Внезапното желание на кабинета да се нареди на дългата опашка от инвеститори в голф туризма има големи шансове да оглави някоя класация за абсурди. Идеята звучи толкова неуместно, че човек се чуди дали освен очевидното застъпване с частни интереси тя да не е плод на нечие изкривено чувство за хумор или за безнаказаност.

Зад нея обаче прозират по-сериозни проблеми. Очаквано темата стана лесна мишена за популистите и извика представата за министри и бизнесмени, които разпределят милиони с едно замахване на стика . Но не става дума само за това. Решението нямаше да е по-добро, ако държавата беше решила да инвестира във верига магазини "За един лев", които изглежда също са на мода, само че в другия край на социалната стълбица.

Добрата новина, ако изобщо има такава, е, че тази ексцентрична приумица ще излезе само 9.2 млн. лева, което е щипка сол в сравнение с други прочути разхищения на държавни средства от рода на царските чешмички. Но нека не бързаме да се радваме, защото 9-те милиона са само капиталът на дружеството, а цялата сума на инвестицията ще е няколко пъти повечe. Както се подразбира от изказването на строителния министър Асен Гагаузов, частните инвеститори са добре дошли в проекта и това е достатъчно, за да предизвика по-мнителните.

Още по-неприятно е, че след този проект



вратата за безумните инициативи изглежда широко отворена



Така че онзиденшното решение на кабинета - взето набързо и, както изглежда, без знанието на участващите в т. нар. работна група, може да се окаже лош знак. И понеже не е за вярване, че 18 министри, между които има и професионалисти, ей така, с лека ръка са подкрепили ексцентричното хрумване на колегата си Асен Гагаузов, безмилостната логика ни води до цинична хипотеза: вероятно поне неколцина са си направили сметката, че ако това мине, след това може да мине всичко.

Другото възможно оправдание е, че своеобразният gift exchange, който се върти и около голфа (по едно съвпадение тези проекти у нас се движат от най-големите играчи в бизнеса с влияние) е завладял нови територии. Понеже няма доказателства, ще спестя третото възможно обяснение, което сигурно е хрумнало на повечето читатели.

Имаше няколко причини министрите да отхвърлят извънредната точка от дневния ред, а дори само една от тях щеше да е достатъчна. Ще изброя три от тях. Първата е, че не е работа на държавата да строи голф комплекси, както и каквито и да е търговски предприятия, дори те да са свръхрентабилни. Впрочем, ако печалбите бяха критерий, държавата можеше да си построи казино или верига безмитни бензиностанции.

Има ясни критерии за това кое е публична стока и кои сфери изискват държавно финансиране: това са секторите, в които ползите и разходите са асиметрични и пазарът се проваля в осигуряването на обществени блага. Но провалът на пазарите няма нищо общо с провала на инвеститорите. Тъкмо обратното, пазарът е ефективен, когато позволява на неуспелите инвеститори да фалират.

Второ, не е работа на държавата да подпомага определени сектори. В мотивите на правителството пише, че развитието на голф туризма ще позволи да се удължи туристическият сезон. Това е единственият що-годе разумен мотив за инвестицията, защото другият - че нямало по-добър начин да опазим някои особено атрактивни терени, е направо смехотворен.



Но и тук логиката е порочна



Хората, които създадоха имотния балон по Черноморието, би трябвало да са правели прогнози или поне да знаят колко трае сезонът по тези географски ширини. И ако авторите на проекта наистина си мислят, че така ще помогнат, а не са търсели привидност на обществена потребност, това може би е само началото на неумели спасителни мерки. Твърде е възможно да видим натиск за подобни подкрепи на закъсали инвеститори в редица сектори, маскиран като мерки за справяне с рецесията. Ето един страничен пример, за да е по-ясно: ако властите в САЩ изповядваха нашенския подход към проблемите, те досега трябваше да са създали държавен конкурент на закъсалите застрахователи на облигации и след като той получи рейтинг ААА, банките ще могат лесно да гримират балансите си. След поредното фиаско там вече трябва да са разбрали, че не могат да лъжат дълго пазара.

Тук смятаме, че ако излъжем ЕС, че нещо, което е държавна помощ, не е такова, вече сме защитили националния интерес. А има поне три начина, по които държавата може да помогне на инвеститорите да увеличат производителността си, без да изкривява пазарите - инфраструктура, образование, среда.

Трето, не само не е работа на държавата, но дори е вредно да насърчава сектори, които показват явни признаци на прегряване. Само през последната седмица се появиха две оценки на експерти, които препоръчват пренасочване на инвестициите към проекти, които носят добавена стойност и помагат за повишаване на производителността.

Премиерът Сергей Станишев като че ли показа разбиране по въпроса. "Не бива да се допуска построяването на още 10 МОЛ-а в София и да няма къде да се спортува", каза той наскоро на среща със спортни деятели. Впрочем новата спортна зала бе обещана на най-високо ниво още след световното по волейбол, но очевидно е по-малък обществен приоритет от голфа. Думата "допуска", употребена вероятно неволно, е изключително любопитна. До промените в закона за инвестициите, които миналия септември ограничиха държавната подкрепа за молове и подобни, издадените сертификати за търговски обекти бяха над една трета от всички. Подкрепени са и седем проекта за голф игрища, включително чрез предоставяне на евтина земя. Което идва да покаже, че има сериозен конфликт между приоритетите на държавата по принцип и предпочитанията към отделни инвестиции, в частност.