В четвъртък следобед правителството влетя в голф индустрията като пернишки "Голф" двойка на софийски булевард. Точката за учредяване на дружеството "Голф развитие" в дневния ред на кабинета влезе в последния момент и бе приета на един дъх. Най-впечатляващи са две неща - празни думи и един прекрасен терен от 2000 дка край Балчик, който от ловно стопанство се превръща в голф игрище с неясно стопанисване.

Празните думи са, че държавата започва стратегически да развива тази индустрия и ще превърне страната ни в желана дестинация за богати и разглезени туристи. Това е нелоша идея и би била печеливша, ако можеше и да стане истина. Страната ни разполага с прекрасна природа, исторически забележителности, чудесни строители, но уви - с нито един чиновник или политик, който разбира за какво иде реч. Има едно много слабо звено в идеята - няма обучени хора. Дори министър Асен Гагаузов мотивира решението си като аматьор - ще строим игрища, за да предпазим страната от презастрояване. Стратегията за голф туризъм била предпазна мярка на държавата срещу самата себе си да не си раздаде имотите за строителство!



Голфът не е само спорт - така е.



Това е огромна индустрия. В света има около 32 000 игрища и към 50 млн. души активно играят. Това са предимно заможни и успели в кариерата си хора, които щедро харчат пари. Голям дял в тази индустрия - освен обслужването на играчите, е бизнесът с недвижими имоти. Към този момент у нас има две игрища, на които може да се играе (едното е на федерацията, другото на асоциацията, които естествено за нашите ширини са в тиха война). Строят се още 6 много скъпи и са проектирани допълнително още десетина. Прогнозите са, че до няколко петилетки игрищата в България ще са около 40 и ще сме лидери в тази част на Европа. Построяването на едно игрище от сорта на "Блексирама" край балчишкото с.Топола струва между 130 и 150 млн. долара. Възвръщаемостта обаче е в пъти. Цените на имотите в рамките на подобен комплекс варират до 3000 евро на квадрат. А в един комплекс броят на жилищата може да достигне до 400. Лесно можем да изчислим, че става въпрос за милиарди. У нас активно играят едва около стотина души. Това само илюстрира, че голфът у нас към този момент е преди всичко бизнес с недвижими имоти и след това туризъм, а за спорт вече е екзотично да се говори.

Тукашни голф предприемачи сочат за пример Турция. В южната ни съседка традицията е на повече от два века. Независимо че първият клуб е създаден, когато България е била още част от Османската империя, в момента там функционират едва 16 игрища - толкова, колкото се строят сега у нас. Едва в края на миналото десетилетие Анкара предприе държавна политика в помощ на голф индустрията и вече се проектират значителен брой клубове.

Ако българското правителство копира турския опит, трябва ясно да отговори дали действително иска да развива голф туризъм, дали да предпазва държавните терени от презастрояване, или всъщност



ги отдава за строителство на затворен комплекс



с много зелена тревица около къщите.

Със сигурност решението държавата да отдели 2000 дка край Тузлата и с.Топола не е точно, за да се подпомага спортът.

По-горе стана дума, че покрай голфа се развиват и много други бизнес дейности. Но все пак в основата му е спортът. И докато не се развие като такъв и като специфична култура, трудно ще може България да се похвали като привлекателно място за тузари.

Това означава да има обучени хора, които да знаят какво се прави на игрището, какво се прави в клуба. Какво трябва да е отношението към гостите, кое е позволено, кое - не. Трябват учители, трябват инструктори, трябват дори продавачи, които да знаят какъв офсет на стика е подходящ за съответния клиент. Дори най-дребният пример, че у нас няма нито едно кеди (онези смешни хора, дето носят стиковете на играчите), показва, че страната ни е много далеч от голф културата. Ако правителството действително смята да развива страната като привлекателно за тузари място, трябва да подготви стратегия за развитие на голф културата, а не на недвижимите имоти. Да инвестира в образованието на такива кадри и да наблегне на популяризирането.

Вместо това правителството на пожарен принцип обособи терен, но



не знае кой ще го изгражда и кой ще го менажира



Реални са опасенията, че повечето от голф проектите ще се окажат строителни пирамиди или че се правят единствено за да се ползват преференции от държавата, за да се окрупни един имот, който на по-късен етап да стане просто жилищен комплекс. Схема, която ни е позната от случая "София ленд". Фирма получи общински терен на смешна стойност срещу панелки с намерението да прави прекрасен кът за децата. Факт е, че го направи, но междувременно изчисли, че ще спечели повече от жилищно строителство върху терена, който междувременно стана златен. И няма вече "София ленд".

Министър Асен Гагаузов гарантира, че дружеството "Голф развитие" ще влезе в забранителния списък за приватизация. Това е доста куха гаранция.

Да видим какво може да се случи. Вече имаме обособена територия край Балчик, която граничи с други клубове и ще се превърне в голф игрище. Държавата няма ресурс да управлява и изгражда подобно съоръжение и ще възложи на частна компания да го направи. Да, но частната компания трябва да си възвърне парите и съответно държавата ще й позволи да печели от имотите и дейностите. Пък нека се стои държавна. Разбира се, сценарии хиляди - може да фалира дружеството, може да се преструктурира, може просто да умре и земята да се продаде... може всичко. Нали това е държава.