защо класът им се строил, едни мъже ги оглеждали, казали нещо на учителката и тя им наредила да си сложат униформите, за да ги снимат. После се видяхме на онзи календар. В центъра - царчето; около него аз, мизийката, тракийката и македонката. Хубава беше тази македонка... Над главите ни се мъдреше надпис "България" и още нещо - обединена, целокупна или велика.

После в прогимназията на "Граф Игнатиев" срещу градинката на черквата "Св. св. Седмочисленици" през голямото междучасие дойдоха трима бранници с "Ромел" - военен мотоциклет с кош. Паркираха го в училищния двор и казаха, че е 1500 кубика. Бяха с хубави униформи в пясъчен цвят хаки и значки с буквата "Б".

"Бог, Борис, България и бранник започват с "Б", обясниха те. Вдигнаха ръце като Мусолини и казаха: "За България и нейните колонии!" Колониите бяха Тасос и Самотраки.

Изкушение си беше да носиш такава униформа и да караш "Ромел". Но по-силно беше изкушението да подвикваме на бранниците: "Б" значи боклукчия! Те пък ни наричаха гамени.

Скоро свърши бензинът и за бранниците, и за малкото частни коли и те тръгнаха на газ-генератори с дърва. После ги реквизираха за нуждите на държавата. После и велосипедът ми го реквизираха. Неусетно изчезваше вчерашният свят. Изчезна и Антоан. "Antoine est porte disparu", писа ни леля Лили. Съветваше го тя да не дружи "авек ле бош", пък той...

Хубавата македонка изчезна преди Антоан. Преди да изчезне, ние се виждахме само у тях, защото тя не искаше да излиза. Четеше, свиреше ми Бетовеновата трийсет и втора соната. Не излизаше навън, за да не й се присмиват бранниците за пришитата на ревера й жълта звезда.